Блогът на Станислава Петрова Трохичка не остана е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май.  Станислава Петрова се състезава в категорията Сладко удоволствие – Най-добър блог с рецепти за торти. 

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Казвам се Станислава Петрова и съм от Търговище. По образование съм икономист. В момента съм главен счетоводител в държавна институция.

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Главните „виновнички“ да имам кулинарен блог са моята племенница и сестра ми. Когато в теб и в твоите способности повярва едно 15-годишно момиче, няма как поне да не опиташ. И така през февруари 2016 г. създадох моята „Трохичка не остана“. Вече бях публикувала няколко рецепти, но се притеснявах да ги популяризирам, докато един ден не видях на фейсбук-профила на сестра ми линк към моя блог и представянето ми. Тя е и „кръстница“ на блога ми. Така започна моето кулинарно блогърство :)

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

В семейството ми се готвят традиционни рецепти, каквито се готвят в голяма част от българските семейства. Бях на 11 г., когато за пръв път направих една рецепта от маминия тефтер – „Кекс без яйца“. Незнайно защо, но имам ясен спомен дори в коя тавичка го изпекох :) И най-вече – кексът се получи :)

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

От малка обичах да се въртя покрай майка ми когато готви, особено ако прави сладки неща. Обичах да й помагам за дребните сладки – дали ще изрязвам с формички, ще правя топчета, ще слепвам с мармалад….. или облизвам купата, в която е била сместа за поредния кекс :) Така че тя ми беше първият учител. Сега продължавам да се уча от различни книги, кулинарни предавания, от други блогъри.

Кого научих? Радвам се, че моята племенница Димана има желание да се учи от мен и смея да се надявам, че съм успяла да я науча. В блога ми имам рецепти, в която тя е била моя пръв помощник :) Дъщеричката ми е още много малка, но се надявам тя също да има желание да готви и да се учи от мен :) Засега виждам, че иска – като се започне от компетентното мнение, което изказа миналата година при вида на пресято брашно в една купа с еднозначното: „Аааа, тоота“ (торта), и се мине през ентусиазма, с който бърка яйца и меси тесто :-)

Какво ти дава воденето на кулинарен блог?

Воденето на кулинарен блог ми дава възможност да изградя макар и малък свят, в който всичко е красиво. Поне се старая да бъде.

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

В момента рецептите, които качвам са съобразени с личните ми вкусове и вкусовете на близките ми хора.

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Благодарение на блога се запознах с чудесни талантливи други блогъри, което ме зарежда с много позитивни емоции. Всъщност основната заслуга за тези познанства е именно на Блоговодител, защото точно на Годишните награди на Блоговодител през 2016 г. и 2017 г. срещнах други хора с моята кръвна група :)

Сладко или солено?

Сладко!

На кокал или с корен?

Хммм… определено обичам месо, но това не е пречка да имам много любими безмесни ястия.

Какво, освен вкуса, те привлича в някое ястие – случката, естетиката, географията, нещо друго?

Според мен първото впечатление за ястие – независимо дали е негова снимка в интернет, в книга, в списание, или „на живо“ – това е външният му вид. Много малко хора биха опитали ястие, ако не са привлечени първо от вида му. Така че първото, което ме привлича, е вида. На следващ етап може да се заинтригувам от ново съчетание на вкусовете, от нова техника, която да използвам за приготвянето му…

В какво се състои радостта от храната за теб?

За мен радостта от храната е в споделянето й.

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

Ако публикувам кулинарна книга, тя ще е посветена на семейството ми!

