Третата книга от поредицата, посветена на 125-годишнината от основаването на БТА – „125 години Българска телеграфна агенция. Истинските новини. Събития от архивите – 1898 – 2023“, бе представена в зала „МаксиМ“ на БТА в навечерието на Деня на българските архиви.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев обясни, че третият том на поредицата излиза година след 125-ата годишнина, защото екипът искал в него да има и новина от 2023 г..

УРОЦИТЕ

От тази част научаваме три много важни неща. Първото е, че нищо не може да бъде скрито от историята. Независимо, че част от тези новини са били без достъп до всички граждани и е можело да бъдат четени само в секретни бюлетини на БТА, сега, когато времето минава, ние отваряме тези архиви и виждаме, че за щастие, въпреки ограниченията, всички новини са присъствали в БТА, макар и четени само от властимащи, както през времето на Царство България, така и през комунистическия режим, каза Кирил Вълчев.

Той допълни, че второто важно нещо, което научаваме е, че никакъв конюнктурен прочит не може да спре оценката на времето. Някои хора си мислят, че ако успеят да спрат някакви новини да стигнат до всички, това може да им помогне конюнктурно за кратко или за по-дълго време, но най-накрая се оказва, че няма никакъв смисъл, защото времето винаги дава

най-вярната оценка за всичко, което се е случило.

По думите му третото важно нещо е един извод – че носим огромна отговорност за новините, които пишем днес, защото в утрешния ден те се превръщат в история.

Генералният директор на БТА даде пример от третия том на представеното издание. Ако отворите 1908 г. – годината на обявяването на Независимостта на България, ще видите, че се наложи да сложим една нова страница допълнително, защото някой някога през 80-те години е описал снимка на галерията във Велико Търново като снимка на църквата „Св. 40 мъченици“, където се е случило събитието, обясни той.

„Това остава едно добро свидетелство колко трябва да бъдем внимателни във всяка своя дума“, каза Вълчев.

НАХОДЧИВ ПОДХОД, В КОЙТО СЕ ОГЛЕЖДА ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Според председателя на Държавна агенция „Архиви“ Михаил Груев днес не се представя само този том. На практика ние представяме цялата тази трилогия, която представлява съвкупност от взаимносвързани текстове, чрез които е събрана цялата 125-годишна история на БТА, отбеляза той.

Груев посочи, че екипът му е реставрирал най-старите бюлетини на БТА. „Има особена тръпка, когато човек вземе бюлетини на повече от 120 години, когато ги разлисти“, каза той. По думите му това е находчив подход, в който се оглежда цялата история на България в контекста на световната история през тези повече от 120 години.

В момента е в ход дигитализация на архива. Върви се година по година и вече сме във втората половина на миналия век, каза Кирил Вълчев и отбеляза, че паралелно с дигитализирането на архива, е в ход и процес по физическото му преместване, което ще се случи най-късно за 127-ата годишнина на агенцията.

ТРУДНОСТИТЕ

Проф. д-р Румяна Прешленова, директор на Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките, е работила по трите тома.

„Най-труден беше третият том, защото да избереш за всяка година само едно събитие от България и едно от света беше напрегната задача. На една страница се представяше не само текст, а и илюстрация или снимки. Това показва колко професионална институция е БТА“, каза тя.

Генка Иванова, директор на дирекция „Вътрешна информация“ в БТА, каза, че по тома са работили голям брой хора от всички дирекции на агенцията. На нея и на Милена Георгиева, старши отговорен редактор в отдел „Справочна“, е възложена задачата по реализирането на изданието.

„Изборът беше направен преди това от различните дирекции в БТА, които участваха в един подбор на новините през годините. Изготвен е списък на новините от България и света. Така бяхме улеснени и започнахме да работим“, обясни тя. Но едно е да имаме събитията, друго е да намерим нашите информации. В процеса на работа са намерени допълнителни информации, допълни тя.

„Книгата я възприемаме като наше дете, което ще се радваме, ако наистина ви хареса“, каза Иванова.

ШОУ В НАЙ-ДОБРИЯ СМИСЪЛ

„Аз тази книга я наричам шоу в най-добрия смисъл. Тя е едновременно знание, забавление и развлечение“, каза авторът на предговора в книгата Панайот Денев.

Кирил Вълчев разказа, че предговорът не е писан за тази книга, а за англоезичното издание на томовете, но се получил толкова хубав, че екипът решава тексътт да бъде използван за предговор на третото издание.

„Книгата е изключителна“, каза Денев.

КАКВО ПРЕДСТОИ

Генералният директор на БТА обяви, че архивите на БТА тепърва ще бъдат разгръщани и публикувани в различни издания. Част от тях вече излизат в списание ЛИК. През следващата година ще отбележим 60 години от първия му брой, посочи Кирил Вълчев.

Друга посока е да издаваме архиви по различни теми с Държавна агенция „Архиви“, в сътрудничество с БАН и университети. Това е възможна посока БТА да инвестира в научни студии по различни теми, каза той.

Това, което със сигурност ще направим през следващата година – най-вероятно ще издадем три тома, посветени на световните срещи на българските медии, догодина се отбелязват 20 години. Идеята е да има том, представящ 20-те срещи.

Да има лични свидетелства,

участващи в тези събития. И най-сетне да се опитаме да направим един каталог с представяне на българските медии по света, които са съществували, обяви Вълчев.

Най-сетне възможност е да се опитаме да правим такива книги за истинските новини година по година по редакции – спортните новини, новините в културата, в икономиката, Балкани – по една от света и една от България.

„Това е учебник за днешния ден“, каза той за „125 години Българска телеграфна агенция. Истинските новини. Събития от архивите – 1898 – 2023“.

Кирил Вълчев подчерта, че трите тома от историята на БТА може да бъдат изтеглени от сайта на БТА. 

ГОСТИ И ПОЗДРАВЛЕНИЯ

На представянето присъстваха Габриела Наплатанова – и.д. председател на СЕМ, Борислав Костурков, член на УС на СБЖ, журналисти и общественици.

Костурков каза, че е впечатлен от положения труд и постигнатите резултати. Възхитен е и от постигнатото от екипа в историята на БТА да липсват прилагателни, за да се избегне личната оценка на автора за личностите и събитията, описани от него.

Поздравителен адрес до генералния директор на БТА бе изпратен от проф. д-р Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите.

„През всичките тези години БТА е пример за обективна журналистика и Вие професионално изпълнявате основната цел на агенцията – да предоставя на българските медии актуална информация за вътрешните и международните сбития. Безспорен е приносът на БТА за развитието на информационната среда и за

утвърждаването на демократичните ценности

в съвременното ни общество. Убедена съм, че с тази поредица ще допринесете за съхраняването в паметта на обществото ни на значимите събития от най-новата история на България. Нека тя ни послужи за справочник, но и за урок – какви традиции да следваме и какво да променим в постъпките си, градейки нашето бъдеще“, гласи текстът на документа.

Първото издание на историята на БТА „Лични свидетелства“ съдържа 55 лични свидетелства на бетеанци, на хора, които са прекарали част или целия си живот в БТА, но всеки от тях е дал своя принос. Второто издание „История на БТА 1898-2023“ е изследване на нейната институционална история от създаване ѝ през 1898 до 2023 г. Подготовката ѝ включваше проучването и събирането на различни източници и архивни документи. Третото издание „125 години Българска телеграфна агенция. Истинските новини. Събития от архивите 1898 – 2023“ е и последна книга, посветена на годишнината. В него са представени по едно събитие с текст и снимка от България и света за всяка година от 125-годишната история на БТА.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара