Поканата получих в една от поредните вечери прекарана пред компютъра вместо с приятели в парка. Познавах Поли – Паола Минеков само от няколко дни. Беше ме заинтригувала с идеи за свой проект в онлайн разговор. Знаех, че е художник, разпознах известната фамилия на скулптора Иван Минеков, а от разговора разбрах, че живее в Лондон повече от 15 години.

Откриването на изложбата на художничките от южен Лондон обещаваше да е интересно събитие, в което тя беше едновременно участник и съорганизатор. Побързах да върна потвърждение. Изкуството е доказано най-доброто лекарство срещу лошото време и настроение, а посещениeто на галерии е терапия, в която времето e без значение.

Първата ми среща с творбите на Поли е онлайн. Внимателно ги проучвам. Впечатлява ме начина, по който формите на платното са

изпълнени с движение и светлина.

Връщат ме към детските ми възприятия. “Моите картини не се свеждат до изобразяване на това, което виждат очите. Те са интерпретация на усещането за определено място. Разчупването на формите в абстрактна геометрия е моят начин да предам градския ритъм и вибрация.“ С нетърпение очаквам да ги видя наживо.

“Състрадание“ е мотото на изложбата,

обединяващо творбите на художничките, като всяка от тях работи в своя “елемент“,  и съответно, материал: бои, текстил, стъкло…

Мястото на събитието, Марлибоун Париш Чърч, чиято история включва венчавката на сър Франсис Бейкън и светото кръщение на лорд Байрън, е избрано неслучайно. Усещането за мир и покой в атмосферата на красивата сграда е като балсам за изморените сетива. Обичайно цари тишина, но сега от приземния етаж се чуват разговори.

Изложбата е разположена в криптата, която е и галерия, а точно срещу входа има малка зала за молитва. Тук всеки е добре дошъл да се помоли и потърси Божията

благословия за себе си или за тези в нужда.

Сърцето присъства под една или друга форма в няколко от творбите на художничките. Изображение на анатомичен модел e поставено редом до символното в цветовете на дъгата.

Мишел Бахариер

“Опитвам се да живея през призмата на сърцето, не на разумa“, ще ми сподели малко по-късно в разговор Мишел Бахариер – организатор на изложбата. И добавя: “И макар емоционалният център на човека да е в слънчевия сплит, сърцето е най-важният орган в тялото.“

Картините на Поли, които разглеждах предварително, ги няма тук. “Циркът” e серия от творби маслена живопис върху платно. Изображенията майсторски пресъздават група циркови актьори по време на представление. Сега повечето от тях принадлежат на частни колекции, но желаещите да ги притежават може да си ги поръчат под формата на принт.

В залата са изложени картички с принтове и аз си избирам няколко с

картините на Поли.

Получавам Ballet Black (Балет блек) с автограф, заедно с историята на създаването на оригиналната картина.

Паола Минеков, Балет Блек

“Преди няколко години бях поканена на благотворително събитие – балетна гала, в която участваха танцьори от няколко трупи, включително и от Кралския балет. Танцьорите са от Ballet Black Company, а картината е рисувана по време на  репетиция за събитието. Различните цветови нюанси и светлосенки са резултат от работа със шпакла. Тази техника е в основата на усещането за движение и светлините, които се променят на сцената.“ Останалите картини от серията балетни композиции “Tанцьори“ на Пaола са плод на въображението, вдъхновени от спектаклите, които е гледала.

Паола Минеков, Танцьори

Новият период в творчеството й e посветен на

дигиталните портрети,

съчетаващи класически методи с нови технологии. Чувствените женски образи, изобразени чрез наслагване на цветни линии се отличават с лекота и изчистеност на рисунъка.

„Дигиталното улавяне на характера на образа предизвиква майсторството на художника по различен начин“, споделя Поли. „Бива ме с компютрите и ми е интересно да експериментирам. Моите дигитални портрети са рисувани на IPAD, след което са принтирани във висока резолюция на акрилен панел. Пътят до тук включва много години прекарани в класическо рисуване. В тези години, макар и важни, имах усещането, че нещо ми липсва. След време си дадох сметка, че след натрупването на умения, имах нужда от концепция в образованието. Търсенията ме отведоха в Холандия, където завърших „Комуникации и мултимедиен дизайн“. И в един момент реших, че искам да съчетая традиционните техники с дигитална технология. Така започнах да рисувам дигитални портрети.

Паола Минеков, Dreamer

Постепенно те станаха популярни,

започнаха да ме търсят приятели за поръчки.

Докато пиша тази статия получавам нова покана за арт събитие. Отново от Паола. Два поредни уикенда в Dulwich арт квартала на Лондон, в който през 1811 e открита първата обществена галерия за изобразително изкуство, художници и творци отварят вратите на своите студиа в рамките на Dulwich Festival – фестивал на изящните изкуства.

В Dulwich Art Studio пространството е разчупено с добавени подвижни стени, на които са подредени картини. Времето, като по поръчка, е перфектно и вратите на студиото са отворени ( в преносен и в буквален смисъл). Сред многото произведения в различни стилове, картините на Поли са единствените, съчетаващи класическа и дигитална техника. „Създаването на дигитални портрети е пътешествие, съчетаващо най- доброто от два свята“, усмихва се Поли. „А моята роля е да ги свържа и да разкрия душата на образа по нов начин“.

Паола Минеков, Lamplight London

Този път успявам да я попитам за бъдещите й планове: „Имам покана за

самостоятелна изложба в България,

която най-вероятно ще е посветена на символи и ритуали. Предполагам, че следващата година ще започна да я подготвям. Друг проект, върху който ще работя е създаването на организация за подпомагане на художници в създаване на връзки, ( т. нар. networking) и организиране на изложби. Аз самата станах част от такава група с идването си в Лондон ( South London Women Artists) и знам колко важно е да си част от общност, която те подкрепя и ти помага“.

“В крайна сметка, стилът и уменията на художника са запечатани в дигиталната картина, така както и в класическия вариант на творчество. Но технологията ти дава безкрайни възможности да експериментираш и надграждаш. Свободата и удобството да можеш да твориш навсякъде. И опцията, с която можеш да върнеш назад всяко едно действие, и да го усъвършенстваш докато видиш перфектния резултат“, казва Паола Минеков.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара