Джефри Ръш, Айнщайн и образът на гения

Въпреки че научните му постижения продължават да вдъхновяват цялото човечеството, малцина знаят истинската история за бурния живот на най-иконичния образ на XX век, Алберт Айнщайн. Първата изцяло игрална продукция на National Geographic – сериалът „Геният“ – е посветена на великия учен. А в ролята на Айнщайн е друго величие, но от киното – Джефри Ръш („Речта на краля“, „Карибски пирати“, „Блясък“). Изпълнителни продуценти са носителите на „Оскар“ Брайън Грейзър и Рон Хауърд, а поддържащите роли се изпълняват от Емили Уотсън, Джони Флин, Саманта Коули, Т.Р.Найт, Сет Гейбъл и Винсънт Картайзър. Ето какво разказва Джефри Ръш за своята роля.

Какво знаехте за Айнщайн, преди да приемете ролята в „Геният“?

Бях на четири, когато Айнщайн почина, така че помежду ни няма чак такава огромна пропаст във времето. Всичко, което знам, идва от легендата за него, той беше една от най-знаковите фигури на XX век. Беше култов, известен колкото Чарли Чаплин, в свят, който още не познаваше поп звездите, той беше поп звезда. За мен Чаплин беше изключителен кинотворец и комик, а Айнщайн – голям учен, физик, който написа теория, която опроверга властващите от поне 300 години възгледи. Той помете ранната ера в развитието на науката, Галилей и Коперник, със своята Теория на относителността, която никой не разбираше.

Кое беше най-изненадващото, което научихте за Айнщайн?

Доста неща. Хубавото на сериала е, че обръща внимание на младите му години. Въпреки че действието не върви хронологично, сериалът проследява Айнщайн от 5-годишна възраст, когато баща му му подарява компас и младият Алберт е заинтригуван от това кои сили действат, за да може стрелката винаги да сочи в една посока, до момента, в който той умира на 76 години.

Брайън Грейзър каза по повод на поредицата, че „Ще видим и как Айнщайн се проваля.“ По какъв начин?

Вероятно е имал предвид научния му завет. Отделно от това, че открива относителността и постига световна слава, някой може би ще каже, че той не прави много след това. Той не вярва, че Господ си играе на зарове с вселената, искал е да намери съвършената формула за целия физически свят, която да има математически смисъл. Не я открива. От друга страна, би могло да се каже, че се е провалил значително и в отношенията си със семейството и децата си. Около това витае известна сянка на нещастие.

Какво все пак най-много ви изненада в истината за Айнщайн?

Предполагам, че това колко отворен, общителен и запазил детското в себе си човек е бил той, в същото време изпълнен с толкова много идеи. Много хора са се опитвали да го изкарат аутист, но не мисля, че това е вярно, защото той е обичал ветроходството и интелектуалното общуване. Произлиза от процъфтяващия еврейски социален свят от ранните години на XX век в Германия, където обича да излиза с приятели и да свири музика. Обичал е да пътува и е бил широкоскроен, а аз бях късметлия, че можах да видя доста кадри с него от пътуванията му във Великобритания и САЩ, на които той поздравява пресата като Гручо Маркс. Разсмивал е хората и е приличал малко на клоун с наивността си. Има слух, че е бил едва ли не глупав и със забавено развитие, но той всъщност е мечтаел смело и това се оказва неговата най-голяма сила.

Какви са неговите странности?

В тийнейджърските си години е бил бунтар, против всякакви авторитети и е мразел германската милитаристична чувствителност. Бил е доста откровен и прям, понякога не толкова самоуверен – точно това го забелязах, когато видях как Джони си облизва устата – когато не е бил сигурен в нещо, което иска да постигне. Осъзнах, че е имал онова усещане за простота, когато говори и винаги знае какво да каже.

Знаехте ли, че е бил такъв любимец на жените?

Не знаех, но ако се замислите – той е бил много известен. И мисля, че е имал много млади любовници, защото често се е местил, отказал се е от германския си паспорт, обичал е флирта. Бил е много умен, а това за много жени е силно привлекателно. Имал е и чувство за хумор. Искал е партньор в живота и е открил такъв в Елза след тъжния и нелеп провал на първия му брак с Милева Марич. В живота му е имало доста жени, но Милева и Елза са двете най-важни. Знаел е, че дарбата му работи, само ако има добре устроен и споделен живот. С Елза е имал късмета да намери човек, щастлив да бъде негова опора. Тя не притежава неговия интелект, за разлика от Милева, с която двамата са равностойни интелектуално. Милева е изключително умна, но Елза има щастието да е негов мениджър, майка, организатор и говорител и този брак се основава на дълбоко приятелство повече, отколкото на страст. Тя му разрешава да има афери с други. В това отношение те са били радикално прогресивни.

Как успяхте да изиграете всичко това?

Сценарият беше много красиво написан. Айнщайн си мислел, че може да убеди секретарката си Бети да се премести при него и Елза, но Бети му казва: „Ти си женен, не мога.“ И това е страхотна реплика, която описва неговата триъгълна любовна геометрия, която не е била съвсем съвършена.

Зашо избрахте тази роля?

Аз съм в средата на 60-те си години. Актьор съм и пресъздавам специфични образи, а тази роля е огромна. Целият сериал е за една шумна епоха и нейните идеи за света, сякаш някой е измислил този персонаж! Той се движи между мощни  социални и политически сили и влияния, воден от своя брилянтен ум. Тази роля има не три, а четири измерения.

Какво означава за вас думата гений?

Тази дума се използва прекалено често напоследък. Повечето хора ще се съгласят, че които и да са гениите, те могат да обединяват идеите си, взирайки се в очите. Могат да свързват неща, за които никой не си е и помислял. Всички са били енциклопедични личности. Немският философ Шопенхауер казва: „Талантът се прицелва там, където другите не виждат цел.“ Можем да го кажем и за Айнщайн. Той постоянно експериментира с мислите си. Оставял е мозъкът си да броди и търси, да спекулира, винаги обсебен от младостта: „Какво би било, ако можех да пътувам по-бързо от светлината, как ли щеше да изглежда светлината?“ Доста лудо.

Какво се надявате публиката да вземе от сериала?

Мисля, че хората доста ще се изненадат от непринудеността на драматизма в сериала, в свят, който преживява радикални промени. Има дискусия относно стойността на науката и нейните постижения спрямо човечеството и доброто. По време на Втората световна война Фриц Хабер разбира, че Германия ще остане без запаси от храна и открива как да извличат азот и така спасява Германия. Също така открива оръжието хлорен газ, смятайки, че благодарение на него ще има по-малко жертви и войната ще приключи по-бързо. Етичните дилеми доминират над науката в тази история и винаги са преплетени с конкретни вътрешни детайли. „Геният“ е голям романов разказ от мащабите на „Война и мир“.

Забавлявахте ли се, докато играехте Айнщайн?

Много! Мислиш си, че просто ще ходиш и ще играеш гений по цял ден, банални моменти и от време на време някоя изненада. В края на сериала той се среща с една съседка и тя го моли за помощ, в общи линии да й напише домашното и той успява да направлява мозъка й в мистерията на математиката на ниво, което е по-скоро забавно, отколкото скучно и сложно. Четох някъде, че негов студент пише за Айнщайн следното: „Той беше просто най-щедрото човешко същество.“ Нямаме много такива наоколо напоследък. Всички имат прекалено много его, а той изглежда заинтригуван от по-добрите страни на нашата природа.