Блогът на Десислава Кирова Тортичка е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май.  Десислава Кирова се състезава в категорията Сладко удоволствие – Най-добър блог с рецепти за торти.

Годишните призове се връчват за четвърта поредна година. На уебсайта на Годишните награди за кулинарни блогове https://kulinarninagradi.com можете да се запознаете с номинираните и да гласувате за своите любими кулинарни автори ТУК.

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Казвам се Десислава Кирова и съм от Бургас. Обичам безкрайно професията си, защото ми дава възможност да се превъплъщавам в различни образи всеки ден, че и по няколко пъти дневно. Не, не съм актриса, ако си помислихте това, но често ми се налага да бъда и такава. Ако все още се чудите коя ли е тази професия – аз съм учител по български език и литература. За мен тя е призвание и наистина ми носи удовлетворение.

Със сигурност мога да кажа, че свободното време, с което разполагам, не ми стига за всичко, с което искам да се занимавам и което искам да науча, но освен да водя блога, много обичам да чета книги, които са филмирани, и след това да ги сравнявам с екранизацията. От време на време рисувам и обожавам да изработвам най-различни предмети от подръчни материали. Освен това се интересувам от български фолклор във всичките му измерения и от около 5 години ходя на народни танци (е, сега съм поспряла). Като цяло съм човек с разнородни интереси и обичам да се занимавам с много неща едновременно.

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Съвсем скоро първата свещичка ще грейне върху „Тортичка“-та. Създаването на блога беше правилната рецепта за сбъдване на моята гимназиална мечта – да си имам верига сладкарници.

Идеята за тази „виртуална сладкарница“, в която всеки, независимо къде се намира, да може да си хареса торта и да си я приготви у дома, се роди доста отдавна, още когато взех решение да се отдам на призванието да дарявам знания, преди около 5-6 години. Толкова време ме спираше единствено моята пословична битка с технологиите. Признавам – много трудно се справям с тях. В крайна сметка един ден си казах, че не трябва да отлагам повече, седнах на компютъра и „забърках“ „Тортичка“-та.

Какво ти дава воденето на кулинарен блог?

Воденето на кулинарен блог преди всичко ми носи творческо удовлетворение и спокойствие. Това е мястото, където истински се разтоварвам от напрегнатото си ежедневие, където и да видя допусната грешка, просто я подминавам и не я поправям, където изразявам себе си и емоциите си. Но освен това воденето на блога ме обогати като човек, даде ми нови знания в области като фотографията и поддържането на сайт (е, и в двете има какво още да изглаждам). И не на последно място срещна ме с нови, изключително позитивни хора (макар и все още виртуално).

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Един от най-запомнящите се моменти от живота ми на кулинарен блогър беше, когато в блога влезе първият читател, честно – в началото си мислех, че никой няма да посещава моята страница. Разбира се, незаменими са ми и моментите, в които си общувам с читателите, а кулминацията в моето все още кратко блогърстване е номинацията, която получи „Тортичка“.

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

Често подбирам рецептата, която да приготвя, според настроението си или подтикната от любопитство да опитам нещо ново или да приготвя рецепта, която ме е впечатлила с нещо – вид, история, положителни отзиви. Изключение са случаите, когато приготвям сладкиши по конкретен повод за конкретен човек от моето семейство или от приятелите ми. Тогава винаги се стремя с тортата да представя личността, за която е предназначена. Източниците ми са разнообразни – книги, бабини тефтери, интернет, устен кулинарен фолклор и мноооого, ама мноого експерименти.

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

По отношение на храната в моето семейство бих казала, че моите родители са ме възпитали да я уважавам и да се храня с качествени продукти. Всяка пролет сеем различни зеленчуци в едно селце, близо да Бургас, и мога да се похваля, че по-голямата част от годината консумираме плодове и зеленчуци собствено производство. Много ще се радвам един ден, когато и аз имам деца, да успея да ги възпитам в любов към земята и труда, за да може поне част от храната им да е истинска. Разбира се, от време на време и по парченце тортичка си хапваме, но в границите а разумното.

Не помня кога и какво сготвих за първи път като ястие, но помня първите си стъпки в приготвянето на зимнина. Голям кеф ми беше да правя компоти и буркани с домати.

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Много хора са отговорни за любовта ми към готвенето и за това да се науча да готвя – мама ме научи да готвя много традиционни ястия, баба ме научи да точа (никой друг в нашето семейство не може), в гимназията по туризъм се научих да приготвям различни типове ястия, но десерти се научих да правя сама. Четях кулинарни книги, превеждах разни рецепти от чужди езици, гледах кулинарни предавания, експериментирах (имаше и неща, които ставаха за ядене :) и с времето се получи.

Все още не съм имала възможност да науча някого да готви, но съпругът ми вече е няколко крачки след пържените картофи и бърканите яйца. Дори бих казала, че в месенето на тестени изделия е станал много по-добър от мен.

Сладко или солено?

Противно на очакванията да предпочитам сладкото, ще кажа – тестено с много сирене и кашкавал – на нещо такова не мога да устоя.

На кокал или с корен?

Балансирано, но никога не сядам на масата без свежа салата.

В какво се състои радостта от храната за теб?

За мен храната е преживяване. Също – съхранен спомен, начин на общуване и наслада. Аз съм си чревоугодник.

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

Ако имам възможност да публикувам кулинарна книга, тя ще е посветена на красотата на живота и онези моменти, които прекарваме с любимите си хора.

