Фина и изящна както обикновено, Изабел Юпер влиза в ролята на писателката Сидони Персевал, която отива на турне на книгата си в Япония и така започва “Сидони в Япония”.
Там обаче се оказва безмилостно преследвана от призрака на покойния си, и то от доста години, съпруг. Разхождайки се из Киото заедно с мистериозния си японски издател, откривайки красотите на древни светилища и храмове, тя се впуска в една вълнуваща афера. Опиянена от неочакваната тръпка и от уханието на японските пролетни цветя, Сидони ще се опита да загърби миналото. Именно с помощта на Кензо – той е толкова сдържан и мълчалив, изпълнителен и търпелив, говори френски и има красиви ръце.
Цуоши Ихара, познат на публиката от “Писма от Иво Джима” на Клинт Истууд, е изключително достоен партньор на Юпер, двамата се разбират без думи, а химията им е впечатляваща от самото начало. Романтиката на всеки един кадър цветово носи усещането за опит и от страна на двамата за разцъфване. Тя е загубила съпруга си в катастрофа, а той е в нещастен брак и процес на раздяла с жена си и намират път един към друг именно в опит да продължат напред.
Митологията около духовете в Япония е любопитен детайл към историята – територия, в която живите и тези, които са загубили, се срещат. “Сидони в Япония” доста грациозно борави в темата, правейки призрака на голямата любов на Сидони важна и доста приятна част от сюжета. Започват да й се случват странни неща в хотела и да изкарва емоции, които може би е потискала в продължение на години.
Усещането за битката, която носят и двамата герои
на това едновременно да продължат живота си напред и да се избавят от вкуса на задържалата се твърде дълго болка, е голяма част от естественото им привличане един към друг. Музиката също им помага в диалога, жестовете им са плахи и от една по-объркана комуникация в началото, те се опознават до момент, в който думите отсъстват все повече. А последният кадър на филма те кара искрено да се усмихнеш и да мислиш за него известно време след края на филма.
Няма как да не се насладим на една елегантна Сидони, която обикаля Япония в красиви костюми в търсене на начин да заличи болката на миналото и в компанията на мъж, който успява да й помогне за това. Тя е толкова малка на фона на големите сгради и градини в Япония, спряла е да пише книги и да ги чете, както сама подчертава и сякаш има нужда от рестартиране на живота си. Присъствието на Изабел Юпер на фестивала във Венеция, със сигурност допринесе и за повече внимание към официалното му представяне, а българската публика ще може да му се наслади в рамките на кино-литературния фестивал CineLibri.
0 Коментара