Харитина Владимирова (Агопян) завършва театрален колеж Любен Гройс, специалност драматичен театър. След дипломирането си става част трупата на Ямболския театър, а след това е радио водещ на сутрешен блок и водещ на телевизионно предаване. Докато живее в Германия е работила за утвърдена продуцентска компания, с която реализира едни от най-големите реалите формати. От тази есен е част от екипа на предаването „100% будни“ по БНТ 1, в което води рубриката „Лично и практично“, посветена на интериорния дизайн.
Харитина, вече си лице на предиобедното предаване на БНТ „100% будни“. Как се чувстваш в новата си роля?
Чувствам се добре и на място. Това разбира се го дължа на топлото посрещане на целия екип на предаването, за което съм много благодарна. Живота ми отново започна да върви на бързи обороти, но това ме кара да се чувствам жива. Аз съм от хората, които имат нужда от екшън и емоции (разбира се дозирано). Това ми липсваше в Германия.
Голямата ти любов е театъра, а доскоро си се радвала на успешна кариера в Германия, където си работила за продуцентската къща, създаваща най-успешните локални риалити формати?
Голямата любов е несподелената любов. Но аз все още не съм се отказала от нея. Все още тази надежда, че един ден животът ще ми предостави и тази възможност, и тогава аз няма да я изпусна. Заминаването ми за Германия беше от чисто любопитство, но и лека апатичност от случващото се тогава, но и сега в България. Първите пет години беше трудно. Учех езика доста усилено. Работех на различни места за да го усвоявам по-добре и така докато не постигнах едно
ниво на сигурност и самочувствие.
Тогава реших, че е време да пробвам да кандидатствам за работа в някоя от медиите. За щастие Кьолн е медийният център на Германия. След няколко отказа, получих така желаното място в продуцентска къща, която прави почти всички реалити формати в Германия. Позицията ми беше на кастинг редактор. Бях
единствената чужденка в екипа
и много се притеснявах как ще ме приемат. Колегите ми не познаваха дотогава никой от България, нито пък бяха посещавали страната ни, което пък от своя страна усили притеснението ми да бъда достоен представител. С времето се отпуснах и започнах отново да бъда себе си. Това разбира се ми докара и приятели и неприятели, тъй като съм емоционален човек, обичащ да казва всичко директно, докато немците не са свикнали на тази искреност и острота.
С какво обаче те спечели интериора?
Интериорният дизайн е изключително изкуство. Една бездънна яма от идеи. Самата аз вкъщи размествам непрекъснато мебели с цел удобство, практичност и разнообразие. Аз съм привърженик на твърдението, че за да са ни подредени мислите в главата, трябва да ни е подредено пред очите. Ако виждам хаос, чувствам хаос и се държа също така.
Какви са акцентите, които искаш да представяш на зрителите на БНТ?
Всеки човек има свой собствен стил, затова в рубриката „Лично и практично“ ще наблегнем на разнообразието от стилове, цветове, материали и помещения. Ще се опитваме всеки път да даваме на нашите зрители малки трикчета, с които да могат сами да прикриват несъвършенствата у дома и възможно най-пълноценно да усвояват пространството, с което разполагат.
Как да постигнем баланса между създаването на лично и практично пространство у дома и в работата си?
Този баланс е от изключителна важност за мен, защото освен всичко останало съм и майка на две момчета. Постигането му е трудно, но не и невъзможно. При мен разковничето е в планирането и добрата подготовка. Когато си оставям време да обмисля и премисля, а след това и да подготвя нещата, то работата определено вече е на половин свършена. А от там следва, че съзнанието ми е отворено и подготвено за следващата задача. Така се опитвам да не се задръствам от мисли и задачи. Защото на всички ни е пределно ясно, че модерната жена има много отговорности.
В рубриката ти „Лично и практично“’ в „’100% будни“ разказваш и представяш интериора по изключително интригуващ и вдъхновяващ начин. Какво ти дава стимул да го правиш?
Първо благодаря за хубавите думи и наистина много се надявам да е така. Като цяло работата си е работа. Къде по лесна, къде по трудна. Тя просто трябва да бъде свършена. Така съм научена, а и по принцип не харесвам хората, които много говорят, а нищо не вършат. Това е пропиляно време. Предпочитам да се действа и то ако може с по-малко приказки. Стимул ми дава всяка искрена и добра дума. Но тук бих искала да отворя скоба и да кажа, че критиката също би могла да бъде конструктивна,
стимулираща и подтикваща към усъвършенстване.
Аз съм козирог и съм свикнала да вървя с рогата напред, не винаги, но когато се налага. Пример за това са хората, които ме познават добре. Те знаят, че ако ми кажат, това не можеш да го свършиш, точно тези думи биха ме жегнали за да стана и да го свърша. Не харесвам думата НЕ МОГА. Блъскам с рогцата докато мога, а ако наистина не успея, поне знам, че съм дала всичко от себе си.
0 Коментара