Защо остаряваме?

Стареенето е нещо, от което много хора се страхуват и в същото време считат за неизбежно. Идеята за старост поражда у нас негативни и отблъскващи асоциации като немощ, болест, слабост, зависимост, безпомощност и самота.
Голяма част от тази представа се дължи на социо-културното ни програмиране, на колективното мислене на едно модерно общество, което демонизира остаряването. Общата представа за зрялата възраст е, че това е период от живота, свързан с болести, физическо и умствено изоставане, или иначе казано, период, в който се превръщаш във втора категория човек. Много често възрастните хора възприемат това стереотипно мислене и то става определящо за начина, по който гледат на самите себе си, здравето и живота си.

Факт е, че с напредъка на годините в тялото протичат редица дегенеративни процеси като намаляване на костната плътност, понижен синтез на колаген, хормонални промени и други. Ясно е, че нашето 60-годишно „аз“ не може да бъде същото като нашето 20-годишно „аз“. И все пак, възможно ли е да се окаже, че основен двигател на процеса на остаряването не е тялото, а начинът ни на мислене?

Точно това доказват учените с поредица от опити, проведени през последните години. Изводът от тези опити е, че голяма част от физическите промени в тялото следват мисловни нагласи и убеждения, плод на начина ни на мислене и себевъзприемане. Хората с негативно отношение към себе си, към собственото си тяло, към остаряването и старостта, са много по-уязвими физически и податливи на болести спрямо хората, които имат позитивно отношение към самите себе си и към естествения ход на живота.

Истината е, че човек

започва да остарява от момента на раждането си.

С всеки изминал ден той е по-стар, отколкото през предишния. Но обикновено за старост и остаряване говорим след навършване на 55-60 години. Не е ли това убедителен пример за културно програмиране?

В действителност учените доказват, че начинът ни на мислене и личните ни мисловни модели оказват много по-голямо влияние върху здравето и дълголетието ни от други фактори като начин на хранене, ниво на холестерол, кръвно налягане и кръвна захар. С други думи, позитивното отношение към старостта и остаряването може да се окаже най-доброто лекарство за късната възраст. Ето и някои от опитите, с които учените доказват тази теория.

Swing time

Swing time е всъщност времето, през което единият ни крак остава във въздуха, докато ходим. Това време е мярка за баланс и енергичност на тялото. В опита участват хора на възраст между 60 и 90 години. Първоначално всички са поканени да се разходят, за да бъде измерен техният базов swing time. След това разделят участниците на две групи и задачата на всички е да играят елементарна, но непозната за тях компютърна игра. Разликата е, че играта на първата група съдържа подсъзнателни внушения за „мъдър“, „проницателен“ и „успешен“, а тази на втората група за „грохнал“, „стар“ и „болен“. Веднага след играта всички отново са поканени на разходка и при нея се оказва, че участниците от втората група наистина се държат като стари и грохнали! Техният swing time е намалял, походката им е станала по-несигурна. Обратно, участниците, които са получили подсъзнателни внушения за мъдрост и осъщественост, са станали по-уверени в походката си и са увеличили своя swing time.

Опитите на д-р Елен Лангер

Харвардският професор д-р Елен Лангер е автор на книгата Mindfullness („Осъзнатост“), в която разказва и за проведения от нея прочут експеримент с хора на 70 и 80 години. За целите на опита една група възрастни хора прекарва с екипа на д-р Лангер 2 седмици в изолиран курорт, където всичко е обзаведено в стил 50-те години – времето на тяхната младост. Участниците носят дрехи от 50-те години, получават вестници и гледат на запис предавания от този период. Контролна група участници прекарва 2 седмици в друг курорт, далече от рутината и задълженията на ежедневието, но без елементи, които да им напомнят за тяхната младост.

Преди началото на експеримента всички участници били подложени на медицински тестове, замерване на кръвно налягане, острота на зрение и дори сила на ръкостискане. Отделно били направени и снимки на всеки от тях. След две седмици тестовете и снимките били повторени.
Хората, които прекарали 2 седмици в среда, напомняща им за тяхната младост, изглеждали средно с 10 години по-млади, отколкото в началото на експеримента. Слухът, зрението и всичките им останали показатели се подобрили чувствително. Всички се чувствали по-добре и на тръгване от курорта носели сами багажа си. При хората от контролната група нямало промени в показателите.

Проучването на монахините

Друго известно проучване е проведено от Университета в Минесота и е известно като The Nun Study („Проучването на монахините“). Целта на това проучване било да установи предпоставките за отключване на Алцхаймер. При провеждането му са проведени медицински тестове и са изследвани редица документи, свързани с живота на монахините участнички. При постъпването си в манастира тези жени били средно около 22-годишни и всяка е писала есе, което се пазило в архивите на манастира. Учените проучват тези писания и установяват, че част от тях съдържат богат и сложен език, живи и ярки описания.

Впоследствие само 10% от сестрите, боравещи с такъв език, развили Алцхаймер в късна възраст. Обратно, от монахините, които в младостта си служели с беден и безрадостен език, 80% развили Алцхаймер.

Нещо повече, когато след смъртта на монахините е направена аутопсия, се установява, че много от здравите сестри имат същото количество плака в мозъка, както и тези, при които болестта се е отключила. Всичко това доказва, че

здравето до голяма степен зависи не от физическото състояние

на тялото, а от отношението към живота и нагласата на ума.

Днес, когато все повече хора се интересуват от здравословно хранене и здравословен начин на живот, е важно да осъзнаем, че физическото здраве зависи преди всичко от емоционалното ни добруване, от мислите и от културното ни програмиране. Мислите и убежденията са най-мощното лечебно средство, с което разполага всеки от нас. Мислите и вярванията се превръщат в клетки, клетките в тъкани, а тъканите в органи. Няма лекарство, диета, хранителна добавка или терапия, която да може да направи за здравето ни толкова много, колкото правилното мислене! И това е чудесна новина, защото мислите са нещо, което можем съзнателно да контролираме и насочваме. Важно е само да изберем правилната посока.

Вкусни рецепти и съвети за здравословно готвене, хранене и живот – в сайта на Маги Пашова