Анастасия Лютова с река на сърцето

Анастасия Лютова е родена  в София. Завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов” със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Надежда Сейкова. От февруари 2010 г. е част от трупата на Театър „София“. Участва в постановки и на Малък Градски Театър „Зад Канала“, Театър 199, ТР„ Сфумато“. Има наши и чужди награди, като – „Икар“ за актьорски дебют и главна женска роля, „Аскеер“ 2006 за изгряваща звезда и др.

Снимки: NOVA

Дебютът ѝ в киното е през 2006 г. с главната роля на Милена във филма „Нашите лични животи“ на канадския режисьор Дени Коте. Съпруга е на актьора Пенко Господинов, с когото са заедно на сцената и в живота от 18 години.

Анастасия изпълнява ролята на Даниела в семейната сага „С река на сърцето“, която се излъчва всеки делничен ден от понеделник до петък точно в 20:00 ч. в ефира на NOVA.  Сценарият е многопластов и в него са преплетени разнообразни сюжетни линии. Три жени крият опасни тайни, а трима мъже не могат да устоят на своята голяма слабост. Даниела е красива и амбициозна дама с успешна кариера на юрист, която обаче крие семейни травми. Сенките на една забранена романтична връзка, на едно изчезнало дете и на една смърт ще се появят отново и ще разколебаят увереността на тази силна жена. Каква е ролята на Даниела в семейната сага и какво крие в сърцето си, научаваме всяка седмица в сериала „С река на сърцето“.

Определяте театъра като своя територия, но подхождате към киното с любопитство. Сега сте част и от телевизионния сериал „С река на сърцето“. Оправдава ли се вашето любопитство?

Да, театърът определено ми е на сърце. Реших да стана актриса именно заради театъра, който се превърна в моя страст още в гимназиалните ми години. Тогава живеех на театралната улица „Раковски“ и всяка вечер гледах представления. Още след първата постановка, която посетих, осъзнах и усетих, че това е моето нещо. Дълго време обаче НАТФИЗ беше само далечна мечта. Но реших, че няма какво да губя и кандидатствах. Слава Богу ме приеха, защото не зная дали щях да пробвам пак, тъй като нямах самочувствието, че мога да принадлежа на нещо толкова изящно и впечатляващо. И така започна моят същински контакт с театъра.

Разбрах какво е да снимаш кино през опита. Пред камерата всичко е различно. Но с времето и ролите, които съм снимала, започнах да схващам какъв е принципът на присъствие, работата с текста, работата пред камера, партньорството. Със сериала „С река на сърцето“, който определено е най-дългият ми снимачен ангажимент, изпитвам истинско удоволствие от процеса по създаването му. Така че да –  любопитство ми към киното се оправда.

В сериала влизате в ролята на Даниела – красива и амбициозна дама с успешна кариера на юрист, на която обаче ѝ се налага да се сблъска със сенки от миналото и която крие семейни травми. Кое е най-голямото предизвикателство, свързано с ролята ви, а и със самия сериал?

Това, което е много характерно за сериалите и по-дългите проекти като „С река на сърцето“ е, че нямаме предварително известна карта на персонажа. Образите  са набелязани с основни характеристики, но развитието на героите се разбулва постепенно, пласт по пласт. Понякога пристигат серии с много шокиращи и изненадващи събития с твоя герой, които първоначално ти четеш просто като зрител, но след това започваш да мислиш като актьор, за да приемеш тези събития и да влезеш в кожата на своя образ. Целият процес е много любопитен и предизвикателен, тъй като това, което се вижда на екрана, е само малка част от айсберга, с който се сблъскват актьорите, изграждайки своите персонажи. За щастие, имаме свободата да обсъждаме с режисьора и сценаристите хода на събитията и начина, по който нашите герои действат, да даваме предложения, така че образите, които виждат зрителите да звучат и изглеждат максимално естествено и да се приемат с лекота.

Относно моята героиня Даниела – на база на моите наблюдения как се държи, как постъпва, как действа в кризисни ситуации,  как решава проблеми, как взаимодейства с хората около нея, съм изградила във фантазията си цял един живот, цяла една биография – познавам детство й и отношението с родителите й. Това ми дава възможност да действам по-плътно и органично от името на този човек. Помага ми да разбера логиката й, скритата й мотивация зад тези постъпки, защото нито един човек не е абсолютно лош или добър. Всеки има причина да постъпва по определен начин и именно това ме предизвиква в Даниела.