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

За гордостта в личен план – докато човек стане родител се гордее с личните си постижения, а когато вече е родител – с децата си. В този ред на мисли бих била горда да възпитам дъщеря си като достоен човек. Ако трябва да пречупя отговора си през призмата на кулинарен блогър, бих казала, че едно от нещата, с което се гордея е, че съпругът ми, който не ядеше сладко (освен крем-карамел), прояде торти и дори има любими сред тях :)

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

О, разбира се, че съм имала и гафове. В съзнанието ми обаче е запечатан ярко първият ми голям провал. Бях ученичка, когато за пръв път опитах да направя палачинки. Станаха ужасно жилави. Не зная защо, но реших, че ако ги накисна в сок от компот нещата ще се променят. Ами не се промениха изобщо:-) Помня и друго – майка ги опита и каза „Не са толкова лоши“… аз обаче си знаех, че са:-)

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата.

Както си личи от основната част от рецептите в блога ми – най-много обичам да правя торти. Имам няколко любими рецепти сред тях. Много хора смятат, че да направиш торта изисква много време, усилия, скъпи продукти. Да, със сигурност има такива. Искам обаче да споделя една рецепта от любимият ми вид – вити торти. Продуктите за нея са популярни. Пече се един блат. Кремът не изисква готвене. Това според мен я прави подходяща за хора, които нямат много опит в сладкарството, но искат да направят една мааалко по-различна торта, с която да подсладят празника си… или ежедневието си… кой ще ги спре:)

Вита торта с ягодово сладко

Необходими продукти:

Продукти за блата: 6 яйца на стайна температура

12 с.л. пудра захар

10 с.л. брашно

5 с.л. натурално пшенично или царевично нишесте

2 ванилии, или 1/2 ампула ванилова есенция

настъргана на ситно лимонова кора

Продукти за крема: 500 г маскарпоне на стайна температура

1 бурканче сладко/кофитюр от ягоди

300 мл млечна сладкарска сметана

За сиропиране: 50-100 мл горещо прясно мляко, смесено с 1 с.л. от сладкото

За украса: 200 мл млечна сладкарска сметана

пресни ягоди

Начин на приготвяне:

• Разделете жълтъците от белтъците. Разбийте белтъците с 1/2 от захарта на пухкав.
• Разбийте жълтъците, ванилията и корите от лимон с останалата захар докато побелеят и увеличат обема си 2-3 пъти.
• Постепенно към тях прибавете на 2-3 пъти белтъците като бъркате с лопатка. Прибавете постепенно брашното и нишестето като продължавате да бъркате с лопатка.
• Постелете голяма правоъгълна тавичка (можете да използвате тази от фурната) с хартия за печене. Изсипете сместа и изравнете добре.
• Печете в предварително загрята фурна на 170 градуса докато блатът леко порозовее. Проверете го като забодете в него клечка за зъби – ако излезе суха, блатът е готов.
• След като е леко изстинал, го обърнете върху друга хартия за печене, върху която има разстелени 2-3 с.л. кристална захар. Отлепете хартията, върху която се е пекъл блатът. Оставете го да изстине напълно.
• Разбъркайте маскарпонето с телена бъркалка или лопатка до еднородна смес. Смесете го със сладкото от ягоди. За смесването не ползвайте миксер, защото кремът ще се втечни.
• Разбийте сметаната до меки върхове. Добавете я на 2-3 части към маскарпонето и ягодите. Опитайте на вкус и ако не ви е достатъчно сладко, добавете малко пудра захар.
• Нареждане на тортата: Заделете си една малка част от крема за измазване отгоре и ако решите – отстрани.
• Нарежете блата на ленти с желана ширина – 4 или 5 на брой.
• Намажете с помощта на четка първата лента с част от прясното мляко, а после с крема, навийте я на охлюв и я поставете в средата на тортена чиния.
• Намазвайте и следващите ленти като ги усуквате около навитото парче, така че тортата да заприлича на охлюв.
• Пристигнете тортата с тортен ринг.
• Намажете я отгоре с крем и я оставете в хладилник за една нощ.
• На следващият ден я освободете от ринга.
• За украсата разбийте сметаната с миксер.
• Измажете тортата отгоре и отстрани.
• Украсете с ягоди.