Михаил Михайлов използва различни художествени средства като рисуване, инсталация, изпълнение и видео. Работата му е ситуативна и той избира средата, така че да е най-подходяща за ситуацията.
В своя подход той закачливо се справя със собственото си „аз“ или „аз“ във връзка с околната среда, обкръжението и ситуацията. Успехът и неуспехът, самооткриването и съмнението в себе си, стремежът към щастие, преодоляването на границите са повтарящи се теми. Занимава се с различни културни явления, които влияят на човешкото поведение и поставя под съмнение обществото, стремящо се към съвършенство. По този начин той използва личността си като метафора за съществуването, егото и стремежа към индивидуална самореализация в глобализираното общество.
В „Self-brainwashing“ Михаил Михайлов се опитва да се доближи малко до манипулацията на собственото ни възприятие. Само нашето субективно възприятие е сигурно за нас, знаейки, че то подлежи на манипулация на собствения ни опит.
Наред с други неща, за изложбата бяха разработени нови творби, които иронично съблазняват собствения ни ум в нови светове. Символиката на водната кула служи като източник на битието. Без вода няма живот. В същото време кулата се смята за символ на плодородието. „Животът трябва да тече. Водата, която не тече, се покрива с пяна и гние.“ (Алфонс де Ламартин). Тази символика е възпроизвежда посредством художествените стратегии на Михайлов и в крайна сметка има за цел да накара зрителя да се замисли до каква степен собственото възприятие се основава на перманентна илюзия, която се пука отново и отново като мехурчета от пяна.
В тази изложба, както и в много от творбите на Михайлов, белият цвят има съществено значение:
„Използвам цвета във връзка с въпроса кой съм и кой или какво не съм, или дали съм всичко, което ме заобикаля, или нищо от горното. Очарован съм от неописаното, чистото, неопределеното. Подобно на свеж снежен пейзаж, по който все още няма следа. По този начин маловажното, несъзнателното придобива смисъл.“ (Михайлов)
За изложбата „Self-brainwashing“ бяха разработени нови бели предмети от бели защитни костюми. Михайлов ги използва от много години по преформативен начин, за да остави възможно най-малко следи в дадени структури. В търсенето на кои сме и какво не сме, сега той ги трансформира в нови „терапевтични скулптури“, които имат за цел да разчупят привичните мисловни структури. Така, наред с другото, изхвърлените и намерени предмети от улицата, неща, които всъщност вече не ви харесват, бяха меко обвити в абсорбиращ памук и наново покрити със защитен костюм. Това не само придава на тези неща нова оценка, така че дори скритото, вече нежелано, получава нов смисъл и преживяванията могат да се променят. Но в същото време този смисъл все още не е определен. Новосъздадените форми подлежат на нашето собствено промиване на мозъка. Без да знае какво се крие зад обвивката, зрителят може да им даде напълно нова перспектива. Нови конструкции и връзки, и дори невъобразимото могат да бъдат възможни.
В допълнение ще намерите части от поредицата на Михайлов „Пиедестал“. Белите пиедестали, изложбените пространства и изложбените платформи с четки и метли се превръщат във футуристични почистващи предмети, чиято точна функция първо трябва да се намери. Концепцията предполага, че белият обект, който, както в Уайт кюб, обикновено трябва да помогне на предмета на изкуството да постигне неутрален ефект, сам се превръща в обект, който премахва нещата. По този начин той концептуално има обратен ефект на първоначалното му използване. Противоречие, което може да се намери във философски обяснителни термини като „кръгли квадрати“, се изразява артистично. Белият класически пиедестал на практика имплодира в своето значение чрез прост допълнителен жест.
Като художествена манипулация на пространството има и изолирани рисунки от поредицата „Прах при прахта“ и „Небесни панели“. Прах, косми и петна, както и безполезни пластмасови части и плесен, всички неща, които се натрупват сами по себе си в студиото на Михайлов, ненатрапчиво се смесват във водната кула. Нещата, които бихме предпочели да не виждаме и обикновено предпочитаме да изхвърлим или скрием, в тези произведения също се подобряват и умишлено извеждат на светло.
В „Self-brainwashing“ на Михайлов е оставено на зрителя да реши колко чист е собственият му мозък като напуска кулата за измиване.
Текст: Ханес Андерле
Може да разгледате изложбата до 26 юни в Plus 359 Gallery
0 Коментара