Националната галерия представя един истински бохем от началото на миналия век, който търси и твори европейския пейзаж със замах на световен художник.
Изложбата, посветена на 130 години от рождението на Никола Танев, е своеобразен дневник на пътя му. Експозицията разкрива не само картини, визуални дневници, писма до любимата, скици от постоянни пътувания, но и очарованието и същността на художника. Щрихира топлите тонове на душата му, силно привлечени от Европейската култура, попаднали винаги и дълбоко в нейния център. Както и интимността и радостта от познатото, родното в българския пейзаж, който завинаги остава най-близък до същността му. Националната галерия ни кани „на път“ към големия Никола Танев.
„Рисувах. Плачех от щастие, че съм човек, че виждам, че мога“,
пише Никола в спомените си. Живял винаги и във всичко като артист, той се отдава напълно на изкуството – пламенно, страстно до самозабрава. Танев е единственият български художник, превърнал пътуването си в начин на живот.
Роден е през 1890 г. в Свищов, в семейството на революционера Димитър Танев. Никола от дете е на път. Още преди да завърши гимназия заминава самостоятелно за Париж. Учи в печатарското училище „Сен-е-Оаз“, където за първи път проявява дарбата си на художник. Там прекарва няколко години, но носталгията по дома го връща обратно в София. След време обаче бъдещият художник решава, че Париж е залегнал дълбоко в душата му и трябва на всяка цена отново да заживее там. Така започва неговото безкрайно пътуване.
Още малолетен и с неуредени документи, Никола Танев изоставя всичко и тръгва за Париж. Спътник е братчето му Методи, а багажът му се състои от „Клетниците“ на Виктор Юго, блок за рисуване и цветни моливи.
Благодарение на своята харизма и талант Никола цял живот ще се радва на любовта, ласките и вниманието на жените. Често ще попада в различни интимни отношения и точно както градовете, в които пътува, ще се влюбва от жена във жена.
Едва 16-годишен среща своята първа покровителка – тант Жанет, красива, богата и стройна вдовица на 35 години. Между тях пламва силна любов. Жанет за дълго става негово вдъхновение и любовница, пръв негов ценител и меценат. Именно тя продава първите му картини и запалва вярата му в бъдещето на артист.
Танев е приет в Парижката академия за декоративни изкуства, където учи при проф. Манжан и проф. Пол Реноар. Този път Никола очарова семейството на проф. Реноар, които за дълго стават негови благодетели. Дори осигуряват на младия художник самостоятелна квартира и собствено ателие, където той рисува и прекарва време с любимата Жанет. В Академията е старателен и прецизен, но признава, че я посещава по задължение. Въпреки успеха и наградите, на които се радва там, неговата стихия са тълпите от хора, улицата и кея. Младият Никола впечатлява с картините си самия Клод Моне. Така за кратко българският художник става ученик на световно признания импресионист.
Малко след като се разделя с Жанет, Танев започва интимни отношения със съпругата на своя професор. До скоро негова благодетелка, сега 35-годишната
мадам Реноар, се превръща в любовница на младия художник.
Тя го боготвори, грижи се за него и му осигурява охолен живот. Не след дълго сложните им взаимоотношения се разпадат и Танев тръгва отново на път.
През 1911 г. художникът се завръща в България. Решен да покаже таланта си, той прави първата си самостоятелна изложба в Тръпковата галерия в София и постига грандиозен успех. От продадените платна изкарва 8000 лв. Това е сума, с която може да живее цяла година в Париж и дори да пътува. От този момент Танев живее единствено от изкуството си.
Едно от следващите му пътувания е съдбоносно. 23-годишен, той среща 19-годишната Миша, млада учителка от пловдивските села. Влюбва се в нея от пръв поглед и още същата вечер ѝ предлага брак, а тя приема.
Миша остава негова вярна спътница до края на дните му.
Бракът им минава през много изпитания, но в началото младоженците се радват на щастлив и безгрижен живот. Благодарение на големите успехи, които художникът жъне в чужбина, те пътуват непрестанно, обличат се в скъпи дрехи, посещават приеми в аристократични салони. Така до края на 40-те години двамата прекарват на път между България и Европа и споделят мечтата си – да бъдат истински буржоа и да смайват всички със стандарта си на живот.
Междувременно Никола трепетно рисува и прави самостоятелни изложби в България, Франция, Румъния, Германия, Испания, Швеция. Платната на художника носят сърдечната откритост на живописта и улавят живия дух на пейзажа – лъчезарен, пълен с любопитство, воля и енергия.
За разлика от пейзажите му, съвместният им живот с Миша не е живописен.
Художникът поддържа няколко връзки едновременно.
Една от тях е на път да взриви брака му. Миша го запознава с 18-годишната Валентина. Следва бурна и силна любов и един от най-лошите периоди в живота му. От тази връзка Танев оставя една разбита жена и две деца, които никога не няма да бъдат до баща си. Валентина, като майка на незаконни деца, е отхвърлена от родителите си и от обществото. Разделят се през 30-те години и Танев не се връща никога при тях. А Миша го приема отново.
Съдбата на артиста взима обрат.
След 9 септември 1944 г. Никола Танев е обявен за „буржоазен художник“ и е хвърлен за няколко месеца в затвора. По-късно е реабилитиран. Преживяното в килиите има трайни последици върху здравето му. След няколко години Никола получава инсулт и се парализира. Художникът на път остава прикован в инвалидна количка до края на живота си. Може да движи само лявата си ръка. С нея държи четката и рисува. А вярната му съпруга Миша остава до своя любим завинаги. Тя се грижи за него, води го на кратки разходки из квартала и записва мемоарите му.
0 Коментара