Не мигайте за новото българско кино

Българското кино преживя тежък период в края на миналия и началото на този век. Стъпка по стъпка то се събуди и през последните години започна да ражда все повече и все по-качествени филми. Част от това събуждане е и платформата NO BLINK. Нейната цел още със създаването й е да покрепя българското кино, а вече се превърна и в сериозна част от индустрията у нас.

Николай Стоичков е един от създателите на платформата, която първоначално се насочва към късите филми и играе основна роля за развитието им, като им предоставя трибуна, достъпна за всички. Постепенно NO BLINK се разраства, подкрепя много значими каузи, започва да продуцира филми и да се занимава с разпространяването им. Някои от най-стойностните продукции през последните няколко години са свързани именно с тази платформа. „Доза щастие“ на Яна Титова е продуциран от NO BLINK, който пък е разпространител на „Януари“ и „Майка“. В допълнение към другите дейности е създадена и платформата Gledam.bg, която предлага

богат архив от български филми.

Раждането на NO BLINK става спонтанно, когато група студенти се събират на един таван, за да направят нещо ново и различно. „Групата в университета, която учехме заедно кино, имахме желание да правим нещо повече от това. Аз ги събрах ги попитах дали искат да го правим заедно. Те се съгласиха. Тогава не знаехме точно какво искаме да правим. Просто знаехме, че искаме да правим кино“, разказва Ники за началото.

„Част от майсторския клас на Георги Дюлгеров се събрахме и направихме едно турне. Със седем филмчета, които направихме, решихме да обиколим цялата страна и да ги прожектираме, защото иначе няма кой да ги види. Впоследствие решихме, че можем да направим платформа, в която да събираме късите филми, с което се роди noblink.bg като платформа за къси филми. Късометражни филми ни звучеше много тежко, затова решихме да използваме къси филми. Много се радвам, че всички започнаха да го използват. Късите филми не са по-малко филми от пълнометражните. Разликата е, че самите истории са подходящи за по-къса форма. Това са разкази, наситени с много емоция“, споделя Ники. И добавя: Филмите в NO BLINK са безплатни.

Никъде човек не може да ги гледа,

освен на няколко фестивала. Решихме, че интернет формата е много подходяща за по-късо съдържание. Седем години по-късно се оказва, че сме създали аудитория, която следи филмите – имаме едно твърдо ядро, което каквото и да се случи, е там и гледа къси филми. Ние го издържаме, не изкарва пари. По някакъв начин това е нашият принос за развитието на киното. Важно е да вдигаме интереса към българското кино“.

Преди намесата на платформата, късите филми до голяма степен са недостъпни за българските зрители, а за по-голяма част от тях и непознати като формат. „Първите години обикаляхме страната с нашите филми. Когато ни питат какво може да се гледа и чуят късометражни филми, отговорът беше: А, не, документално кино не ми се гледа. Тоест тръгнахме от ниво, в което хората въобще не знаеха какво е късометражен филм. Затова по-скоро късо кино го наложихме като термин, защото се разбира веднага какво означава. Пък и по-младежко, по-приятно звучи. Слава богу, много хора вече знаят какво е късометражно кино и идват да го гледат.

Ние сме фокусирани само върху българското кино.

Вече и на други места има хора, които предоставят такова съдържание. Все повече и повече започват да ни търсят от най-различни институции, организации, всякакви хора, за да им предоставяме къси филми за някакви техни събития, прожекции, аудитории. Понеже имаме договор с всички автори, които са ни предоставили късите си филми, много бързо и лесно успяваме да сме медиатор между едните и другите“, разказва Ники.

Той има поглед отвътре в киноиндустрията и се радва, когато вижда положителни знаци: „Увеличи се количеството на филмите, които се създават, което доведе и до по-качествени филми. За радост, има повече опции за финансиране – и държавни, и на европейско ниво. Държавният бюджет за българско кино вече е по-голям. Има и за късометражните. И частното финансиране вече е достатъчно развито, за да се случват и под тази форма филми. Така че, за радост, киното е в подем, което е хубаво“.

С развитието си NO BLINK сякаш естествено навлиза и в сферата на пълнометражните филми като продуцентска компания. Първият им филм е изключително успешен проект. „Доза щастие“, който е дебют като режисьор за Яна Титова, се превръща в

един от най-гледаните филми в България,

а получава и международно разпространение чрез HBO.

