Около 400 недвижими културни ценности изчезват необратимо всяка година и процесът се ускорява. Държавата отказва да опазва недвижимото културно наследство, съобщи директорът на НИНКН арх. Петър Петров.
Екипът на института даде пресконференция, на която настоя за спешни промени в закона за културното наследство и в структурата на НИНКН, за да спре унищожаването на ценни образци, създавани в продължение на 6,5 хилядолетия на територията на България.
„Няма национална стратегия за опазването на недвижимото културно наследство. Затова законът е объркан и неприложим и затова културното богатство на страната е в аварийно състояние. На този фон НИНКН е системно обезкървяван от дълги години, сведен до администрация с отнети функции на научно-изследователски институт, без възможност да изучава и да създава правила за опазване“, каза арх. Петров.
Предложенията за тези промени са изпратени на Министерството на културата още през декември 2021 г.
Няма подкрепа, няма действия.
Без спешни действия веднага, сега, тази седмица, без конкретни решения и стъпки, тази година отново ще бъде пропусната, а вероятно и следващата. Защото промените в закона и подготовката за актуализацията на списъка изискват няколко месеца работа.
„Недвижимото културно наследство привлича вниманието на медиите, когато една къща се срути или бъде съборена. Но губим не само сградата, а средата, в която живеем. Средата на разруха разрушава обществото“, коментира архитектът.
По думите му липсата на правила създава корупционна среда, още повече, че археологическото и архитектурното наследство е съсредоточено в градските центрове, където интересът на инвеститорите е най-голям. В НИНКН има около 1100 преписки за определяне на режими на опазване. Всеки от тези обекти трябва да бъде проучен и едва тогава експертите могат да кажат каква намеса е допустима.
Върху института се оказва натиск,
включително чрез полицията – в момента има такъв случай по жалба за забавяне на процедурите. А те се забавят, защото НИНКН няма достатъчно човешки капацитет – експертите са едва 14, трима от тях в процес на обучение.
Непосредствено преди пресконференцията на НИНКН Министерството на културата съобщи, че е увеличило заплатите на служителите на института със средно 30% и че „се бори да постигне максимални резултати с наличния капацитет“. За НИНКН това е чакана от 7 г. новина, тъй като досега експертите бяха с най-ниските заплати в системата. Експертите с научни степени не получават допълнително възнаграждение за това. С 14 експерти актуализацията на списъка със 39 120 недвижими културни ценности, които още нямат режими и граници на опазване, ще продължи 180 г.
0 Коментара