Доброволци и експерти на Фондация „ТАЙМ” описаха 101 вековни дъбови дървета в 11 общини като част от проект „Кампания за дъба“.
Целта е 50 от тях да станат част от националния регистър на вековните дървета в България. В регистъра, поддържан от МОСВ, от 1948 г. досега са включени 2147 дървета.
Проектът привлече около 450 ученика от страната към опазването на дъбовите гори. Те учиха в Подвижна класна стая „Земно кълбо”, която представлява надуваем глобус с убедителния диаметър 6,5 м. При срещите с експертите на Фондация „ТАЙМ” младите хора научаваха любопитни факти за опазването на планетата, за гората, водата и царя на всички дървесни видове – дъба.
Вековните дъбови дървета са най-старите заселници по българските земи, казва експертът лесовъд доц. Мария Брощилова от Бургаския университет, която ги описва в рамките на проекта.
Според нея най-голям интерес представляват многовековните дървета от обикновен и космат дъб в корията “Карапелит” – Айтос, трите многовековни лъжника на разклона за с. Младежко, общ. Малко Търново, корията от вековни дървета от космат дъб край с. Порой, общ. Несебър.
Най-пълни са изследванията на гората “Карапелит” край Айтос. Тя е описана за първи път от Чернявски и Павлов (1954 г.) като насаждение от летен дъб на много по-голяма от днешната площ. Представлява група от няколкостотин многовековни дървета от обикновен дъб, космат дъб и единствен цер. Намира се на 5 км югоизточно от град Айтос, край шосето за Бургас.
„Карапелит” е църковна собственост. Тя е пример за унищожаването на горите в равнинните части на страната – за 100 години е намаляла 10 пъти.
Уникалността й се изразява не само в това, че е най-старата дъбова гора в България, но и заради предположението, че е най-старото залесяване по нашите земи. Според различните предания тя е създадена с жълъди от Хилендарския манастир (малко вероятно) или от местен произход (от гората в м. “Карамеше”), съществувала наблизо до преди 100-200 години). 
Възрастта на дърветата трудно може да се определи, но данните сочат, че гората е разновъзрастна. Най-възрастните дървета са над 300-годишни. Дърветата са разположени поединично и на малки групи и имат височина до 24 м и диаметър до 2 м. Косматият дъб се среща в източната част. Най-възрастните дърветата от този вид са над 150-годишни, с височина 16-18 м. В тази част на корията всички дървета са с по-малки размери и вероятно по-млади. Единственият екземпляр от цер има височина 23 м и диаметър 87 см.
Днес, в резултат на антропогенен натиск и напреднала възраст, гората интензивно съхне.
Уникалността на най-старата гора в България заслужава цялата й територия да бъде обявена за защитена, тъй като е най-старият жив природен паметник на България.
В България се намира и най-старият дъб на света – Гранитският, който тази година навършва точно 1666 години и расте в с. Гранит, община Чирпан. През 1982 г. дървото е имало диаметър 236 см, височина 23,4 м и хоризонтална проекция на короната 1017 м2. Датирано е към 345 г. от н. е. Това е станало чрез преслеров свредел.
Гранитският дъб е най-старото дърво в България. На 80-90 м източно от гиганта е посадено дъбче-потомък, което на 12-13 години вече плодоносеше. Днес е жив само източният клон на стария дъб – дървото бавно умира.
Описаните вековни и многовековни (над 200-годишни) дървета са 101 и се намират в 11 общини. Проектът „Кампания за дъба – събиране на информация и повишаване на обществената осъзнатост по въпросите на дъбовите гори“, е финансиран от Програма BG03 Биологично разнообразие и екосистеми по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. чрез Програмен оператор: Министерството на околната среда и водите.
0 Коментара