Учени от университета на Колорадо в Боулдър установиха, че движенията на очите може да разкрият ценна информация за начина, по който хората вземат решения, съобщи електронното издание „МедикълЕкспрес“, предаде БТА. Резултатите от изследването могат да помогнат и на лекарите да диагностицират пациенти със заболявания като депресия или болест на Паркинсон.
„Движенията на очите са изключително интересни за изучаване“, казва Колин Корбиш, докторант в катедрата по машинно инженерство „Пол М. Ради“ в университета в Боулдър и водещ автор на изследването. „За разлика от ръцете или краката, скоростта на движенията на очите е почти напълно неволева. Това е много по-директно измерване на тези несъзнателни процеси, протичащи в мозъка“. Той и колегите му, сред които и изследователи от университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, публикуваха резултатите от изследването в специализираното списание „Кърънт байолъджи“.
В проучването екипът иска 22 души да ходят на бягаща пътека, след което да изберат между различни настройки на компютърен монитор, изобразяващи или кратко ходене по стръмен склон, или по-дълго ходене по равен терен.
Изследователите откриват, че
очите на участниците ги издават.
Още преди да направят своя избор, ползващите на бягащата пътека са склонни да движат очите си по-бързо, поглеждайки към настройката, която в крайна сметка избират. „Открихме достъпно измерване, което само за няколко секунди показва не само какво предпочитате, но и колко го предпочитате“, казва Алаа Ахмед, старши автор на изследването и доцент по машинно инженерство в университета в Боулдър.
Известно е, че е трудно да се проучи как или защо хората правят избор – чай или кафе, кучета или котки. Изследователите не разполагат с много инструменти, които лесно да им позволят да надникнат в мозъка. Ахмед обаче вярва, че очите ни могат да дадат представа за някои от мисловните ни процеси. „Основният начин, по който се движат очите ни, е чрез сакади“, казва Ахмед. „Тогава очите бързо преминават от една точка на фиксация към друга.“
Бързо е ключовата дума:
сакадите обикновено отнемат само няколко десетки милисекунди, което ги прави по-бързи от едно средно мигане. Точно върху тях е концентрирано проучването. Екипът установява, че очите на изследваните лица са преминали през маратон от дейности само за кратък период от време. Докато обмислят вариантите си, хората местят погледа си между вариантите за избор на мониторите – първо бавно, а после по-бързо.
Изследователите откриват също така, че хората, които вземат най-бързи решения – може би най-импулсивните членове на групата, са склонни да движат очите си по-енергично. След като участниците в изследването направят своя избор,
движенията на очите им отново се забавят.
„Отчитането на този процес на вземане на решения в реално време обикновено изисква инвазивни електроди, поставени върху мозъка. Наличието на тази по-лесно измерима променлива открива много възможности“, казва Корбиш.
„Забавените движения на очите не са само симптом на Паркинсон, но се появяват и при много психични разстройства, като депресия и шизофрения“, казва Ахмед. „Смятаме, че тези движения на очите биха могли да бъдат нещо, което медицинските специалисти да проследяват като диагностичен инструмент, начин за определяне на развитието на определени заболявания.“
Източник: БТА
0 Коментара