Иван Велков е икономист, завършил Пекинския университет и училищата по политически науки към Съвета на Европа. Има 20-годишен стаж като консултант на инвестиционни проекти и мениджър на компании за недвижими имоти. Преподава „Икономика на недвижимата собственост“ в УНСС. Медиатор към Министерството на правосъдието. 45-годишен, баща на 4 деца. Кандидат на Зелените за кмет на София.
Повечето хора го познават като малкия Пламен от филма „Да обичаш на инат“, който казваше на висок глас, че учителят по музика пее фалшиво и вдъхновяваше баща си да се бори срещу дребните безчинства на системата. Филмът на Николай Волев беше една от най-смелите провокации на българското кино към режима преди 1989 г.
Защо смятате, че е нужно електронното гласуване?
Защото така ще гласуват децата ни. Дори и да са някъде в чужбина, на екскурзия или на специализация. За да има повече смисъл и съдържание всеки наш избор.
Във филма, който ви направи известен, „Да обичаш на инат“, вие бяхте момчето, което символизираше протеста срещу системата. Още ли сте бунтар?
Пораснах доста от тогава, но не съм се променил. И “системата” продължава да ни сервира проблеми, грижи и недоразумения. Докато ги има тези грешки, докато не заживеем по-добре, си заслужава да се бунтуваме.
Как един бизнесмен, който консултира инвеститори и се занимава с недвижими имоти, се захваща със „зелената“ идея? Няма ли противоречие в това?
Най-добрите инвестиции са тези в бъдещето. Подобряването на средата и сградите, в която живеем и работим, в която растат децата ни, е цел на “зелената идея”. Опазването и съхраняването на природата е пряко свързано и с развитието на градовете и с начина, по който живеем в тях. Има проблеми, но има и решения. Противоречието не е между природата и сградите, а между това, че тук засега предимно създаваме проблеми за хората, рядко обръщаме поглед към полезните, устойчиви решения, към възможностите на новите технология и новите пазарни и етични норми във всеки сектор на икономиката и сфера на услугите. А това положение не бива да продължава така.
Как изглежда София през вашите очи?
Тъжна. Сива. И не защото е есен. Аз съм роден тук, през ноември, и обичам София през есента. Но детските ми спомени рязко контрастират с разбитите и кални улици, паркиралите навсякъде автомобили и кофи за боклук, с грозните фасади и недомислените ремонти. А всичко това може да е коренно различно. Както може и трябва да изглежда в XXI една съвременна европейска столица.
Какво бихте искали да се промени в нея?
Да има много повече стил и амбиция. Да е много по-чиста и приветлива. Да вълнува и зарежда и жителите и гостите на града. Да печели класации по развитие и прогрес, а не да е в дъното на тези за замърсен въздух, шум и прах.
А кое е най-важният проблем за решаване – дупките, боклука, бездомните кучета, детските градини…?
Управлението на града е общият проблем и може да стане и общо решение. Всички тези проблеми, посочени от вас, са важни. Защо години наред не ги преодоляваме, при положение, че има решения, има идеи и добри примери от Европа, има предложения от професионални и граждански организации, има толкова специалисти и активни граждани, които искат и могат да са полезни с решаването им. Явно трябва да сменим модела на работа, трябват нови и работещи хора, които ще стопанисват града и управляват публичните ресурси по друг, културен и професионален начин, с респект и уважение.
Според мен например има квартали в столицата, като „Лозенец“, които са презастроени с всички произтичащи от това проблеми. Съгласен ли сте?
Права сте. И “Лозенец” и почти всеки софийски квартал има проблеми от неразумното планиране и алчното отношение към средата. От това страда качеството на инфраструктурата, транспорта, зелените площи и стойността на сградите и имотите на техните собственици и ползватели. А това влияе и на благосъстоянието и въобще на качеството на живот.
Как може София да се превърне от град на автомобилите в град на майките с колички? Всички кандидати за кмет твърдят, че недостъпните тротоари са проблем, но никой няма адекватно решение на този проблем.
Имаме подробна програма за това, която сме нарекли “Зелена филоСофия”. Консултирали сме се с редица специалисти – наши колеги от европейски градове и столици, които са се справили с този проблем. Решението е да я направим приоритетен, да подчиним кръстовищата и нивата на улиците на пешеходците – и тогава тротоарите няма да са за коли, а за колички. И повярвайте – знам за какво говоря – карам всеки ден и кола и количка :)
Има ли достатъчно паркове и дървета в столицата?
Едно от най-ценните неща, които градът притежава и трябва да пази и съхранява,, са парковете, Борисовата градина, Витоша, градската зеленина и дърветата по улиците. Апетитите обаче към тяхното похабяване и застрояване също са много. Затова трябва да внимаваме и да ги пазим, да са ни най-сериозната инвестиция в бъдещето – в здравето на всички нас и децата ни, за една по-чиста, по-красива, зелена София.
0 Коментара