С виното имаме стара и много интимна връзка. Може да изглежда неудобна за мен, но аз не се срамувам, животът е шарен. За всекиго. Та за първия ми контакт (връзка?) с него мога да разкажа следното.
Бях на около 5 години, на село при баба и дядо. Зимната ваканция на сестра ми, първокласничка, по-голяма от мен, и нея татко я доведе на село. Прасето са го заклали, но не помня това действие, защото явно не е било за гледане и са ни завели някъде, но помня прекрасните свински манджи, които баба образуваше върху печката и във фурната. Тогава Коледа беше след Нова година. Имаше здрав сняг и сега си мисля, че хубаво са прекарвали хората на село – пресни мръвки, младо вино, огън в огнището… И за децата беше хубаво – пързалки, снежни топки, а със сестра ми – луди игри.
Но ваканцията на сестра ми свършвала, и татко дойде да я прибере.
Тогава се опънах сериозно – идвам и аз!
Искам да ходя на училище! Четях свободно от много време, според мен бях готова за ученичка, но родителите ми не са го приемали сериозно. И ето какво стана. В напъна си да тръгна на училище очевидно съм била нетърпима… И дядо ми намерил цаката –
помня отлично как донесе от избата кана червено вино
и ми сипа. Трябва да е било шира, сладичко, вкусно. И пържените кюфтета на баба… и имам замъглен спомен как тръгвам от едното легло в стаята към другото, но с дясно рамо напред… И на сутринта (обяд?) се събудих в леглото, а татко и сестра ми отдавна бяха заминали…
Първата ми среща с виното всъщност носи загуба на нещо желано и планирано, а?
Но аз не го причислявам към неуспехите. А към по-ранните познания. Планираното от едно дете е мимолетен план. А връзката на човека с виното е прастара и аз подозирам, че я получих в подходящата възраст. Кой знае дали виното не предхожда и хляба… аз го мисля за необходимо като хляба, впрочем. Връзката ни е интимна и досега.
Разбира се, през цялото време мисля за червено вино.
А ето какво преживях преди години на Трифон Зарезан в град Сандански, където всеки прави вино. Хубаво вино.
Трифон Зарезан е истински празник и досега в човешките поселения, където се гледат лозя, така е и в Сандански. Преди обаче бяха живи братята на мама и те всичките имаха лозе, правеха вино. На тоя празник отидохме семейството при роднините на мама. Там винаги ставаше купон, и без Зарезан. Ама навръх празника в целия град се получаваше страхотно настроение, съседите, роднините и приятелите си обикаляха избите, и ние участвахме, опитахме поне от десет изби вино, попяхме поне най-важните македонски песни (по обяд!) и накрая с татко и други спътници се озовахме в Опитната станция по лозаро-винарство. Чичо Янко – директор, приятел и кумец на татко – извади не помня колко вида „рубин” от широка мелнишка лоза, и пак се пи и пя, и се пи и пя…
Но в един момент огладняхме.
Никакво мезе, дори и фъстъци не носехме… Не се бяхме сетили, че ще огладнеем. И тогава татко с молба се обърна към чичо Янко: „Янко, в тая станция имаш изба! Виж в нея няма ли нещо за ядене!”
И чичо Янко донесе от избата няколко стръка прекрасен, тлъст, сочен праз. И празът беше изръфан с удоволствие и без сол.
И татко каза: „Да знаете, че най-доброто мезе за вино е праз!”
И кой ще го опровергае.
0 Коментара