Здравето на своите близки – това българинът поставя на първо място в десетте най-важни фактора за пълноценен живот. Веднага след него нарежда собственото си здраве. На трето място е да има добро семейство, следвано от „да имам здрав сън“ и „липса на стрес“. Пълноценното общуване с децата българинът поставя на седмо място по важност, като веднага след него е факторът „да имам деца“. Любопитно е, че едва след всички тези показатели участниците в проучването поставят парите – на осмо и девето място се подреждат финансовата обезпеченост и независимост. „Да се храня пълноценно“ също е сред десетте най-важни фактора за пълноценен живот.
Данните са от първия за нашата страна Индекс за пълноценния живот на българина, създаден от Лидл България, с помощта на Прогрес Консулт. Целта е да се намери отговор кои са десетте най-важни фактора за пълноценен живот на хората у нас, както и доколко качеството им на живот отговаря на техните очаквания. Колкото по-висока е стойността на Индекса, толкова по-близки са реално постигнатите до желаните резултати. Ниската стойност от своя страна означава точно обратното – тя говори за разминаване между очаквания и реалност.
Изчисленият Индекс за пълноценен живот дава ясна картина доколко качеството на живот на българина отговаря на неговите очаквания. Той се изчислява въз основа на 82 показателя, разделени в 7 категории – здраве, рекреация, отношения, пари, професия, образование и цели.
Към началото на 2017 година Индексът приема стойност 0.7490, при теоретичен максимум „1“, което е една много добра основа.
“Проучването разби доста митове за българина”, заяви Росен Кутелов, управител на маркетингова агенция Прогрес Консулт, направила проучването. „В представите си за пълноценен живот той в никакъв случай не е себичен, а точно обратното – изтъкан е от мисълта за другите. Друг положителен извод е, че българинът е възприел и се опитва да продължава ценностите на поколенията. Пример за това е огромното значение, което придава на това да осигури добро образование на децата си“, споделя той.
0 Коментара