Световноизвестната американската концептуална фотографка Сюзън Хайнц беше представена за първи път у нас с проекта си „Играейки на къща“ (Playing House Project). Изложбата е отворена за посетители в кафе-галерия ФотоСинтезис в София до 29 юни.
Реализацията на изложбата е факт благодарение на Eudaimonia Solutions – организаторът на Лабораторията за Жени Лидери, чието второ издание се проведе преди дни в София. Изложбата на Хайнц, посветена на избора на лично щастие и способността за трансформация.
Сюзън Хайнц се включи с жива връзка по време на Лабораторията, за да разкаже как събития от личния й живот са я предизвикали да сподели един започнал като много личен проект.
Световноизвестната фотографка вдъхновява стотици хора да се вгледат в ролите, които играят, когато светне камерата. Тя провокира да спрем да търсим и преследваме моменти, възприети от популярни образи и реклами, опитвайки се да повторим тяхното изиграно щастие. Социално провокативният проект е плод на въображението на Сюзън, чиято мисия е да осведомява и да предизвика нови дискусии около сблъсъка между социалните очаквания и личността. Хайнц поема по този път преди 14 години, когато решава да се изправи срещу обществения натиск за брак и семейство, купува си пластмасови манекени на мъж и дете и започва да се снима със своето „семейство“.
„Жената най-често се определя от връзките, в които влиза – като съпруга и майка. Без тези роли, жената остава отвъд общоприетите референтни рамки и получава нови етикети, повечето не особено „ласкаещи“, казва за проекта си „Играейки на къща“ Хайнц и допълва: „Започнах този проект в ранните години на фотографската си кариера, когато бях подложена на повсеместния натиск да „побързам“, за да не свърша като стара мома. Звучеше ми толкова старомодно. Но се оказа, че ще бъда възприета като по-успешен човек, ако просто намеря каквото и да е налично „тяло“ и се установя край него. Затова така и направих – по един забавен начин, който обаче изтъкваше какво е сбъркано в тази изкуствена картина. Този проект обаче не се отнася за мен.“ Той е посветен на очакванията към всички хора, очакванията, които обществото ни налага, но и очакванията, които сами налагаме на себе си.
0 Коментара