Голямата любов на венецианската графиня Енрика Рока е кухнята. Но не готвенето само по себе си, а удоволствието от целия процес – от суровите продукти до вкусването на крайния резултат, обикновено придружен с чаша вино и почти винаги, в добра компания.
Енрика не знае строги рецепти наизуст, не използва мерилки, а просто следва интуицията и опита си. Това не пречи нейната готварска школа да е смятана
за една от най-добрите в света.
Като преподавател тя е максимално далеч от всякакви академични методи и строги правила. Занаятчийският й подход я превръща в любимка на учениците й. Докато готви, тя е елегантно облечена и носи бижута. Истината е, че курсът е много по-близо до приятелски купон в тесен кръг, отколкото до образователна школа.
Уроците на Енрика могат да бъдат както индивидуални, така и групови, но никога за повече от осем човека наведнъж. Често на еднодневен курс се събира живописна международна компания, свързващият елемент в която е любовта към добрата храна и приключенията. Всеки решава как да се включи.
Някой чисти калмари, друг бели картофи, трети е хванал тигана.
А нерядко има и някой, чиято основна функция е да следи чашите с италинско вино никога да не остават празни. Домакинята подтиква своите гости-ученици да питат, пипат, опитват, добавят. Бръкни с пръст в соса, как иначе ще разбереш дали е солен, насърчава Енрика учениците, докато те търсят по-изискани методи да тестват сготвеното. Нейната спонтанност е заразителна и всъщност тя вижда себе си по-скоро като
учителка по лайфстайл, отколкото като готвачка.
Тя от малка е свикнала с тази част от италианския начин на живот, която е толкова атрактивна за чужденците. А именно откритостта, ведрото настроение, социалните връзки, незатормозяващо семплата кухня. Тя се надява все по-популярната тенденция за бавно хранене slow food да не е просто временна мода, а събудило се у хората осъзнаване за първостепенната роля на храната за тялото, ума и енергията.
Преди да се стигне до самото готвене, Енрика развежда учениците си
из откритите пазари на Венеция.
Там тя ги запознава с различните продукти, обяснява им как да разпознават доброто качество, как да ги смесват. „На пазара можеш да пипнеш продуктите, да ги огледаш, можеш дори да си откраднеш домат и да го опиташ, преди да купиш повече“, споделя Енрика. Някъде към 11,30 и все още с торбите от пазара отиват да хапнат прочутите венециански „чикети“, малки хапки, подобни на испанските „тапас“. Шестчасов курс от 10 сутринта до четири следобед, включващ пазаруването, приготвянето, дегустирането струва 320 евро на човек.
Гостите й научават от нея любопитни подробности за историята, културата и традициите не само на Венеция, но и на цяла Италия. За желаещите да попътуват из Ботуша малко встрани от най-масовите туристически маршрути Енрика отново е перфектният гид, който ще ви заведе в позатънтено имение на свои приятели.
Енрика е израснала в семейното palazzo близо до Канале гранде.
19-годишна отива да учи четири години в хотелиерската школа в Лозана, остава в Швейцария още четири години, после се омъжва и заминава за ЮАР, където живее единадесет години. Сега се занимава още с кетъринг, организира събития и ходи на кулинарни турнета в Америка, Лондон, Кейптаун, където пренася временно венецианската си школа.
През 2013г. Енрика Рока издава книгата
„Венеция в чинията, но каква чиния“
(Venice on a Plate, but what a plate (изд. Marsilio)). Приготвените от нея прочути и по-малко известни венециански специалитети са гарнирани върху чинии, блюда и чаши, изработени от друга от емблемите на Венеция, муранското стъкло. Няма нищо случайно в тях, всички са дело на артисти и майстори-занаятчии, а зад обектива стои фотографът Жан-Пиер Габриел. Като на шега книгата спечели наградата Gourmand, нещо като “Оскар” за кулинарни книги, в раздела за местна кухня.
„Бързо се отегчавам и затова винаги имам нови проекти. За мен е много важно животът ми винаги да е интересен“, казва Енрика Рока. Тя настоява, че дори и на най-простата храна трябва да отделиш „малко повече време и любов, за да те направи щастлив“.
0 Коментара