Микропластмасата е навсякъде – от океанското дъно до планинските върхове, а вече си проправя път и в човешкото тяло – в белите дробове или плацентата, съобщи АФП, цитирана от БТА.
Това предизвиква безпокойство, дори и въздействието й да е несигурно.
Трудно е да бъдат пренебрегнати плаващите бутилки или костенурка, задушена в найлонова торбичка, както и струпаните стотици милиони отпадъци насред океана.
Разграждането им до все по-малки и малки частици, които замърсяват масово водата и въздуха, обаче беше доказано сравнително неотдавна.
„Преди десет години не можехме да си представим, че може да има толкова много малки микропластмаси, невидими с просто око, както и че те са навсякъде около нас“, казва Жан-Франсоа Гийон, изследовател в Лабораторията по микробиология на океана в Банюлс-сюр-мер във Франция. „И все още не можехме да си представим, че ще ги открием в човешкото тяло“.
Това вече е направено, като все повече научни изследвания показват наличието на микропластмаси в някои човешки органи като белите дробове. Не е толкова изненадващо, че вдишваме тези частици във въздуха, особено микрофибрите от синтетичните дрехи.
Но „бяхме изненадани, че открихме микропластмаса толкова дълбоко в белите дробове“, каза пред АФП Лора Садофски от Медицинското училище в Хъл Йорк, Великобритания. Нейният екип е установил наличието на полипропилен и полиетилен терефталат (PET) в тези тъкани.
През март друго изследване за първи път съобщи за следи от PET в кръвта. Като се има предвид малката извадка от доброволци, някои учени призовават за предпазливост при правенето на заключения, но наличието на PET повдига въпроси за способността на кръвоносната система да разпредели тези частици във всички органи.
Въпреки че на този етап не е известно какъв е пътят им в организма, микропластмаси са открити и в други органи: „Бели дробове, далак, бъбреци и дори плацента“, казва Жан-Франсоа Гийон.
През 2021 г. изследователи ги откриха в плацентата и фетусната тъкан и изразиха „голяма загриженост“ за потенциалните последици от това чуждо присъствие върху развитието на плода.
Притеснението обаче не означава доказателство за опасност. „Ако попитате някой учен дали има отрицателно въздействие, той ще ви отговори „не знам“, казва Барт Коелманс от нидерландския университет Вагенинген. Но „това е потенциално голям проблем“.
Съществува хипотезата, че това навлизане на микропластмаса – което, макар и неотдавна открито, не е ново – може да е причина за някои синдроми, които отслабват човешкия организъм. Тя навлиза чрез дишането, но също и чрез храната и водата, която пием.
През 2019 г. в доклад на неправителствената организация Световен фонд за дивата природа беше посочено, че човек поглъща и вдишва до 5 грама пластмаса на седмица, което е равностойно на една кредитна карта.
Тези резултати и методологията се оспорват от учени като Барт Коелманс, чиито изчисления водят до заключението, че средната стойност е едно зрънце сол на седмица.
„През целия живот едно зрънце сол седмично вече е нещо“, коментира той.
Въпреки че все още не са разработени здравни проучвания върху хора, токсичността при някои животни предизвиква все по-голяма загриженост.
Като потребители можем да ограничим покупката на опаковани продукти, особено на пластмасови бутилки. Но „хората не могат да спрат да дишат“, подчертава Барт Коелманс. „Дори да промените хранителните си навици, ще ги вдишвате: те са навсякъде“.
0 Коментара