Ренета Томова е роденa в град Губкин, Руска федерация през 1985 година. От 1990 г. живее в България и обича „всичко българско и родно“. По убеждения мрази мръсотията във всички аспекти на живота – в природата, в отношенията между хората, в бизнеса. Защитник на гражданските права за достоен живот. По образование икономист. В момента продължава с магистратура в специалността „Международен алтернативен туризъм“. През 2010 г. печели награда “Млад мениджър на годината“.
С какво възможността за електронно гласуване ще помогне на хората?
Електронното гласуване е неизбежно. Замислете се: в България много хора и фирми банкират, подават данъчни декларации, кандидатстват за финансиране електронно и дистанционно от повече от 10 години и не искам и да си спомням даже как беше преди и да се връщам в света на опашки пред гишета, попълване на хартии и спорове с изнервени служители. За съжаление, все още на места и в Сливенска община конкретно това продължава да се случва, светът на бумащината все още съществува. Надявам се не за дълго, ако успеем да влезем в Общинския съвет, ще работим в тази насока.
А за електронното гласуване не мисля, че скоро ще е факт, но трябва да се започне с едно ДА, за да можем да вървим в тази посока и да си опростим живота, да спрат легалните форми за купуване на гласове, да спре двойното броене на бюлетини, застъпници, хора, хора, грешки на всяко ниво… Иска ми се да мога по всяко време да проверя своя вот, дали е отчетен изобщо, иска ми се да спрат злоупотребите и изборите да са естествен демократичен и спокоен процес, а не жестока надпревара и надлъгванка. Като регистрирах Зелените за участие в изборите в Сливенска избирателна комисия, ме попитаха „на коя писта ще играете?“- имаха предвид дали за кмет, общински съветници и т.н. Аз бях в шок и още съм! Нима изборите са игра, състезание, надбягване? Повечето така ги приемат и участвайки активно в предизборната кампания виждам, че реално е така… Не мога да се пречупя, защото вярвам, че изборът на управляваща власт е право на свободния гражданин. За да сме граждани и да сме свободни, са умрели много хора, в отстояване на това ни право. В тази връзка просто искам да призова хората да гласуват – по усмотрение и по пристрастия, но да гласуват!
И не на последно място, пак да се върнем към електронното гласуване -много политически активни хора се оказват в командировка, в чужбина или в отпуска в деня на изборите и не могат да гласуват; подаването на „виртуална“ бюлетина може да се осъществи от всяка точка на планетата с достъп до интернет, това ще повиши избирателната активност и ще е шанс да имаме наистина демократично гражданско общество.
Какво можете да предложите на Сливен, различно от предложенията на другите кандидати?
Иска ми се, давайки това интервю, да не изпадам в патосни предизборни обещания. Макар че по време на предизборната кампания отново се убедих, че хората реално се продават точно на такива обещания и на картинки. Все пак ние от Зелените винаги сме държали на процента образовани и търсещи хора, които гласуват за нас и мисля, че трябва да продължаваме да се стремим именно тези хора да не се разочароват. Тези хора не се купуват с патоси и обещания, които са неизпълними. Тези хора търсят и сравняват програми и търсят убежденията си в програмите на партиите.
Относно въпроса ви, какво различно мога да предложа, наистина не мисля, че трябва всеки път да се опитваме да откриваме нови континенти. Мисля, че проблемите на Сливен са едни и същи за всички граждани и стоят на дневен ред за решаване пред всички кандидат-общински съветници, кандидат- кметове и т. н. Просто начините и подходите за решаването им са различни. Ние от Зелените сме малко по-директни, преми и нямаме страх да даваме предложения и решения. Не сме обвързани с лобиране за чужди интереси и точно това ни прави свободни. Аз поне точно така се чувствам.
Като човек, които работи в сферата на туризма и предприемачеството, знам какви са реалните пропуски, но тези пропуски са очевидни за всички, които реално работят в града. Именно на това искам да наблегнем- как малкият, средният бизнес да се справя по-добре в града, как да има открити процедури, стимули, да се търсят решения и да се търси контрол. Как да не се подценява екологията и да не се заобикалят законите – това е мотото на Зелените, откакто е създадена партията. Публичност и прозрачност, информираност на гражданите за това, което се случва в Общината. Създаване на добра среда за инвестиции в града. Това са наистина големи проекти, върху които искам да наблегна. Наистина вярвам, че имам енергията и волята да отстоявам това, в което вярвам. Доказала съм го чрез работата си и ще го доказвам цял живот.
Искам Сливен рязко да дръпне напред, както се случи със съседните ни общини Стара Загора, Ямбол и Бургас.
Разликата е осезаема!
Защо човек с добри доходи би отишъл на нископлатена обществена длъжност?
Това не го разбирам. Никой не би искал да го направи наистина. И никой не го прави. Стремежът на бизнеса към политиката е по мое мнение естествен процес. Трябва да спрем да се дърпаме и да противоречим на естествените неща, да ги заклеймяваме и обявяваме за зло. Въпросът според мен е друг. Кой трябва да работи в обществения сектор? Помислете. Кой би бил по-полезен за обществото?
Ако сравним един човек, да речем, с висше образование, който веднага след университета заема длъжност в обществена полза, държавна работа и в същото време вземем друг човек, отново образован, с опит в различни сфери, мотал се по различни инстанции, пробвал и намерил себе си, реализирал се в определена насока въпреки трудностите и останал да работи в Сливен. Разликата между тези двамата е опитът, който имат на пазара на труда. Пазарът е жив и постоянно променящ се организъм, само някои оцеляват. Човекът от първия пример никога не е бил във водовъртежа на пазара, той живее в изолирана среда и не знае какво се случва.
