Ив Тошайн: Сякаш съм живяла 100 години, в които имах време да намеря себе си!

Ив Тошайн  е родена през 1980 г. в София, но живее и работи от 23 години в Австрия, като провокира както с мултижанровото си изкуство, така и чрез своята арт-label група FEMINism (www.fxxxx.me) – арт платформа за институционална критика.

След като учи в Accademia delle Belle Arti di Brera в Милано, Италия, в Националната художествена академия в София и завършва магистърска степен в Академията за изящни изкуства във Виена, Австрия, в майсторския клас на Франц Граф, тя участва в многобройни групови и самостоятелни изложби в САЩ, Дания, Чехия, Румъния, Полша, Австрия, България, Италия, Германия и др.

От 2012 г. е съосновател на арт-label групата FEMINism (Виена – София – – Санкт Петербург), кoято се изразява чрез критичната си позиция към световни идеологии.

Снимки: Иван Стефанов

Родена си в България, живяла си къде ли не – от малка имаш допир до различни култури и идентичности. Как това се отрази на теб самата – като личност и като творец?

Родена съм в България още по времето на Желязната завеса, част от детство ми преминава в Ирак и Либия. Напуснах родината си на 20 години – съвсем сама. Исках да се развивам като художник, по онова време в България това беше много трудно, особено за жена. По ирония на съдбата, първата ми спирка в западна Eвропа се оказва точно град Перуджа в Италия – в Университета за чужденци, със стипендия да уча италиански език. Впоследствие завърших два университета с магистърска степен: в Австрия – Академията за изящни изкуства и университета за приложни изкуства във Виена, като след магистратурите специализирах и в Академията за изящни изкуства Брера, в Милано.

Вярвам, че моят творчески потенциал е пробуден точно от сблъска и разнообразието на културните контексти, през които преминах. Това пътешествие през различни страни разшири светогледа ми, но не бе само източник на вдъхновение, а и катализатор за моя творчески растеж –пътят беше тежък, изкуството се ражда от нуждата да промениш света.

През годините опитваш различни форми на израз – живопис, скулптура, инсталация, пърформанс. Това опит за търсене на нещо постоянно ли е? Или си просто различна, затова се появяват тези различни форми на израз на твоето изкуство?

Учех в Художествената гимназия на Попа, както и три години живопис в ателието на проф. Андрей Даниел в Художествената Академия е София. Не спирах да рисувам – натюрморти, голи тела, портрети. И един ден, въпреки техническата ми виртуозност, ми се стори просто скучно да правия живопис цял живот. Разбрах, че огънят, нарисуван на платно, не гори, а и нарисуваното острие не реже… Вярвам, че съвременното изкуство не бива да пунтира болка!

Коя от изредените форми е най-предпочитана от теб и защо? В коя от тях се чувстваш най-себе си?

Нямам предпочитания. Аз съм себе си, само, когато съм безкомпромисна, независимо от техниката.

Малко е странно, че такава фина жена като теб избира да се изразява чрез вериги и гилотини (говоря за предишния ти проект в България от 2020 година) и стоманени остриета. Защо избираш толкова сурови форми за своите проекти?

Точно защото съм фина и съм жена –напук на всички клишета! Затова инсталациите ми са безпощадни, те не могат да бъдат подминати просто ей така. Феминистко е, но феминистко без идеология.

През 2012 г., заедно с художничката Анна Цех, основах арт колектива FЕМINism Toshain / Ceeh, който се фокусира върху критичното изследване на идеологии и институционализирани дейности. „Ism“ в логото ни винаги е зачеркнат, инспирирани сме от ДАДА. Манифестът ни е изложен в настоящата ми изложба в Италия.

Как се роди сегашният ти проект и изложба в Перуджа  „Аз за око”? Каква е неговата философия, защо избра това име, какво искаш хората да усетят чрез него?

Оказа се, че основният организатор на изложбата ми в Папската крепост Rocca Paolina, построена през 16-ти век, е бил директор на една Италианска галерия, в която имах самостоятелна изложба през 2008 г. Следил е работата ми цели 15 години, познавайки творчеството ми знаеше, че Sala Cannoniera (Залата с оръдията),  с цялата й история, e пo-добра кулиса за мен, отколкото „white-cube“ пространство – Бинго. В същата тази Sala Cannoniera през 1980 година се открива легендарна изложба на Алберто Бурри и Йосеф Бойс.

Самата концепция за изложбата ми, озаглавена „Аз за Око“ (оригиналното заглавие е на английски – игра на думи I for an Eye), изследва трансформацията и преосмислянето на древния израз „око за око“ като концепция в контекста на текущите световни конфликти и политически въпроси. В заглавието “Аз за око”  заменям символично моя „Аз“ (Егото) с „Око“, символизирайки проглеждане. Отказвам се от самолюбието в полза на мулти-переспективна яснота, чрез поглед отворен към света, живота, истината и любовта. Тази метафорична размяна отбелязва една належаща необходимост – архаичната идея „око за око“ като кръговратен принцип на възмездие, на причина и следствие, на болка, пораждаща болката – да бъде превъзмогната. Призовавам нас хората да се изправим срещу старите догми на разделение и мъст, оковали съвременния свят в името на нова ера, дефинирана от свобода, съжителство, единство и мир.

Какъв е твоят диалог с изкуството, къде започва той, през какво минава и докъде е стигнал? Как ще продължи в бъдеще време?

Моят диалог с изкуството започна през детството ми, баща ми е архитект, у нас винаги е било пълно с арт книги и албуми, изкуството се е тачило като висша ценност. Факт е, че родителите ми от самото начало са ме подкрепяли да стана художник, завинаги им благодаря. Като погледна назад, пътят ми беше и интересен, и необичаен, и трънлив, и дълг, сякаш съм живяла 100 години. 100 години, в които имах време да намеря себе си!

Коя е Ив Тошайн – жената в теб днес, творецът, майката?

От една страна обожавам високите токчета, роклите, дългите нокти, а от друга – шурикените, наточените остриета и натрошените огледала.

С удоволствие съм домакиня – посвещавам максимално много време на сина си Скай, всеки момент с него е безценен и съм вечно влюбена в съпруга си и мой рицар Валентин, който ме подкрепя във всяко едно начинание.

Художник, скулптор, арт-активист, дали като нелегален пърформър за мир, както през 2018 г. на Червения площад в Москва, или окачвайки 7-метрови знамена от вериги на фасадата на бившата печатница в София през 2020 година,  аз съм просто жена.

Какво те вдъхновява за твоите проекти?

Определено не се вдъхновявам от тревички и птички. Имам един авторски слоган по темата: „Great ideas invent themselves alone” – “Великите идеи се измислят сами“!

Какво да очакваме като следващ проект?

Очакват ме проекти във Виена, Милано и Бергамо, надявам се скоро отново и в София.