Изследване: 16-25-годишните – приоритети, желания, мечти и очаквания

Към по-добро или по-лошо върви светът?

В края на март 2022 г. 55% от младите хора в България са категорични, че светът върви към по-лошо и едва 26% са оптимисти и смятат, че цялостното развитие е в положителна посока. Всеки пети, или 20% от анкетираните отговарят, че не могат да преценят. Тук е интересна разликата между нагласите на мъжете и жените, като по-големите оптимисти определено са мъжете. 39% от анкетираните мъже смятат, че светът върви към по-добро, срещу едва 14% от анкетираните жени.

Изследването е извършено от агенция Ipsos за Huawei, вдъхновено от най-новия смартфон на бранда – HUAWEI nova 9 SE, както и от цялата линия nova, представяща атрактивни модели за младите и активни хора. В рамките на проучването Ipsos анкетира 300 представители на градското население на страната на възраст между 16 и 25 години. Целта е да улови техните нагласи, настройки към темите, които ги вълнуват най-много, приоритети, планове за живота и нещата, които ги вдъхновяват в него.

Проведено в България, в периода 23-28 март, то обрисува пълнокръвна картина на поколението „nova“ в локалния контекст на България, на фона на продължила над 2 години пандемия, войната и все по-силно усещащата се финансова несигурност у нас и в света.

Какво е важно за младите българи?

Проучването включва множество въпроси, изискващи да се сподели нагласата по няколко основни теми като Аз и светът, грижата за себе си, традициите и погледа към бъдещето. Във всички тях се оформя силна поляризация – половината анкетирани се идентифицират с една нагласа, а другата половина – с нейната противоположност. Поляризацията 50/50 е видна по осите „Да бъда себе си – да се съобразявам с другите“, „Да остана верен на убежденията си – Да се адаптирам към промените в света“, „Да следвам авторитети – Да намеря своя път“.

По отношение на съобразяването с другите отново има значима разлика между отговорите на мъжете и жените – 44% от мъжете клонят към това, срещу 56% от жените. От друга страна, адаптацията към промените в света – а те са доста динамични в периода на съзряване на това поколение, бележи разлика в нагласите в столицата спрямо тази в останалите групи градове. В столицата по-склонни към адаптация са 61% срещу 42% – 52% в различните по големина градове на страната.

Да рискувам или не?

Въпреки приетата за присъща на младостта смелост и безгрижност, над половината анкетирани – 54% казват, че „не поемат рискове, за да избегнат проблеми“, срещу 46%, които смятат, че рисковете са необходими, за да бъде животът по-вълнуващ. По оста „Да вземам всичко от живота – Да взимам под внимание задълженията преди удоволствията“ уклонът, макар и с малко – 52%, се оказва на страната на задълженията, като той е особено подчертан в столицата – 63%. Цялостно, макар и с малко, жените се определят като по-склонни да рискуват и да изпитват удовлетворение от предизвикателни задачи, в сравнение с мъжете. Интересен и вероятно свързан с пандемията е и изборът „Да стоя вкъщи – да откривам света“, на който цели 48% избират предпочитанието да си стоят вкъщи.

Грижа за себе си

По отношение на грижата за себе си отново точно половината смятат, че трябва да правят всичко възможно да подобряват външния си вид, а другата половина – да го приемат такъв, какъвто е. Половината биха изтъквали успехите си, а другата половина – по-скоро не, като тук мъжете са по-изтъкващи се, а цели 56% от жените предпочитат да не парадират с успехите си. Интересна точна поляризация на фона на излизането от пандемията се отчита и на въпроса „Да се грижа за здравето си – Да живея, без да мисля за утрешния ден“.

Традиции и промяна

Винаги казваме, че новото поколение ще промени света, но доколко това поколение, тук и сега, реално иска да го направи? Почти половината, 49%, предпочитат да се обръщат към неизменните, общоприети правила, а 51% – да се създаде нов морал на новия век. Балансът обаче е доста  различен в столицата и в малките градове – 61% от младежите в столицата залагат на новия морал на новия век, докато този процент в градовете с 50-100 хиляди жители е едва 31.

По темата за български традиции и ценности, 55% избират, че „приемат и спазват основно българските“, а 45% са отворени да приемат различни традиции и ценности, стига те да отговарят на техните разбирания и усещания за света.

И все пак – какво бъдеще?

С повече или по-малко правила и ограничения? 52% смятат, че те трябва да са по-малко, 48% – че трябва да съществуват „повече правила за добро поведение“. 48% смятат, че в бъдеще технологиите ще направят живота по-лесен, а 52%, че те могат да разрушат личната свобода.

47% смятат, че екологията трябва да бъде основен въпрос в бъдещето на нашата страна, а 53% – че има по-важни от нея проблеми за разрешаване.

