Християнството, зародило се в Светите земи – люлката на монотеистичните религии, запазва присъствието си в тези райони от първия ден на своето зачатие. Двадесет века по-късно различни черкви, манастири и църковни събори са все още част от естествения пейзаж на градове, възвишения и пустинни райони. Православната църква е основна част от това присъствие по тези свещени земи. Църковните институции, монасите, свещениците, монахините и поклонниците са неразделна част от човешкия пейзаж на днешния Израел и на Палестинските територии. Безусловната вяра и традиционни ритуали се явяват продължение на вековната православна традиция.
Очарована от това, израелската фотографка Дафна Тал е привлечена към идеята да направи документален проект с продължителност три години. В поредица от фотографии тя улавя с изключителна точност не само лицата на членовете на православната общност, но благодарение на дълбокото си разбиране на есенцията на православието – улавя и духа на тези откъснати и недостъпни за обществото места.
Със своя отворен и харизматичен характер Дафна Тал успява в процеса на работа да спечели доверието на Православната Патриаршия и получава безпрецедентен прием от всички общности, черкви и свети обитания, което й позволява да проникне в техния свещен и таен свят не само визуално, но и емоционално, за да улови изключителна яснота и красота.
Тал хвърля нова, съвременна светлина върху трудно достъпния свят на православието. Тези фотографии не само отварят прозорец към този плътно затворен свят, но и отдават заслуженото на силата на вечната вяра на православието в неговата естествена среда: Йерусалим и Светите земи – вечният дом на християнството, където започва всичко.
Изложбата на Дафна Тал „Вечна вяра“ може да се разгледа в Криптата на храма „Александър Невски“ до 22 декември.
Поставяте ли си по-широки цели с тази изложба. Какво е вашето послание към зрителите?
Като бях по-млада, много държах на това да имам определено, силно звучащо послание, но с времето все по-интересно ми става да бъда внимателен наблюдател на различните групи хора. Научих се не аз да казвам на хората, а да слушам тях, да ги наблюдавам и изучавам. Живея в Йерусалим – един град, който е свещен за няколко религии и там мога да срещам техните представители, но със сигурност нямаше да проникна така отблизо в християнските обители по нашите земи, ако нямах късмета един колега, който заемаше пост министър на туризма в Гърция, да ми предостави тази възможност. Аз останах наистина поразена от този свят.
Вашите фотографии приличат повече на картини. Светлината в тях напомня блестящата техника на Караваджо. Също като този ренесансов титан на изкуството вие слагате своя акцент върху определени детайли в съвършено изградената композиция на цялото, като използвате светлините и сенките.
Вие ми казвате, че моите фотографии приличат по-скоро на платна на художник? Много интересно, защото такова беше и моето усещане, навлизайки в този свят. Имах чувството, че пред мен се разкрива галерия от произведения на класическото изкуство и не можех да повярвам, че виждам всичко това на живо.
Сякаш от лицата на хората в творбите ви струи светлина.
Радвам се, защото аз опознах и обикнах тези хора. Работих с тях върху проекта си няколко години и много научих от тях.
Как се учи човек на такава дълбочина на възприемане и внушение?
През 2006 г. завърших Училището към Международния център по фотография в Ню Йорк. След дипломирането си в Америка, получих и Европейска диплома за културен проектен мениджмънт от Асоциацията „Марсел Хиктер“ във Финландия, Кипър и Гърция (2009 г.) Занимавала съм се по малко и с други изкуства, като рисуване, писане.
А какви трудности се наложи да преодолеете в процеса на реализация на този проект?
Трудностите в този, както и във всеки друг фотографски проект се дължат понякога и на факта, че съм само една слаба жена. За да постигнеш търсения ефект във фотографията, особено на терен, трябва да мъкнеш на гърба си цялата си екипировка, а тя понякога тежи много, много килограми,- после Дафна се усмихва – но аз съм свикнала.
0 Коментара