Обществото има нужда от реални оцелели корабокрушенци, които да покажат къде е сушата и къде е водата. Именно такива са Зелените, чиито кандидати по места наистина са високообразовани хора и са работили в различни сфери, знаят как се случват нещата. Не вярвам някой от тях да се откаже от работата си и да разчита на нископлатена длъжност. Аз лично твърде много усилия и години съм вложила в това, което правя, за да си помисля да го изоставя. Но от друга страна, от няколко години мисля и работя в посока как моят опит и дейност могат да са полезни на обществото. Нека хората сами преценят и решат, дали искат някой да се бие в гърдите и да ги лъже, че жертва всичко в полза на обществото или искат интелигентни решения, без заобиколки и лъжи.
Сливен не е ли зелен град?
Не е. Има зелени спонтанни идеи и инициативи, но не и зелена политика. Според мен няма зелени градове в България. Много ми допадна определение, прочетено случайно в един блог: „Градовете сами по себе си са екологични грешници…“ , радвам се, че продължава да стои това определение в главата ми и не се заблуждавам с абстракции за зелени градове, още по-малко за Сливен.
А сега и като икономист да кажа, че зелената икономика според съпътстващия политически документ е тази, която води до подобряване на човешкото благоденствие и социално равенство, докато значително намалява риска за околната среда и екологичната оскъдност. Зелената икономика запазва и увеличава природния капитал. Природният капитал е критично важен икономически актив, източник на скъпи публични блага.
Образно казано, зелената икономика цели увеличаване на доходността от природния капитал, без обаче да се посяга на главницата.
Надявам така по-образно казано да стане по-ясно. За да стане Сливен зелен, са нужни различни проекти в различни сектори- отпадъци, транспорт, въздух, води и т.н… Най-общо, ние от Зелените смятаме, че зеленият град е град, склонен към иновации, който прилага стратегически подход и постига същата и по-висока икономическа стойност с по-малко и възобновяеми суровинни източници и по-малко отпадъци. За Сливен имаме конкретни предложения в тази насока.
Ще продължат ли да се изсичат дървета?
Да. Ще продължават, защото това е прекалено доходоносно. Държавата ни е прекалено корумпирана и темата ми е прекалено болна.
Вие се занимавате с туризъм, Сливен привлекателна дестинация ли е? В каква посока може да се развие туризмът?
Моя цел и амбиция е Сливен наистина да се превърне в дестинация. Дестинация, това ще рече туристите съвсем целенасочено да се привличат и да се стичат тук. Това, което забелязвам през годините е, че в Сливен има само случайни и преминаващи туристи. Затова отчаяно се нуждаем от стратегия за развитие на туризма в Общината и района. Нуждаем се от активен маркетинг, подходяща реклама.
В момента общинската администрация е проводник на националните стратегии и двигател на местното развитие на туризма и участва в донорски програми и проекти, изложения и т.н. Понеже работя с тях, знам, че правят всичко по силите си и труда им е достоен за уважение. Но просто подходът е грешен и именно затова не се получава нужния резултат, и Сливен не е туристическа дестинация въпреки даденостите и невероятния потенциал.
Сливен няма облик, не е разпознаваем като дестинация за туризъм, не е специализиран.
Всяка община трябва да се специализира, като говорим за туризъм. Сливен като община е предвиден да се специализира в здравния и културен туризъм. И да мисли как да съчетава различните видове практикуван туризъм.
Като си помислите за Сливен за какво се сещате, първото нещо, което ви дойде на ум? Не вярвам конкретно нещо да изплува в съзнанието ви, освен Сините камъни. Ама и те не са разработени, тепърва започва работата в тази насока. Може би Минерални бани? Не, нямаме условия… Много жалко! Туристите ни заобикалят, докато ние се чудим какво точно да им предложим. Туристическият бранш, администрацията и районите не са обединени, в това е проблемът.
А междудругото, Сливенска община попада в туристическото райониране в „Долината на Розите“ (най-малкият район и последен като леглова база и услуги) и съгласно чл.17 от Закона за туризма този район би следвало да се управлява от Организация за управление, която се регистрира по реда на ЗТ. Това трябва да е доброволна организация , членовете на която работят в обществен интерес и развиват този район. С две думи, искам да кажа, че нещата са измислени как трябва да се случат, трябва Общините да се обединяват, да не се чака на администрацията да свърши работа, а реално заинтересованият бизнес в сферата на туризма да запретне ръкави и да започне да работи в посока общото благо – като има развитие за всички, ще има и за всеки по отделно, така смята Европа, това е бъдещето и за нас!
Смятате ли, че ромите са проблем на града?
Като обявим нещо за проблем, все едно го обявяваме за враг. Обществото ни има нужда да има врагове, така сме създадени. Ние сме тези, онези са другите… Ромите, бежанците, комунистите, капиталистите, турците, арменците, евреите… Мисля, че разбирате какво искам да кажа – историята се повтаря, моделът за противопоставяне е един и същ, просто ромите са на дневен ред. Когато има враг, политически много лесно се манипулират масите. Не искам да навлизаме в тази тема за Сливен конкретно. Смятам, че изкуствено се акумулира напрежение. А като цяло има начини за справяне с нередностите, ако това ме питате, но друг е въпросът какво е желанието и каква е целта.
0 Коментара