Художници на поетичната реалност или, както често ги наричат, художници на щастието, е група от забележителни френски творци от 20 век. Изложба с техни платна представя галерия „Българи“ на „Дондуков“ 73 от 16 май. Експозицията е подредена лично от Светлин Русев.
Авторите стават популярни още в своята младост – през 20-те и 30-те години на предишното столетие, уточняват изкуствоведите. Макар и много различни, те работят и правят общи изложби, обединени от отдадеността си към бита и пасторалните пейзажи на френската провинция. Верни на респекта си към природата, те се противопоставят на авангардните течения на своето време. През 50-те и 60-те продължават да работят, но сякаш изостават от “модата” – вече са преподаватели, професори, академици. Въпреки статуквото обаче остават верни на себе си. Неслучайно винаги са били любимци на познавачите и ценителите на живописта, на колекционерите.
Основният акцент в колекцията, представена в галерия „Българи“, е върху творбите на Ролан Удо (1897- 1981). Публиката може да види 14 платна в почти всички жанрове на кавалетната живопис – пейзажи от Страната на баските, италиански и гръцки острови, портрет, натюрморт, акт, жанрови сцени. Публиката ще се наслади и на три произведения на Андре Плансон (1898 – 1981), Франсоа Денуайе (1894-1972). Въпреки че Андре Фавори (1889-1937) никога не се e числял към „художниците на поетичната реалност“, споделя с тях общата съдба на временна пристрастеност към авангардните течения на времето (в случя кубизма) и бърз обрат към традиционните ценности в живопистта – в случая към Паул Рубенс. В колекцията е и „късният“ Ив Брайе (1907 – 1990), чието творчество се разгръща основно през 50-те, 60-те и 70-те години. Тогава, когато някогашната слава на групата е отдавна забравена история.
0 Коментара