В най-новия доклад на IPCC са разгледани възможностите на човечеството за смекчаване на климатичните промени. Според него, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C става все по-малко вероятно, като за целта ще е нужно намаление на въглеродните емисии наполовина до 2030 г. Понастоящем нивата на емисиите са с рекордни стойности, но те трябва да достигнат своя пик не по-късно от 2025 г., след което трябва да започнат да намаляват.
Нужни са повече инвестиции в областта на възобновяемата енергия – през последните 10 г. има съществен спад в цените ѝ. Прилагането на технологии за улавяне на въглерод от атмосферата изглежда неизбежно, но трябва внимателно да бъдат отчетени негативните отражения върху земите.
В началото на тази седмица беше публикуван новият доклад на IPCC, “Климатични промени 2022: смекчаване на климатичните промени“. Първата част на доклада, чийто фокус е физическата наука за климата, бе публикувана през август 2021 г., а втората, с фокус върху въздействията върху природата, обществата и възможностите за адаптация, излезе през февруари 2022 г.
В документа са направени препратки към над 59 000 научни статии, а самият доклад е завършен и одобрен от 278 автори.
Той е най-изчерпателният доклад, който разглежда възможностите за ограничение на глоблалното затопляне до 1,5°C от Петия оценъчен доклад на IPCC през 2014 г. и Специалния доклад “Затопляне с 1,5°C” през 2018 г. насам, както и най-авторитетната оценка на възможностите за смекчаване на климатичните промени досега. „Сега или никога, ако искаме да ограничим затоплянето до 1,5°C. Без незабавно и драстично намаляване на емисиите във всички сектори това ще бъде невъзможно”, предупреди съпредседателят на доклада на IPCC Джим Скеа в изявление. В документа са анализирани настоящите тенденции на парниковите емисии, проектираните нива на бъдещо затопляне и какъв трябва да бъде преходът към нисковъглеродна икономика, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C, в съгласие с целите от Парижкото споразумение за климата.
Разгледани са следните сектори: енергия, транспорт, земеделие, строителство и индустрия. Също така са отчетени очакваните нива на затопляне спрямо настоящите нива на политически поети ангажименти. Като цяло, докладът има за цел да представи как би могло да се осигури по-безопасна среда в контекста на климата и устойчивата икономика. От анализа става ясно, че човечеството все още е далече от изпълнение на заложените цели за 1,5°C.
Необходимата трансформация, от която обществата се нуждаят, е все още блокирана от лошо управление на земите, от субсидиите за изкопаеми горива, от продължаващото разширяване на инфраструктурата за въглища, нефт и газ и други практики. Ако се запазят настоящите темпове на развитие, изводите са, че човечеството ще предизвика затопляне на света с около 3°C. Следователно, вероятността за изпълнението на целта от 1,5°C става все по-малка. Затова ще е нужно да бъдат намалени годишните емисии на CO2 с 48% до 2030 г. спрямо нивата от 2019 г., и достигане на нетно нулево равнище до 2050 г. Същевременно ще бъде необходимо емисиите на метан да бъдат намалени с 1/3 до 2030 г. и с близо 1/2 до средата на века. Намаляването на емисии на вторични парникови газове като метана, увеличава вероятността за изпълнение на целта и намалява нуждата от технологии за улавяне и съхранение на въглерод. Намаляването на емисиите ще изисква трансформативни и устойчиви промени в цялата енергийна система, с огромни намаления на дела на изкопаеми горива за сметка главно на възобновяеми енергийни източници, както и широкоразпространена електрификация.
Емисиите от парникови газове продължават да нарастват във всеки сектор. Въпреки че, по време на пандемията от Ковид-19 емисиите от изгаряне на изкопаеми горива и индустриални процеси временно намаляха, до края на 2020 г. те отново нараснаха и достигнаха рекордни равнища. През 2010 – 2019 г. се наблюдаваше най-голямото нарастване на емисиите за едно десетилетие в човешката история, основно дължащо се на изкопаемите горива и индустрията. През 2019 г. те достигнаха 59 гигатона еквивалент на CO2 (Фиг. 1). През същата година около 34% от антропогенните емисии произхождат от енергетиката, 24% от индустрията, 22% от земеделието, горското стопанство и използването на подложната повърхност на земята, 15% от транспорта и 6% от сектора на сградите.
