Свети Харалампий държи болестите на синджир

На десети февруари се почита името (в превод от гръцки език означава светлина) на погиналия в жестоки мъки за Христовата вяра Харалампий, епископ на град Магнезия в Тесалия.

По негово време Римската империя се управлява от император Луций Септимий Север, който след пътуването си на изток и изплашен от бързото разпространение на християнството, издава закон, забраняващ приемането му. Законът се отнасял само за тези, които тепърва приемали християнството, но управителите на римските провинциите дали воля на властта си. Изправяли пред съда и тежко наказвали всички християни. Жестоките гонения били неочаквани, тъй като се появили чак на десетата година от управлението на Луций Септимий Север. С тях той се надявал да спре християнството и да опази целостта на империята.

Така властите заловили и дълго мъчили епископ Харалампий. Карали го да се откаже от християнската вяра и да се поклони на езическите идоли. Щом им отказал, бил одран жив и осъден на смърт. Преди да изпълнят присъдата му, той отправил молитва към Бога с думите: „Господи, прости греховете на човеците, създадени от плът и кръв, и излей твоята благодат над всички“, след което издъхнал на 113-годишна възраст.

Българският народ вярва, че Свети Харалампий държи на синджир болестите и кога реши, ги изпраща да вървят и да се множат по света. Затова сутринта на неговия ден в църквата се извършва възпоменателна служба. Свещениците освещават олиото, зехтина и меда, които миряните донасят от къщите си. С тях те се лекуват през годината, щом някой от семейството се разболее.

Хората са вярвали, че Свети Харалампий е заповедник и на чумата. Денят му са наричал още и “Чумин ден”. Нкога са си представяли чумата като стара, грозна и зла жена, която трябвало да подлъжат и изведат извън селището.

Жените ставали рано сутрин и се залавяли да месят питки, които след това намазвали с мед. Първо раздавали на роднини и съседи, а после оставяли от тях и накрая на селището. До питките подреждали шише с вино, нова кърпа, гребен и вода. Вярвали, че чумата ще се разсея, докато си мие и реши косите, а щом се нахрани и напие, ще забрави за какво е дошла.

Образът на чумата присъства широко в народното ни творчество, като израз на мъка, страдания и страх, защото не подбира жертвите си и за нея лек няма.

Чума и един син на майка

Пратил Господ черната неволя
да избере се старите хора;
тя не избира се старите хора,
я избира един син на майка!
Майка синка далеч не закопа,
закопа го в двора пред вратата –
да й лесно днес три пъти д’ иде:
сутрин д’ иде със върла ракия,
пладне д’ иде със топли милинки,
вечер д’ иде с сладка медовина.
Обади се един син на майка:
– Я мор, мамо, стига плака, мамо,
я да стана, файда нямаш веке!
Мойта снага черна земя стана,
мойте очи зъми ги изпиха,
во перчама ми зъмя гнездо йзвила,
нямам крака, диван да ти стоя,
нямам уста, „мамо“ да ти кажа.