Парите и успехът

Какво е взаимоотношението между тези две понятия в нагласите на поколението „nova” в България? За повече от една четвърт от него то е все още неизяснено, между 26 и 30% отговарят с „нито съгласен, нито не“ на всички твърдения в групата. 37% се съгласяват с възприятието, че „да си успял, означава да имаш много пари“ и цели 50% (59% при мъжете) с това, че „хората, които имат повече пари, са общо взето по-щастливи“. От друга страна, за 40% е „по-важно да се забавляваш, отколкото да успееш“, като този процент стига до 46% при анкетираните мъже.

И въпреки отдаденото значение на парите в отговорите на горните въпроси, запитано под друг ъгъл – „Какво са парите за Вас?“, поколението „nova” ясно заявява, че те са средство, а не цел. За най-много хора – 44%, те са начин за защита на бъдещето на семейството, за 41% – позволяват да се радваш на хубавите неща в живота, 37% ги приемат за справедливо възнаграждение на труда, и едва за 18% – средство за пътувания. Макар и рядко, младежите се асоциират и с „начин на забравяне на проблемите в живота“ (12%) и с „по-добре да се харчат, защото не знаем какво ни очаква в бъдеще“ (8%). Най-рядко те са някакъв измерител на успех и себестойност – за 8% са начин за измерване на успеха в сравнение с този на другите, а за 7% – да покажеш, че си някой. Но когато богатството е поставено като един от вариантите за избор на дългосрочни приоритети, то се оказва далеч от челните позиции – с едва 7%.

По дрехите НЕ посрещат

Интересно за поколението „nova“ се оказва, че то не посреща по дрехите. 52% не са съгласни с „Често преценявам хората по марките, които ползват и притежават“, но други 28% са съгласни с него. Жените преценяват по марките много по-малко от мъжете – 60% не са съгласни с горното твърдение. И също така, явно марките са важни повече за младежите от най-малките градове. 60% от младите столичани не преценяват хората по марките, срещу 44% от жителите на градовете с население под 50 хиляди души. Значима разлика в нагласата към марките, или по-точно към преценяването на хората по тях, има и по възраст – най-младите, 16-19 годишни се влияят много по-малко от това от хората на възраст 20-25 години.

Мотиватори на работното място

Поколението “nova” е и новата работна сила в България и е интересно да се проследят мотиваторите му за избор на работно място. Абсолютен номер 1 се оказва високото заплащане – за 43% от запитаните. 32% се мотивират от добър баланс между работа и лично време, 28% от гъвкаво работно време и място и 23% от нестресираща атмосфера, като този мотиватор стига до 32% при младежите от големите градове. Прави впечатление мотиваторът, поставен на последно място, с едва 7% – работодател, който подпомага каузи с положително влияние върху общността и околната среда, което е значително разминаване с приетите за естествени нагласи на най-младото поколение на глобално ниво и преди последните събития в света. На въпроса „Ако имахте възможност да направите нещо, което в момента обстоятелствата ви ограничават, кое би било то?“, най-много, 43%, отговарят собствен бизнес.

Нагласи към съвременните технологии

Този панел дава поглед към вече покритите теми за грижа за себе си, добрата форма и начин на живот, но през призмата на съвременните технологии. Като цяло поколението „nova” е настроено позитивно към ролята на технологиите в живота си. 60% се съгласяват, че използването им помага в грижата за себе си, 62% – че помагат в поддържането на добра форма и спортуване чрез използване на приложения за подпомагане на диетата и тренировките и 63% – че технологиите цялостно правят живота по-лесен и услесняват воденето на здравословен начин на живот. В контекста на общуването, въпреки че прекарваното време в социалните мрежи се изчислява на средно 3.7 часа на ден, едва 12% предпочитат общуването онлайн, срещу 57% лице в лице и 31% – и двата начина.

Топ приоритет – семейството

Един от най-интересните въпроси е свързан с това кои са най-големите ценности и топ приоритети на поколението “nova” в България. Запитани кой е най-важният сред тях, с огромна преднина тук се нарежда семейството, водещ приоритет за цели 48% от живеещите в градове младежи между 16 и 25 години у нас. Любовта е на второ място, но само с 13%, още по-малко при мъжете, където този процент е 7, и малко повече – 19% при жените. Челната тройка се затваря от удоволствията на живота и щастието с 8%. С по едва 5% следват свободата и независимостта, финансовото благосъстояние, приятелите и личностното развитие. Отново донякъде изненадващо на фона на света, принадлежността към общност или кауза е в дъното на тази класация с 1% посочвания.

Защо семейството? Някои от свободно дадените отговори звучат така: „Най-голяма подкрепа! Хората, на които може да се разчита за всичко и винаги.“, „Защото семейството е всичко в едно – любов, сигурност, щастие.“. И за финал – „Семейството е нещо много ценно! Това е училище, в което се учим да обичаме, служим един на друг и да живеем“.