„По-лесно е в сравнение с преди 10 години, но не е лесно. Доста е труден процесът, особено когато искаме да го направим както трябва“, казва Стоичков за работата като продуцент. И добавя: „Опитваме се да предложим най-добрите условия на режисьорите, с които работим. Нашата цел не е просто да усвоим една субсидия, а да се направи качествен филм. Ако субсидията е определен процент от филма, ние по други канали за финансиране намираме останалата сума, за да имат наистина най-добрите условия творческите личности, за да могат да направят най-добрия филм. Целта е да имаме

филм, който зрителите да припознаят,

по фестивалите да се хареса, посланията да стигнат до повече хора, а не да имитираме дейност, за да усвоим дадена сума“.

„При „Доза Щастие“ работихме с много добър маркетинг и ПР екип, който направи отлична кампания. Имахме и много хубаво сътрудничество и с Министерство на образованието и науката, тъй като каузата на този филм е много сериозна. Две-три години подред правихме турнета в различни училища в страната, в които прожектирахме филма. След това на срещите с ученици показвахме специално създадени видеа за зависимости с психолог, с хора, които са минали през такива зависимости и трудности в живота, така че да надградим това, което виждат и преживяват чрез филма и съответните видеа. Да им дадем алтернативата, с която да не стигат до тази крайност, до която стига персонажът във филма“, споделя Ники.

И продължава да разказва: „Всички казват, че българите не обичат тежки филми, само комедии, но се оказва, че

когато филмът е хубав и правилно поднесен,

хората го гледат.

„Доза щастие“ беше направен изцяло с частно финансиране. Той беше първият филм, който правим и се градеше абсолютно на ентусиазма, който имахме всички от екипа. Той беше дебют на Яна Титова като режисьор на пълнометражен филм, дебют на мен и на Алек Алексиев като продуценти. Ентусиазмът помогна страшно много, но и каузата на филма също беше от огромно значение. За радост, той е успешен както на ниво продукт и зрители, така и на ниво чисто продуцентски, като бизнес начинание. НВО го взеха първо на Балканите, след това за Източна и Централна Европа, а в началото на тази година го взеха и северните европейски държави. Можем да се похвалим, че сме единствените, които сме били в Скандинавските държави.“

За NO BLINK предстои вълнуваща втора част от годината, тъй като

през есента на екран ще се появят два техни филма,

които те очакват с нетърпение. През септември ще излезе „Записки по едно предателство“ на Георги Дюлгеров, а след това филма „Диада“ на Яна Титова. За втория неин филм Ники казва, че е няколко нива над „Доза щастие“.

„Яна ясно знае какво иска и как да го постигне. Заснехме „Диада“ миналото лято и вече е готов, излиза есента. Сега го пращаме по фестивали и се надяваме да влезе в тяхната селекция. Надявам се за Торонто, Венеция… целим се в най-големите. Смеем да кажем, че спрямо „Доза Щастие“, по всички направления филмът е няколко нива по-добър. За Яна това е втори филм със същия оператор Мартин Балкански, горе-долу същия екип. И кампанията, и визията, и филмът е нива над „Доза Щастие“. Искрено се надявам да има дори по-добър успех. Вълнуваща есен ни очаква“, споделя Стоичков.

Междувременно компанията работи и по друг интересен проект в копродукция с компанията на Мария Бакалова, където тя играе главна роля. Филмът се казва „Това, което остава“ и е посветен на войната по пътищата и корупцията. За него Ники обяснява: „Това е страхотен филм, който вече е заснет, в момента е в пост-продукция и монтаж, като се надяваме в началото на следващата година да може да бъде показван и да се появи на някой голям фестивал. Отново

филм със социална кауза,

която смятаме, че би допринесла за развитието на обществото, и в същото време изключително професионално създаден и направен от режисьора Димитрис Георгиев. Имахме страхотен процес по работата на този филм, защото когато работим с хора, които знаят какво искат и как да го постигнат, нещата са много лесни“.

