One Woman

Една вечер американският фотограф и допреди петнайсет години детектив от полицията Джон Боти моли съпругата си, бившата балерина от нюйоркския балет Елисия Хо, да му позира, за да изпробва нов обектив. Тогава тя за първи път му разказва за мечтата си да се превъплъти в реалните и фиктивни женски образи, които са я вдъхновявали от малка.

Решават да опитат, при това веднага. Тя отива да подготви първата си „роля“, а той задрямва. Два часа по-късно го събужда „жена от епоха, четирдесет години преди моето рождение“, спомня си Джон. И двамата са вдъхновени и от резултата, и от разгърналата се нова магическа енергия между фотографа и музата. Решават за всяка нова фотосесия да се „запознават“ отново, все едно се виждат за първи път.

Снимат винаги по няколко часа след полунощ. Едва се виждат на съвсем слабата светлина. Почти не говорят. В интимната атмосфера не звучи дори и музика.

Резултатът е събран под формата на фото есе в книгата One Woman, която ще бъде издадена от G Arts през май.

Елисия превъплъщава прабаба си, майка си, Жозефин Бейкър, Барби, Джорджия О´Кийф. Тя влиза също в ролята на архетипни и сборни образи като духовните водачи, мъжествената женственост, балерините на Баланчин.

Сътрудничеството между двамата е едновременно подхранвано от собствената им любовна история. Тя се доверява напълно на авторската му визия, а той – на артистичния й избор. На Елисия понякога й отнема повече време да свали костюма и грима, отколкото да ги постави.

Джон Боти снима с Leica M Monochrom, първата дигитална камера, създадена да снима само черно-бяло. След първите няколко фотосесии той установява, че неволно се е придържал към аналоговия формат отпреди години, когато е използвал не повече от шест филма от по 36 кадъра.

Стилът му е търсено приближаване към класическата портретна фотография и най-вече към британския фотограф Сесил Бийтън. Той признава, че очаква някакво „органично привличане“, за да се заеме с нов проект: „Не съм от фотографите, които мятат апарата на рамото и тръгват да търсят какво да снимат. Нито пък съм от хората, които си падат по брейнсторминг в търсене на сюжет. Колкото повече мисля, толкова повече ми се изплъзва“.

Джон Боти казва, че до голяма степен му е било по-трудно да снима One Woman, отколкото най-известната му фотосерия Aftermath: Unseen 9/11 Photos by a New York City Cop (HarperCollins). Снимките му след атентатите срещу Близнаците в Ню Йорк са правени сред пепел и дим и с намалена видимост, но тогава е напълно наясно какво трябва да снима.

Първият контакт на Джон с фотографията е, когато 8-годишен получава от чичо си апарат с два филма, безплатен подарък към два стека цигари. Скоро той се сприятелява със собственик на фотостудио, който не само го въвежда в тайните на фотографията, но му продава много изгодно филми с изтекъл срок. Като тийнейджър снима в свободното си време концерти и групи. Заради специфичните си черно-бели фотографии по-късно е нает от списание Rolling Stone да снима музиканти като Брус Спрингстийн, Ван Хален, AC/DC.

От своя страна Елисия е свикнала да влиза в кожата на други жени. 15-годишна тя е поканена да се присъедини към The School of American Ballet в Ню Йорк и в продължение на двадесет години е професионална балерина. В момента работи като артгримьорка и интериорен дизайнер. Тя подготвя и книга за медитация, която практикува от години.

„Чрез портретите искам да покажа една проста и често забравяна истина: всеки от нас оставя следа върху всекиго, с когото е общувал. Понякога нашето въздействие надхвърля най-непосредствената ни реалност. Не е необходимо за това да бъдем известни или влиятелни. Ние решаваме начина, по който ще въздействаме. Идеята зад One Woman е, че всички сме свързани“, казва Елисия за своята визуална и емоционална трансформация.