Над 1,63 млрд. лв. е добавената стойност на Kaufland за българската икономика

Над 1,63 млрд. лева е добавената стойност на Kaufland за българската икономика. Това показват данните от втория доклад за оценката на нетното въздействие на дейността на компанията върху природния, социалния и икономическия капитал в България. Kaufland продължава да бъде първата компания в България, която публично оповестява подобна нетна оценка.

„Като лидер на пазара налагаме тенденциите в ритейла и наша отговорност е да сме прозрачни. Правим всичко това с ясната идея, че само когато познаваш в детайл своето въздействие, можеш да управляваш по най-ефективния начин процесите и да търсиш решения за намаляване на негативните въздействия. За нас това е открит подход, който дава реална и обективна оценка, без да коментира едностранно ползи. Вярвам, че с добрия пример, който даваме, ще накараме да ни последват и други отговорни компании в страната, които като нас приемат за свой дълг добавянето на стойност към всичко, което правят.“, каза Иван Чернев, главен изпълнителен директор на Kaufland България, на публичното представяне на доклада днес.

Докладът изследва какво е цялостното (нетно) въздействие от дейността на Kaufland в България, т.е. проследява както позитивните, така и негативните въздействия от дейността на най-голямата търговска верига. Обхватът на изследването включва както преките въздействия на ритейлъра, така и въздействията на търговците, които се помещават под покривите на хипермаркетите на Kaufland (т. нар. концесионери), непреките въздействия на доставчиците, допълнителните въздействия на доставчиците на доставчиците на компанията и предизвиканите въздействия от харченето на заплатите на служителите на Kaufland и на всички доставчици и производители по веригата на доставките.

В събитието за представяне на доклада днес се включиха ръководителят на икономическия отдел на Посолството на Германия у нас Мориц Зайлер, ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров, икономическият анализатор Кузман Илиев и Боян Рашев, управляващ партньор на denkstatt България – консултантската компания, изготвила документа.

“Kaufland e пример за компания, която продължава да инвестира и да добавя стойност към основната си дейност. От експанзия и откриване на нови магазини и нови работни места, до въвеждане на „зелени“ иновации като системата за разделно събиране на опаковки и използване на 100% „зелена“ енергия“, каза Мориц Зайлер.

Боян Рашев подчерта открития подход на Kaufland да публикува подобен доклад. „Kaufland е единствената българска фирма, която e толкова смела да коментира и негативното си въздействие. За да може един бизнес да адресира позитивните си въздействия, но и негативните, трябва да ги измери. Kaufland правят това за пореден път и поведението им заслужава адмирации”, каза той.

Икономистът Кузман Илиев коментира сложната икономическа и геополитическа ситуация в цял свят и на този фон определи усилията на бизнеса да добавя стойност към икономическата си дейност като изключително предизвикателство в бързо трансформиращата се среда. „Обръщането към българското земеделие скъсява веригите на доставка и това, че имате решение за тях и ги включвате в екосистемата е изключително правилно и един от съществените елементи в този доклад“, добави Илиев.

„Настоящият документ отчита редица показатели и показва многото аспекти на въздействието на този огромен бизнес отвъд икономическата дейност. Нашият общ проект Kaufland Бизнес Академия е пример за добавената стойност към образованието и конкретно за студентите на УНСС, които чрез участието си в нея имат възможност да се докоснат до реална бизнес среда, да провеждат стажове в компанията и дори да намерят своето първо работно място.“, коментира в дискусията след представяне на доклада проф. Димитър Димитров.

Основни изводи в доклада:

• Едно работно място в Kaufland България поддържа над 5 други в българската икономика. Икономическата дейност на Kaufland България в страната допринася за създаването и поддържането на 41 321 работни места. За сравнение, поддържаните работни места от Kaufland през 2019 г. са с близо 25% по-малко;
• Всеки 100 лева, похарчени в Kaufland, създават допълнителна стойност за българската икономика и общество в размер на 71,7 лева;
• Kaufland е търговски център, даващ възможност за развитие на редица други бизнеси под покрива на магазините на компанията. В населените места извън големите градове, Kaufland често представлява единственото място, където разнообразни бизнеси имат възможността да функционират. Тези бизнеси създават добавена стойност от 23,5 милиона лева за българската икономика;
• Положителната стойност, която Kaufland създава, е близо 4 пъти по-висока от стойността на отрицателните екологични въздействия от дейността на компанията. Големият дял на положителните въздействия се дължи на собствената дейност на компанията и тази на нейните основни доставчици, докато негативните въздействия са основно резултат от дейности в секторите на земеделието, транспорта и енергетиката. Тези области обикновено имат висок екологичен отпечатък, върху който компанията няма директен оперативен контрол. Въпреки това, компанията се стреми да намали негативните последици, като въвежда политики, изисквания и стандарти за своите доставчици и партньори;
• Kaufland пряко създава с близо 25% повече стойност за обществото, отколкото за самата компания (нетна печалба спрямо заплати за служители изаплатени данъци и такси към държавата);
• Преките емисии на Kaufland България са спаднали с 45% спрямо 2019 г. в резултат на закупуването на „зелена“ енергия за 100% от използваното електричество от Kaufland.

Първата такава оценка, изготвена за Kaufland, проследяваше въздействията през финансовата 2019 година (1.03.2019 г. – 28.02.2020 г.). Текущата оценка отново се базира на данни за финансова година (1.3.2022 г. – 28.2.2023 г.) с цел по-добра сравнимост с резултатите от предходния период.

Докладът е изготвен от denkstatt България – консултантска компания с дългогодишен опит в областта на ESG, декарбонизация, доклади и оценки за въздействие, както и продуктова устойчивост. Документът е разработен на базата на подхода Sustainability accounting, следвайки две основни ръководства – Natural Capital Protocol и Social Capital Protocol, които предлагат обща международна рамка за изготвяне на проекти, даващи цялостен поглед за въздействията на бизнеса върху икономическия, природния и социалния капитал. Тези въздействия са оценени чрез базата данни EXIOBASE.

Пълният текст на доклада може да бъде видян ТУК.