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

По принцип съм изключително самокритичен човек и трудно бих могла да кажа, че се гордея с нещо, но това, че сама успявам да сбъдвам мечтите си и да постигам целите си, ме кара да се чувствам истински удовлетворена.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Разбира се, че не съм се разминала без гафове в кухнята. Само който не опитва – той не греши. Случва се да позапека (разбирайте до степен въглен) някой блат, но никога няма да забравя как след едно злополучно варене на яйца, завършило с гръм, подобен на взрив в мина, вадих парченца яйце и черупки от всевъзможни фуги и дори от ключалката на вратата цял месец след това.

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата.

Трудно ми е да определя торта, с която се гордея, защото всички си ги харесвам, но ще ви споделя рецептата за една от любимите ми, която си мислех, че никой няма да приготви,но се оказа най-харесваната в блога.

Портокалово-шоколадова торта

Необходими продукти за торта с диаметър 20 см:

за блатовете: 3 яйца

130 г захар

150 г брашно

20 г какао

1 и 1/2 ч.л. бакпулвер

3 с.л. олио

за сиропиране: около 300-350 мл захарен сироп, приготвен от вода и захар в съотношение 1:1, охладен

за крема: 8 жълтъка

80 г захар

200 мл фреш от портокали

кората на 1 портокал (проверете дали кората не е горчива)

300 мл сладкарска сметана + 3-4 с.л. захар

15 г желатин

по желание оранжева боя

за глазурата: 160 г тъмен шоколад 65% какао

200 мл сладкарска сметана

за захаросаните портокали и украсата: 1 портокал

100 г захар

100 мл вода

100 г тъмен шоколад

захарни перли

Начин на приготвяне:

• Пригответе захаросаните портокали (може и ден-два предварително), като сложите водата и захарта в тенджерка и ги кипнете, дръпнете от котлона.
• Нарежете портокала на много тънки шайби и ги пуснете в топлия сироп. Накиснете ги за около 30 мин.
• След това ги извадете, подредете ги върху хартия за печене. Сложете ги във фурната на 100 градуса с вентилатор за около час и половина.
• След това ги извадете и охладете върху решетка. Съхранявайте ги на сухо място. Не изхвърляйте сиропа от накисването на портокалите.
• За блатовете загрейте фурната на 180 градуса.
• Разбийте яйцата и захарта в голяма купа, докато увеличат 3-4 пъти обема си и побелеят.
• Директно в купата пресейте брашното с бакпулвера и какаото и разбъркайте, докато се поеме от яйцата. Добавете олиото и отново разбъркайте.
• Изсипете сместа в намазнена и набрашнена форма с диаметър 17 см и печете, докато забита клечка в блата излиза суха.
• Извадете го от фурната и го охладете във формата за 30-40 мин, след което го освободете от нея и го доохладете на решетка. Разрежете го на 3.
• За крема смесете жълтъците, захарта, фреша и кората от портокал в касерола и поставете на умерен към слаб котлон. Загрявайте при постоянно бъркане с бъркалка, докато се сгъсти и се образува крем, с консистенция на нишестян крем.
• Дръпнете от котлона, покрийте с прозрачно фолио и охладете.
• Накиснете желатина в около 80 мл вода за около 10 мин.
• През това време разбийте сметаната със захарта на гъст сняг.
• Разтопете желатина на водна баня.
• Смесете добре жълтъчния крем със сметаната и добавете 50-60 мл от запазения сироп, в който киснахте портокалите (може и чист захарен сироп, ако сте решили да не правите захаросани портокали), както и разтопения желатин. Разбъркайте много добре. По желание добавете и малко оранжева боя, за да подсилите цвета, аз добавих съвсем малко.
• В тортена чиния поставете единия блат, внимателно го сиропирайте и около него поставете регулируем ринг, който сте нагласили предварително на диаметър 20 см и сте сложили ацетатно фолио по стените.
• Разпределете отгоре и отстрани на блата 1/3 от крема. Редувайте блат – сиропиране – крем още два пъти.
• Загладете много добре последния пласт крем и приберете тортата в хладилник за няколко часа, най-добре за една нощ.
• Отстранете ринга, махнете ацетатното фолио и върнете тортата в хладилника.
• Пригответе глазурата, като загреете 150 мл. от сметаната до кипене и с нея залеете начупения в купа шоколад.
• Изчакайте няколко минути и разбъркайте, докато шоколадът се стопи.
• Отделете от тази смес 3-4 с.л. в пош с кръгъл накрайник и го сложете някъде на по-топло, за да не се втвърди много ганашът.
• Сега добавете и останалите 50 мл от сметаната към гъстия ганаш, за да стане по-течен и да можете да залеете тортата.
• Извадете я от хладилника и я полейте отгоре, така че да започне да се стича глазура на места и по стените ѝ. Приберете отново тортата в хладилника за кратко, за да се стегне леко глазурата и да преминете към украсата.
• Вие можете да украсите тортата по ваш вкус, но аз ще ви кажа как направих моята арт-версия. Разтопете шоколада, предвиден в продуктите за украса, и го разстелете на тънък пласт върху хартия за печене.
• Отгоре поръсете захарни перли и го оставете да се втвърди на хладно.
• От заделения в поша ганаш шприцовайте по едната страна на тортата напълно произволно нещо като купчинки или топчета.
• Начупете охладения шоколад на неправилни парчета и подредете от тях върху тортата, като ги закрепяте върху купчинките от ганаш. По същия начин подредете и няколко резена от захаросаните портокали.
• Накрая поръсете с още перли.