Случи се веднъж един приятел да се скара с гаджето си и да отседне за малко при мен. Някой ще каже, какво пък толкова, но около стар пират като него за ден-два могат да се наслучат удивителни неща. Той тогава тъкмо си караше второто висше, а пък аз още ходех на лекции за докторантурата и ми се налагаше да пиша логоманевристични курсови работи на семантично подпухнали теми. Та засичаме се веднъж в полунощ в хола, той довършващ домашно, а аз един реферат. Междучасията ни съвпадат, смеем се и сядаме да изпием по едно вино за по-добра концентрация. И на двамата срокът за предаване ни е същата вечер.
Шест часа по-късно, след като сме гътнали по две бутилки и разпалено сме обсъдили
теми от оптималния размер цици до Стивън Хоукинг,
Пикасо и историческото наследство на българите, се сещаме да погледнем часовника. Шест сутринта. Аз все така имам да дописвам няколко страници, а той да довършва домашно. Прибираме се някак по стаите и настъпват такива родилни мъки, дето обикновено резултират в цезарово сечение. При мен обаче би помогнала само трансплантация на глава – мозъкът ми е за вторични. Правя нелепи опити да фокусирам текста на монитора, също толкова неуспешно се опитвам на нацеля клавишите на клавиатурата. Нъц.
Тук настава моментна суматоха и дори тютюмаха, което е суматоха с тюхкане и ръкомахане. Почти съм се притеснил, но се сещам, че аз не съм кой да е, а бай Ван, дето пребори рака и знае как да трансформира реалността в каквото си иска. Затварям очи, прилагам три медитационни техники и две йога асани едновременно, като същевременно правя мудри с ръце и крака. От всичко това само започва да ме боли кръстът. Затова прибягвам до един
стар и изпитан номер, казващ се „излизане и влизане в света”
То е като да си рестартираш компютъра, в случая мозъка. Потапям се в състояние, в което изключвам мисъл, чувство и възприятие до степен, че забравям кой съм, в следващия момент направо ме няма. Няма я и мисълта, че съм пиян и с разкашкан мозък, която да ми пречи. После влизам отново в себе си, и то със засилката на непоклатимата убеденост, че всичко в тоз живот е лесно и няма какво да ме спре. Отварям очи и зачатквам по клавишите – пет страници за по-малко от час, без дори да спукам хемороид. При това текстът има смисъл. Изпъчвам се доволен и се чувствам с три сантиметра по-висок (или дълъг, в зависимост от предпочитанията). Обичам ги тези моменти на безграничност. След седмица резултатите излизат. И двамата имаме отличен.
Всичко това иде да покаже колко е полезно виното, особено в големи и редовни количества. По този повод искам да ви разкажа как станах пиянде. Като малък майка ми често ме водеше на опера, особено на “Травиата”, която й беше любима. Гледал съм я над десет пъти. Или поне началото, щото заспивах след осмата минута. Операта почва с голяма тумба изискани хора (барони, маркизи и дами с разнородно чиста репутация), които пеят шумни песни, възхваляващи пиенето.
„Бъди безгрижен, защото виното с песен и смях украсява нощта. Да пием, да пием…”
Та ето тази фраза така ми се загнезди в главата, че и аз като кучето на Павлов започнах да слюноотделям умствено от радост, като чуех думата „вино” (а бях още дете). Такива ситуации психологията обяснява с принципа на обуславянето, където един стимул (виното) бива асоцииран с друг (щастието) до степен, в която първият придобива ефекта на втория (без между тях да има реална връзка). Това е интересен феномен, който може да бъде видян навсякъде в ежедневието, особено в пропагандата, рекламата и новините. То, може би, и затова не се изучава в училище.
Но да се върнем към виното. Любовта ми към него намери добра почва в семейство, където, както беше казал някой, вода се пие само ако няма вино. Баща ми понякога направо ми казваше, че ако не си изпия виното, ще ми го излее във врата. Освен че пиех редовно и по много, непрекъснато намирах доказателства за ползите от пиенето. Например Плиний Стари казва, че във виното е истината (In vino veritas), визирайки древния обичай вождовете да пият вино на съвет, защото на пияно човек не може да лъже и манипулира. В Библията също има препратка към лоченето, а именно фразата „Пийте, яжте и се веселете, защото утре ще умрете”. В този ред, Булгаков в разказа „За ползите от алкохолизма” обявява пиенето за социален феномен от масов тип, като отбелязва множество потенциални ползи. Например,
„На пияница с акъл в главата, двойна му е цената”
На Достоевски пък се приписва още по-централно мнение по темата:
„Има нещо нездраво и съмнително в трезвеника. Възприемам хората, които не пушат, тяхна си работа, дори възприемам тези, които не се заглеждат след жените по улицата, макар че… Но както и да се мъча, не мога да възприема непиещият за нормален. Непиещият е маниак и точка по въпроса. Всеки, който се опита да облече трезвеността в благообразно обяснение, е гад, мръсник, безочлив продажник. Да не пиеш означава да живееш като идиот. Да си противоестествен и пластмасов като вегетарианец. Липсата на алкохол води до оглупяване и тежка шизофрения. Изкривяват се представите за света. Човек, който не пие, е обладан от нечисти сили, служи на дявола и извънземните, става гей или умира от гъбички и херпес.”
Ето как веднъж повярвал в оздравителното въздействие на виното, човек винаги може да намери доказателства в подкрепа на своята теза. В психологията това е известно като селективен подбор на потвърждаваща информация. С други думи, човек вижда само онова, което е вече в главата му. На останалото дава игнор. Аз обаче съм доктор по психология и мога да адресирам всички критики към редовното пиене.
Някои посочват, че от виното прилошава и натежава. Но това е само поради липса на практика. Както е казал големият самурай Миямото Мусаши в Ръкопис за петте стъпала (XVII век), „Всеки, който за пръв път хване в ръка меча (разбирай бутилката), изпитва усещането, че той (махмурлукът) е тежък и с него се действа трудно. Но колкото повече свикваме с оръжието (същата бутилка), толкова по-лесно боравим с него”.
Та ако виното не ви се отразява добре, значи не пиете достатъчно редовно
По тази причина човек трябва да подхожда системно и с постоянство към всичко, с което се захваща.
Друг аргумент на въздържателите е, че пиенето разсипва черния дроб, демек може заедно с обичайния телесен спам (газове и други красоти) да получите цироза или карцином. Но и за това си има просто решение. Почвате да пушите по две кутии цигари на ден, докато белият ви дроб не стане черен. Така ще може да изпиете и него.
Гореописаната история потвърждава една стара и дълбока истина, а именно, че в живота няма вредни неща, стига да знаем как да ги правим. Великолепието на това потвърждение е във факта, че освен нея (дълбоката истина), нищо в текста не е вярно.*
––––
* Е, историята с реферата е достоверна. Пък и цитатите са истински, с изключение на този на Федя Д. Той циркулира в нета, но според един приятел, който е класик в пиенето, фразата е от разказа ‘Не съм алкохолик’ на Николай Фенерски.
0 Коментара