Важно ли е за актьора не просто да разбира своя герой, но и да го оправдава за действията му, ако се налага, за да се получи добър резултат?

В сериала ние разказваме за двамата наследници Варя и Борис Боневи, които трябва да се справят с едно огромно наследство. Моята героиня е изпратена там по определена причина, за да помогне. И тази история всъщност показва, че зад всяко голямо богатство, могат да стоят много тайни, престъпления и хора с нечисти намерения. Светът на тези хора е доста стресиращ, изпълнен с много двойни дъна и борба. И колкото и да е екстремен този свят, героите трябва да намерят стабилна мотивация за действията си. И ако ние като актьори не опитомим този стихиен свят, да го разберем и приемем като свой, колкото и да е различен от нас самите, нещата няма да изглеждат органично и истински. Затова е нужно не просто да разбираш своя герой, а да живееш и виждаш света през неговите очи.

Какво се случва, когато не можеш да спреш нито реката, нито времето?

Не можем да ги спрем. Времето следва своя ход и е интересно, когато трябва да се изправим срещу последиците от някое наше действие или събитие в миналото. Да се справим с този резонанс и да се огледаме накъде течението на тази река ще ни повлече.

Кой е най-далечният от вас образ, който сте играла?

Има доста образи, и то в различни жанрове, които съм играла. Дори има персонажи, с които съм в директен конфликт. Даниела също е много различен човек от мен. Идва от съвсем друг свят, има друга биография и е способна на неща, на които аз не съм. Предстои да видим някои събития около нея, които са доста разтърсващи и за мен самата беше проблематично да обработя въобще такъв тип действия в създанието си. Това обаче беше и голямото предизвикателство – да мога да намеря подход и път към един такъв персонаж като нея.

Разбира се, сещам за още много примери, но ако мога да посоча още някои много далечни от мен образи, това са ролите ми в пиесите „Killer Joe” и „Празникът“. Но колкото и да са различни образите, които играя, винаги търся и сходни черти и начини да ги оправдая, за да изживея техния живот.

Най-трудно изиграната роля е ролята, която…?

….предстои! И много се радвам, че този трепет към всяка нова роля и проект се е съхранил в мен. Това ме предизвиква да дам всичко от себе си всеки път, тръгвайки с абсолютно чисто съзнание и голяма мотивация.

Колко важни за един актьор са наградите? Вие самата имате такива.

Не придавам тежест на наградите до степен, в която да го мисля в ежедневието си и да влияе на работата ми. Разбира се, да си оценен от колегите си е прекрасно и се радвам. Мога да кажа, че имам щастлива актьорска съдба и съм благодарна за всичко, което ми се е случило.

Вече 18 години споделяте с актьора Пенко Господинов и сцената, и живота. Къде предизвикателството е по-голямо – в личния или в професионалния ви път?

Семейството е едно от най-важните неща за всеки. Те са най-близките и скъпите хора, най-голям приоритет и грижа и съм благодарна за семейството си. Това е най-хубавото, което имам. Това, че с Пенко сме в една професия е голям, голям плюс. Той е един от моите учители в театъра и киното. Много разчитам на неговото око, на неговия усет за професията и съм много щастлива, че е така. Разбира се, във всяко семейство има спадове и трудности, но заедно преминаваме през тях.

А коя е най-важната съставка, за да го има семейството?

Съставките са много. Най-важната от тях е любовта. Разбира се – търпение, толерантност, да умееш да балансираш между ангажиментите и семейството. Много ми е мъчно, когато всички сме много заети и нямаме достатъчно време за нас, но зная, че това е само период. Ето защо най-щастливи са ми летата, когато сме всички заедно.

На какво най-вече ви се иска на научите дъщеря си?

Много ми се иска да се научи да балансира между реалния свят и света, в който живее нейното поколение, а именно –светът на интернет, социални мрежи и канали. Един свят, който е много по-различен от този, в който аз съм израснала. Свят, който може да бъде много объркващ. Затова се опитвам да гледам нещата, които тя гледа, за да обсъждаме заедно проблемите и темите, които я вълнуват. Иначе искам да се научи да бъде толерантна, трудолюбива, отговорна и още много други универсални качества, които всеки родител иска за детето си.

А какво да предадете нататък чрез вашите студенти?

Нямам някакъв завет, който трябва да предавам нататък. Не съм с такова самочувствие пред студентите си. Аз съм просто човек, който има опит в тази професия, видял е много места, работил е с много хора и именно този опит споделям с радост с тях. Искам да ги заредя с любов към тази професия, с желание и със сили.