Кръстан Дянков, преводач, известен с преводи на Джон Стайнбек, Уйлям фокнър, Ърскин Колдуел, Тенеси Уйлямз и др.
Не че не е имало кой да се грижи за храната ми, винаги е имало, но по-вкусно е да приготвиш нещо сам. Още като студент обичах да си правя разни гозби – за отмора, а и от любопитство. Всяко ястие е една изненада. Сам се учудвам на вкусовете, които се получават.
Снимка: Шаваш Артин
Всичко започна с въртене в кухнята, около мама. Разбира се, не всеки има „рецептори“ за това. От майка си, която умее да готви, научих кое с кое върви. С времето, след много опитване, разбрах, че не бива да се подчиняваме на догми. Има писани и неписани правила за точно подбрани съчетания на храните, но не са верни! Най-неподходящите комбинации се оказаха изненадващо приемливи. Защо например някои все още вярват, че рибата не „отива“ на кисело мляко? Трябва да ви кажа, че една от най-свежите салати, които съм измислил, е от чироз с изцедено кисело мляко и копър. Допада ми също съчетаването на солено и сладко, например прясно мляко със сол и козунак. Не се бият!
Една от последните ми рецепти е
Картофи с брюкселско зеле
Само че трябва да си я запазите за идната пролет, тъй като става само с дребни млади картофки, с големината на брюкселските зелчици.
Картофите се остъргват и измиват, зелето се кипва във вряща подсолена вода и се изцежда. Двата зеленчука се изсипват в тава, смесват се с нарязан лук, много копър и масло и се пекат във фурната. Когато ястието се опече, отгоре се настъргва сирене или кашкавал и се поднася веднага.
Приготвя се бързо, за половин час, вкусно е, защото зелето и картофите са поели миризмата на копъра, а най-голямата прелест идва от хрупкавата коричка на младите картофки.
По рибарските магазини има едни виетнамски
„копчета“
от гъби и скариди, които не се търсят особено, а от тях става бързо и ефектно предястие за гости:
„Копчетата“ се пускат в обилно количество сгорещена свинска мас (един виетнамски приятел ме научи, че с мас е най-добре). Те набъбват, стават огромни и крехки. Поднасям ги със сос, собствена рецепта, от който се загребва със самите пържейки: смесва се кофичка сметана с половин опаковка майонеза, 1 кутийка извара и половин кофичка изцедено кисело мляко. Отделно се счуква 1 глава чесън, посолява се и постепенно, като на майонеза, се добавя олио или още по-добре зехтин. Този „хайвер“ се разбърква със соса и се подправя с всякакви миризми: магданоз, копър, босилек (купувам го от пазара и го суша в ранна есен), кориандър, индийско орехче, кимион, розмарин, червен пипер… Сухите подправки смилам с ръчна пластмасова мелачка за кафе. Сосът се слага в хладилника, за да се сгъсти. Траен е и много подхожда на „копчетата“.
Обичам да правя и
кюфтета в гювечета
Може да се вземе готова кайма, но най-хубава за тях е плънката на суровата наденица, която изстисквам от червата и смесвам с кълцан лук, натопен и изстискан хляб, кимион, черен пипер, кориандър, къри, босилек (слагам босилек на всяко месо). Омесвам каймата и правя големи плоски кюфтета, колкото дъното на гювечетата. Във всяко гювече слагам по половин пакетче масло и нарязвам лук и зелена сурова чушка (по желание – и половин до една люта). Задушавам, докато лукът зазлатее, поставям кюфтетата и връщам във фурната. Обръщам ги веднъж. Като се опекат, покривам отгоре с по един много тънък резен бяло сирене (краве), поръсвам с червен пипер и пак слагам във фурната да се разтопи. Накрая поръсвам с настърган кашкавал за „глазура“ и отново запичам. Каймата „дръпва“ от всички аромати и кюфтетата са особено вкусни.
Семейството ми одобрява всички мои експерименти, но особено се радва, когато се наканя да ги гощавам с моя специален
боб в гърне
В него всичко с изключение на миризмите, ври едновременно, всичко е сложено в още студената вода. Накисвам от вечерта 300-400 г сух фасул, на другия ден го мачкам на силна струя вода да паднат люспите. Остава сърцевината, която увира много бързо. Никаква тенджера под налягане! Моят фасул ври в глинено гърне. Доливам го с доста вода и добавям: сурови нарязани чушки, моркови, целина, поне 2 глави лук. (Домати не!) Заливам с олио — да покрие повърхността, захлупвам и слагам на печката. Едва тогава включвам плочата. Като заври, бодвам кичест стрък сушена чубрица. Ври един час, после изваждам чубрицата и прибавям джоджен, магданоз, кимион, босилек, розмарин, родопска шарена сол (има я в бурканчета), черен пипер и дори настъргано индийско орехче. Свалям от огъня, да не ври с подправките, и като изстине, заливам с щедра доза запържено чисто масло. Захлупвам отново с капака.
С такъв фасул се нахранват 5-6 души и остава за още веднъж. Има божествен вкус.
В едно село покрай река Росица се научих да правя
рибена чорба
Става или само от глави, или от главите и месото на рибата. Вземам 1 глава толстолоб или 1 /2 кг речна риба (с морска не съм я правил), нарязвам парчето риба не докрай, а да се отвори само, за да си пусне соковете. Едновременно с рибата пускам във водата 4-5 големи, ситно нарязани моркова, 4-5 ситно нарязани картофа, целина, китка зелен дивисил или 1 шепа сушен, стрит (без дивисил не става!) и почти 2 китки магданоз. Като заври, посоля вам и варя, докато всичко омекне. При сервиране се подправя с оцет.
Интересна рецепта е и тази
тортила
Изпържват се десетина палачинки, може и от готовото брашно-полуфабрикат. Нареждат се последователно с изпържени на филии картофи и резенчета пушено сирене (или камамбер) до височината на торта. Отгоре се залива с изпържа доматен сос и лук. Тортилата се украсява с магданоз и лимонови резенчета.
Искам да се обърна към мъжете, които възприемат приготвянето на храната като чисто женска задача: не чакайте друг да се грижи за вас! Жените ви и без това са поели голяма част чисто мъжки задължения! Може би ще откриете у себе си един неподозиран талант, който ще ви предостави ново поле за творчество и радост.
0 Коментара