В градоустройството на Жорж-Южен Осман, който превръща средновековния град в най-модерния за времето си, площадът има централна роля – от него тръгват 12-те лъча на основни градски артерии (сред които и емблематичната Шанз-Елизе), а Арката в центъра, възложена от Наполеон за победата му на Аустерлиц, е в сърцето й. Под нея са Вечният огън и Паметникът на незнайния воин: свещено място за французите, което прави символиката още по-силна.
Кристо и вярната му спътница в живота и изкуството Жан-Клод се срещат за първи път именно във френската столица. Художникът-беглец от Източния блок обитавал тогава малка стаичка близо до Арката и мечтаел да я вкара в творчеството си. Още през 1962 г. направил фотомонтаж, където емблематичната постройка личи опакована. През годините следват още някои допълнения по тази и реализирането на много други забележителни инсталации из целия свят.
Арката не е първият проект на Кристо и Жан-Клод в Париж.
За времето си опаковането на един от знаковите мостове – Пон Ньоф (в превод „Новият мост“, но всъщност в момента най-старият) в тъкан с цвят на златист пясък, е било предизвикателство и продължило 10 години. Пон Ньоф е първият парижки каменен мост; първият с пешеходни алеи; първият, върху който не били построявани къщи. Той е парижка институция – както с историята си, така и с красивата си архитектура (поради което е вписан в ЮНЕСКО заедно с бреговете на Сена). Кметът Ширак първо отхвърлил проекта, после го подписал, но пак не искал да се реализира. В крайна сметка обвиването на всяко кътче и късче от сводовете, парапетите и фенерите на историческия мост през 1985 г.
привлякло 3 милиона посетители
и се превърнало в истински фурор. Дали тази техника скрива, за да разкрива? Или е модерна минималистична форма на скулптуриране? Или има идеята за достъпност извън залите на музеите и тръпката на временното само засилва обществения отзвук и отправя послания? Думата имат изкуствоведите.
Миналата есен пространна изложба в центъра „Помпиду“ беше посветена на парижкия период и новия проект за Триумфалната арка на двамата световно известни артисти. Тя беше планирана за март, но пандемията я „отложи“ за есента и Кристо не доживя да присъства. Когато получил поканата за ретроспективата, тя била допълнена от предложение за инсталация на открито по същото време. Художникът настоял, че единственото, което би направил в Париж, е да сбъдне младежката си мечта да опакова Триумфалната арка.
Визуалният артист
получава благословията на президента Макрон,
на Центъра за паметници на културата и Центъра за модерно изкуство „Помпиду“. За реализацията ще бъдат използвани сребристо син рециклиран текстил с площ от 25 хиляди квадратни метра и 3000 метра червени въжета, които кореспондират на цветовете на френския национален флаг. Датите предварително бяха фиксирани в 16-те дни между събота, 18 септември и неделя, 3 октомври 2021 г.
Опаковането на Триумфалната арка получава разрешение за нула време – нищо общо с бюрократичните трудности за Райхстага, които продължили двайсетина години, или Одисеята за „Портите“ в Сентръл парк в Ню Йорк – цели 26. Технически реализацията ще е по-сложна заради височината на обекта и необходимостта Вечният огън и церемониите край него да продължават да се провеждат.
Някога Кристо не намира финансова
подкрепа за идеите си и разработва своя система.
Екипът му продължава да работи така и до последния засега проект – опаковането на Триумфалната арка, което по предварителни разчети ще струва 12-14 милиона евро. Използват се лични средства, които са набрани покрай целия маркетинг: продават се подготвителните рисунки и колажи, каталози, репродукции, сувенири, както и макети.
Независимо, че двамата визуални артисти Кристо и Жан-Клод вече не са сред живите, техният амбициозен екип в Ню Йорк – начело с племенниците им Владимир и Джонатан – продължават да изпълняват волята им и да реализират техните идеи. Засега се надяваме да види бял свят и концептуалната мастаба (пресечена пирамида) в Абу Даби – осем пъти по-голяма от Сфинкса и направена символично и изцяло от петролни варели, чиято „генерална репетиция“ в умален размер видяхме насред езерото Serpentine в Хайд парк в Лондон.
0 Коментара