Науката за хранене е една от най-модерните и динамично развиващи се науки. Всяка година нови открития, проучвания и твърдения оборват по-стари такива. Хората се объркват все повече и вече не знаят кое наистина е полезно и кое вредно. Никога преди в човешката история не е имало толкова информация за храната и здравословното хранене и никога преди човечеството като цяло не се е хранило толкова нездравословно!
Обикновеният човек, който търси истината за храната заради себе си и семейството си, се сблъсква с конфликтна информация от лекари, диетолози, сайтове, книги, форуми и т.н.
Как се стигна дотук?
Една от причините е, че през последните две десетилетия, особено след 2000 година, броят на новите научни изследвания в областта на храненето нарастна неимоверно и това налага обособяването на нутриционизма като отделна наука, различна от медицината. Дори в самата нутриционистика напоследък практиците се специализират в отделни сфери – кожни болести, стомашно-чревни, автоимунни и т.н., защото информацията е твърде обемна, за да си специалист по всичко!
Лекарите и другите медици изучават общо хранене и диетика само един семестър и абсолютно не могат да обхванат цялата налична научна информация. Тези от тях, които са с холистична насоченост (слава Богу има такива!), се образоват допълнително. Останалите, които не отдават значение на храненето, често пъти се придържат към остарели твърдения и по този начин подвеждат пациентите си.
Всякакви хора, които нещо са попрочели или са изпробвали върху себе си някакъв режим на хранене, решават, че знаят достатъчно, за да съветват другите. Проблемът е, че ако нещо работи за теб, не означава непременно, че ще работи за другите! Но за жалост точно така се раждат митовете от типа “яжте само сурова храна, за се излекувате от всички болести” или “човек не е създаден да яде месо” или “триседмичния детокс на плодови сокове ще ви изчисти от токсини и ще ви даде енергия”, както и много други.
Когато човек се занимава професионално с хранене, е необходимо непрекъснато да следи новостите, да има критично, но в същото време непредубедено отношение, да не следва догматични убеждения и когато има сериозни основания на база нова научна информация – да променя възгледите си!
Ще дам пример със себе си. До преди две години смятах, че ако нямаш цьолиакия и консумираш умерено глутен, това е ОК. Дори съм писала статия за Жената днес на тази тема. Обученията, конференцията и практическия ми опит при работа с хора от последната една година обаче, ме убедиха, че има много други състояния (Gluten-Spectrum), при които тоталното избягване на глутена е възможно най-доброто!
Ще изброя само малка част от тези състояния – автоимунни заболявания, проблеми с щитовидната жлеза, алергии, сърдечносъдови заболявания, упорити кожни или хормонални проблеми и други.
Пак повтарям, че за да променя възгледите си по темата, съм инвестирала стотици часове (и много пари) в обучения, анализ на статии, научни изследвания и интервюта с лекари и учени, изследващи ефектите от глутена. През последния месец на няколко пъти бях въвлечена в безмислени спорове по въпроса с глутена, където опонентите ми не са направили същото упражнение, а защитната им теза се свежда до “аз си ям глутен и нищо ми няма” или “баба ми цял живот е яла глутен и нищо й нямаше”.
По повод първия “научен” (не, не си пестя иронията!) аргумент “аз ям глутен и нищо ми няма”, ще ви кажа, че познавам един чичо Сергей, който пуши от 40 години и нищо му няма. Пенсионер е, кара колело, ходи да си обработва една градинка, гледа си домати и си пуши. Твърди, че е здрав човекът и се гордее с това! Това прави ли цигарите безвредни?
Днес обаче няма да отделям повече време на безкрайната тема за глутена, а ще се спра на клишето
“баба ми цял живот е яла хляб и сирене и доживя до 80 години”.
Много пъти точно с това клише хората са готови да отрекат и неглижират всякакви доводи за необходима промяна в храненето им, особено ако тази промяна касае двете любими на българите храни “хляб” и “сирене”.
Нека да ви попитам: “Вие като баба си ли живеете?” Да не би да си отглеждате сами храната, да си лягате в 9:00 ч., да не използвате компютри и мобилни телефони? Спестени ли са ви ежедневния стрес, мултитаскинга, радиацията, токсичната козметика и битова химия?
Животът ни днес е различен от този на бабите ни и е време да приемем този факт! Живеем в замърсена градска среда, ядем замърсена индустриална храна, изложени сме на електромагнитна радиация от телефони и компютри и всякаква друга техника, подложени сме на ежедневен стрес! Всичко това пряко или косвено подкопава защитните сили на организма ни.
Тялото ни има един механизъм за справяне с дразнителите (храна, токсини, медикаменти, стрес) и това е вътрешното възпаление. Когато то е изолирано или епизодично, организмът го преодолява и възстановява баланса. Когато обаче непрекъснато го излагаме на дразнители, причиняващи възпаление, тогава рано или късно се появява срив в системата.
За илюстрация на горното твърдение, можете да видите следния откъс от филма “I love Lucy”. Когато по поточната линия вървят по един-два бонбона, момичетата се справят успешно с опаковането им. Когато обаче се изсипе лавина от бонбони, които трябва да опаковат, те естествено се провалят.
Друг начин да си го представите е като непрекъснато да опъвате една верига – в един момент тя неминуемо ще се скъса и обикновено се къса там, където е най-слабата й брънка. При някои е щитовидна жлеза, при други храносмилателна система, при трети сърдечносъдова и т.н.
Поуката от всичко това е, че животът днес е много по-предизвикателен спрямо здравето от живота, който са живели предишните поколения. Вместо да се сравняваме с тях и да твърдим, че тяхната храна е еднакво подходяща за нас, по-добре е да помислим как да намалим дразнителите, с които влизаме в контакт. И ако е факт, че не можем да променим заобикалящата ни среда, забързаното ежедневие и стреса, на които сме подложени, то храната си остава наш избор. А
избягването на дразнещи храни като глутена, индустриалните млечни продукти, захарните изделия и лошите мазнини;
изграждането на нови хранителни навици и осъзнатост за това дали избираме храната си с разума или с емоциите си, могат да бъдат част от един здравословен избор.
Съзнавам, че този материал няма да се хареса на мнозина. Но се надявам да бъде полезен на други – на онези, които не са предубедени и са склонни да приемат, че животът се променя, а това налага и ние да се променяме!
За всички вас, които търсите пътя между истината и заблудите за храненето, напомням, че още можете да се регистрирате за безплатните ми уебинари през август или да се присъедините към семейния уикенд в Банско (19-21 септември), където основна тема ще бъде как да помогнем на децата си да се хранят по-пълноценно.
Още статии от Маги Пашова на www.naturelita.com
0 Коментара