Как съвременните художници възприемат и интерпретират иконата в светските и неканонични произведения, лишени от сковаващия шлейф на догмата? Какви символи бихме могли да дешифрираме в иконичната поетика? Как средновековната и възрожденската образност са повлияли върху изобразителната естетика на модерните автори от 20 век и постмодерните им колеги от 21 век? Кои са авторите, които успяват да преобърнат по радикален и модерен начин мисленето за иконата като за непроменяема символика от религиозната образна система? Какви са средствата, които тези смели автори ползват и как въздействат върху сетивата и чувствителната мисловност на гледащия?
Това са само част от провокативните въпроси, предизвикани от мащабната изложба на СГХГ: „Иконата – символ и образ в модерното българско изкуство”. Представени са над 100 необичайни произведения, интерпретиращи иконата по много интересен, модерен, радикален и, разбира се, съвсем не каноничен начин.
Хронологично погледнато, това са най-значимите авторите от следосвобожденския период у нас (класиците Йозеф Обербауер, Йозеф Питер, Иван Мърквичка и др.) и – творците, които са живели и творили непосредствено сред Втората световна война (Иван Милев, Иван Пенков, Цанко Лавренов, Борис Денев и др.).
Освен историческия принцип, има и още един обединяващ момент и това е внимателното проследяване на „образа на иконата която, допълва „достоверността” на историческите композиции или става посредник към едно духовно измерение”. Именно тук са емблематичните за българското изкуство автори, представени със твои творби са Златю Бояджиев, Илия Бешков, Дечко Узунов, Атанас Пацев, Димитър Киров, Румен Скорчев, Лика Янко, Иван Вукадинов и др.
Много любопитен феномен се случва през 20-те години на миналия век, когатоза първи път в творчеството на някои български художници средновековното изкуство оставя дълбок отпечатък. Преди всичко иконите, църковната стенопис и изящната украса на ръкописната книга стават някои от най-силните генератори на изобразителни идеи. Интересни произведения от този период са картините на Иван Милев, Иван Пенков, Цанко Лавренов, Борис Денев и др. Разбира се, не са забравени и великолепните Златю Бояджиев, Илия Бешков, Дечко Узунов, Атанас Пацев, Димитър Киров, Румен Скорчев, Лика Янко, Иван Вукадинов и др.
За реализирането на тази интересна изложба са използвани произведения от фондовете на СГХГ, НХГ, Къща-музей „Иван Лазаров”, Музейна сбирка на НХА, Ателие-галерия „Дечко Узунов”, Фондация „Цанко Лавренов”, ХГ Дарение „Колекция Светлин Русев” -Плевен, художествените галерии в Стара Загора, Сливен, Пазарджик, Казанлък, Пловдив, Русе,Кюстендил, Велико Търново, както и частни колекции.
Изложбата може да се види до 4 февруари в СГХГ.
0 Коментара