На база ангажиментите, обявени преди Конференцията на ООН по изменението на климата, COP26, през ноември 2021 г., вероятно ще се наблюдава повишение на температурата на Земята с 2,8°C до 2100. В момента светът се е запътил към затопляне с 3,2°C до 2100 г., освен ако политиките, приложени към края на 2020 г. рязко не бъдат засилени. Вероятността да бъде спазен прагът от 1,5°C е по-малка отколкото през 2018 г,, когато е публикуван докладът за затопляне с 1,5°C, поради факта, че нивата на емисиите са продължили да нарастват. В момента дори и най-амбициозните сценарии на IPCC предвиждат, макар и временно, превишаване на целта – достигане на пик на глобално затопляне до 1,6°C в средата на века, с последвал спад до 1,3°C до 2100 г. Към 2020 г. за над 20% от парниковите емисии в света са наложени въглеродни такси или схеми за търговия с емисии, въпреки че покритието и цените им се считат за недостатъчни да предизвикат съществени намаления. В момента в 56 държави съществуват “директни” климатични закони, фокусирани върху намаляването на парниковите емисии, които покриват общо 53% от световните емисии през 2020 г.. Освен това има и увеличение на съдебните спорове, свързани с климата.
Глобалните парникови емисии трябва да отбележат своя пик преди 2025 г. и да бъдат в контекста на драстични намаления на емисиите между настоящето и 2050 г., за да се постигне целта от 1,5°C. Допустима е минимална употреба на изкопаеми горива в трудни за декарбонизиране сектори, но с употреба на технологии за улавяне и съхранение на въглерод (CCS).
Докладът ясно посочва краткосрочни рамки за преустановяването на изкопаемите горива, с препоръки за това как използването по-специално на нефт и газ трябва да бъде ограничено, с приложени технологии за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) за намаляване на емисиите от оставащите централи и съоръжения на изкопаеми горива. В сценарии, в които целта от 1,5°C е изпълнена, употребата на въглища, нефт и газ се намалява респективно със 100%, 60% и 70%. При по-широко приложение на технологии за улавяне и съхранение на въглерод, до 2050 г. употребата на въглища, нефт и газ трябва да бъде намалена съответно с 95%, 60% и 45%. По-нататъшното изграждане на инфраструктура за изкопаеми горива ще доведе до повече парникови емисии, отколкото е допустимо, за да може да бъде спазена целта от 1,5°C.
Понастоящем човечеството може да си позволи още 510 гигатина CO2, ако иска да спази този праг, което е точно толкова, колкото са били емисиите през изминалото десетилетие. Не са допустими повече инвестиции в изкопаеми горива, но е необходимо да се инвестира в областта на възобновяемата енергия.
Оптимистичният аспект е, че през последните 10 г. има революция в областта на възобновяемата енергия и в сектора на съхранението на енергия. В периода 2010 – 2019 г., се наблюдава непрекъснат спад в цените на производството на слънчевата енергия (85%), вятърната енергия (55%), и в цените на литиево-йонните батерии (85%). От друга страна, тяхното приложение е нараснало многократно – 10 пъти за слънчевата и над 100 пъти за електрическите превозни средства. За някои сектори поддържането на въглеродно интензивни системи вече може да се окаже по-скъпо от преминаването към нисковъглеродни системи. Фотоволтаиците (PV), концентрираната слънчева енергия, вятърната енергия на сушата и в морето вече са ценово конкурентни на изкопаемите горива на много места (Фиг. 2). Приложението на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) е изправено пред множество технологични, икономически, институционални, екологични и социално-културни бариери. CCS би могъл да намали емисиите в областите на енергията от изкопаеми горива и индустрията, ако има наличен геологичен резервоар за съхранение и ако ефективността на улавяне на въглерод достига 90 – 95%.
Моделираните в доклада ефекти върху БВП от мерките за смекчаване не отчитат икономически ползи от избегнатите щети от по-съществени изменения на климата или от намалени разходи за адаптация или мерки срещу замърсяването на въздуха. Тоест оценките за цената на прехода към нисковъглеродна икономика вероятно са надценени. Оценки, които включва икономическите щети от климатичните промени, установяват, че цената на ограничаването на глобалното затопляне до 2°C е по-ниска от икономическите ползи от намаляване на вече настъпило затопляне на климата (например чрез методи за геоинженерство), стига щетите от промените в климата да не са големи. Незабавни действия по смекчаване на климатичните промени ще донесат дългосрочни ползи за икономиката и ще намалят щетите.
