Изложбата „Жени бежанци и търсещи убежище в ЕС” на фотографа Мари Дорини ще бъде представена в Дома на Европа на ул. „Г. Раковски” № 124 между 1 и 31 март 2016 г.
40-те кадъра представят всички фази на тежкото пътуване на жените бежанци в Европа – от пристигането им на гръцкия бряг с лодки и пътуването с влак през Балканите до опитите им да получат убежище в страни в Западна Европа. Снимките са въздействащо напомняне за уникалните предизвикателства, с които се сблъскват жените бежанци.
В контекста на днешната безпрецедентна хуманитарна криза броят на хората, търсещи убежище в Европейския съюз, продължи да нараства през последната година, без да има признаци тази тенденция да спре. Все повече от тези, които бягат от насилие и се насочват към региони, където могат да намерят защита, са жени и деца. От януари 2016 г. досега над 55% от бежанците, пристигнали в Европа, са жени и деца, в сравнение със само 27% през юни 2015 г. (източник: ВКБООН). Жените и децата са сред най-уязвимите групи, като често стават жертва на дискриминация и нарушаване на основните им човешки права.
За да предостави реален поглед към положението на жените бежанци и жените, търсещи убежище, по техния път през Европа, Европейският парламент възложи на фотографа Мари Дорини, носител на международни награди, да направи фоторепортаж по темата, която досега отсъства като цяло в общото медийно отразяване на бежанската криза.
Снимките са направени през декември 2015 г. и януари 2016 г. Проектът излага на показ всички етапи на изтощителното пътуване, предприето от жените бежанци в Европа: пристигането с лодка в Гърция, пътуването с влак през няколко държави, сред които бивша югославска република Македония, и накрая, пристигането и опитите за получаване на убежище в Германия.
Кадрите са въздействащо напомняне за уникалните предизвикателства, пред които са изправени жените бежанци, и за това колко е важно да се положат усилия, така че тяхното специфично положение и нужди да бъдат взети предвид с вниманието и човечността, които заслужават.
Първоначално Мари Дорини, на 56 години, гради кариера на редактор, след което се присъединява към света на фотографията – през декември 1989 г. по време на революцията в Румъния. Оттогава нейните репортажи за детския труд, съвременните форми на робство или положението на жените в развиващите се страни се публикуват в множество международни вестници и списания. През 1991 г. тя получава наградата „World Press” за репортажа си за опустошенията, нанесени от „оранжевия агент” във Виетнам, а през 1998 г. – наградата „Кодак” за млад фоторепортер за работата си върху домашното робство във Франция.
0 Коментара