Необходимо е направените между 2020 и 2030 г. инвестиции да нараснат между 3 и 6 пъти във всички сектори. В момента финансовите потоци за изкопаеми горива все още надвишават тези за смекчаване и адаптация. През 2018 г. публичните и частните финансови потоци, които идват от развитите към развиващите се страни остават под колективната цел съгласно Рамковата конвенция за климатичните промени и Парижкото споразумение за климата. Крайната цел е мобилизиране на 100 милиарда долара годишно. Ускорената финансова подкрепа, която идва от развитите към развиващите се страни, е ключов момент за засилване на действията по смекчаване и за преодоляване на неравенствата в достъпа до финансиране и на икономическата уязвимост към изменението на климата.
Част от лесно приложимите и все по-рентабилни и популярни мерки са:
- Приложението на ВЕИ,
- Електрификация на градските системи,
- Озеленяване на градовете,
- Енергийна ефективност,
- Управление от страна на търсенето,
- Подобрено управление на посевите и пасищата,
- Намаляване на хранителните отпадъци и загубата на храна.
Най-голям потенциал за декарбонизация за сухоземния транспорт имат електрически превозни средства, захранвани от ниско интензивно (по отношение на парниковите газове) електричество. Освен това, системни промени като дистанционна работа, дигитализация, управление на веригата за доставки и интелигентна и споделена мобилност могат да намалят търсенето за пътнически услуги и за товари по суша, въздух и море. Повечето емисии на метан произхождат от течове от производството и транспорта на изкопаеми горива и по-голямата част (50 – 80%) могат да бъдат избегнати със съществуващи в момента достъпни технологии. Във всеки от изготвените сценарии за емисиите от парникови газове присъства извличането на въглероден диоксид (carbon dioxide removal, CDR) до една или друга степен. Това са такива действия, които премахват CO2 от атмосферата и го съхраняват трайно в геологични, наземни и океански резервоари и продукти.
Прилагането на тези технологии за балансиране на сектори с трудни за намаляване емисии е неизбежно, ако искаме да постигнем нетно нулеви равнища на емисии от CO2 и други парникови газове. Все пак, разгледаните в доклада сценарии, поставят акцента върху драстично намаляване на емисии в краткосрочен план и разчитат по-малко на извличане на CO2 в дългосрочен план.
Предвид, че използването на земната повърхност (земеделие, горско стопанство, промяна на подложната повърхност и др.) отговаря за 22% от общите парникови емисии, този сектор е ключов за постигане на климатична неутралност, но не може да компенсира закъснелите намаления на емисии в други сектори. Най-големият дял в премахването на въглерод от атмосферата произтича от намаляване на обезлесяването, опазването и възстановяването на естествените екосистеми, в това число гори, торфища, брегови влажни зони, савани и пасища. По-добро и устойчиво управление на посевите и добитъка също би могло да изиграе роля.
Улавянето на въглерод е възможно да има потенциални негативни въздействия, които трябва да бъдат взети предвид преди масовото му прилагане – върху биоразнообразието, опазването на екосистемите, продоволствената и водната сигурност, снабдяването с дървесина, препитанието, обработването на земята, както и правата за ползване на земите от коренните населения, местните общности и дребните земевладелци. Според учени, участвали в изготвянето на доклада, следващите години ще са критични, защото ако емисиите не бъдат намалени до 2030 г., по-късно ще бъде почти невъзможно да бъде ограничено затоплянето на планетата.
“Наличието на подходящи политики, инфраструктура и технологии, които да позволят промяна на начина ни на живот и поведение, могат да доведат до намаляване на емисиите на парникови газове с 40 – 70% до 2050 г. Това предлага значителен неоползотворен потенциал”, казва Приядарши Шукла, съпредседател на IPCC. Той добавя още: “Tези промени в начина на живот могат да подобрят здравето и благосъстоянието ни”. Изводите от доклада показват, че без спешни, ефективни и справедливи действия по смекчаване, промените в климата все повече ще застрашават здравето и поминъка на хората по света, както и състоянието на екосистемите и биоразнообразието.
Авторът на статията Николай Петков е автор в Климатека. Той e завършил магистратура по „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“, като е бил координатор по проекти „Променяме се с климата“ и КлимАлт“.
0 Коментара