Последните години NO BLINK започна да се заминава и в друг сектор на киното – като разпространител. В тази, сравнително нова за тях роля, те работят по лентите „Рибена кост“, „Януари“, „Майка“ и „Смирен“. „Подборът на филми за нас е важен. Сега ни предстоят два филма – един от които е наш като продуценти, заедно продуцентска компания „Портокал“, както и новият филм на Георги Дюлгеров.

Като разпространител е малко по-трудно, защото българското кино не успява да се задържи толкова дълго по кината, както американското. Киносалоните бързо свалят филмите или оставят единични прожекции в не най-удобните часове. За съжаление, това е много дълъг процес, в който трябва

да се върне любовта на българите,

а за младите зрители да се създаде такава любов, каквато е имало преди 89-а, защото от 90-а насам, близо 20 години, почти не е имало никакво кино или толкова малко, че хората са отвикнали въобще да гледат такова съдържание“, споделя Ники. Според него, когато се направи хубава кампания и хората разберат за тези филми, те имат много по-високи резултати, отколкото американските, което е достатъчен знак за това, че българите искат да гледат съдържание на родния език. За тази цел, киносалоните трябва да показват повече такива филми. И продуцентите да се влагат повече в това да достигне техния филм до зрителите. Нужна е дори държавна политика за налагане на българското съдържание.

Ники споделя още, че е труден разговорът с големите киносалони. Но за радост, успяваме да създадем възможност да пускат филмите, които разпространяваме, както и други български филми, защото иначе аудиторията в арт кината е много малка и недостатъчна“, обяснява Стоичков.

Любовта на Ники към киното

не се изразява само в това да помага за популяризирането му или да участва в организацията при правенето на филми, а и да създава свои проекти като режисьор. Той расте в спортно семейство, баща му е дългогодишен състезател по вдигане на тежести с много успехи, първата му насока е именно към спорта.

„Завърших програмиране и известно време работих в тази област. Наложи се да приключа със спортната си дейност преди да имам по-сериозни постижения, защото тогава поради допинг хванаха целия национален отбор. Просто нямаше смисъл. Тогава се опитах да си намеря друга дейност, която да бъде достатъчно завладяваща и да е професия, която да работя без да работя. След доста лутане и опити за всякакви неща, стигнах до това, че искам да се занимавам с изкуство, кино, телевизия. Така влязох да уча в НБУ и това ми промени целия живот“, разказва Ники.

„Започнах да уча при Дюлгеров режисура, по образование съм завършил режисура, а продуцентството е покрай това, че имам голям опит в други бизнес начинания. Това по-отвътре ми идва, докато

режисурата ми е някаква страст,

в която се опитвам да надграждам себе си, да се уча, да ставам по-добър“, допълва той.

Първият му филм като режисьор е късометражният „За какво служи хлябът“, с участието на Марта Вачкова. След това създава спортния комедиен сериал „При щангистите“, на който е и сценарист, заедно с Лора Кадурина, Яна Титова и Дамян Палийски. Последният му филм е късата лента „Обичам те“, а в момента работи по новия си проект, но той е „на много ранен етап“, за да говори за него.

„Беше голямо удоволствие, първото нещо, по което работих като режисьор, да е с толкова добра актриса като Марта Вачкова. Тя подходи изключително добре. Въпреки че нямах никакъв опит, тя се хвърли с огромно желание и даде страшно много на филма. Много се радвам, че така се получи. До ден-днешен сме в много добри отношения. „При щангистите“ беше сериозна хапка за мен. За радост, той има доста сериозна зрителска аудитория, но като режисьор не съм най-доволният от резултата. Тоест, исках да бъде на по-високо ниво. Надявам се със следващия проект да го постигна“, казва Стоичков за работата си като режисьор.

Извън работата си, Ники обича да гледа

по-реалистични истории

и смята, че фентъзи филмите, които доминират по екраните, са временно явление. „По-скоро ми харесват филми, които разглеждат типични човешки истории и влизат в дълбочината на взаимоотношенията между хората. Особено тези, които са по действителен случай – историите, които биха били част от живота на човек. Киното има различни периоди. В момента сме в такъв период заради развитието на технологиите и възможността да се правят много специални ефекти. След време ще се върнем пак към реалните истории. После ще излезе нова технология и ще тръгне в друга посока. Накъдето и да залита киното, винаги се върти около човешките взаимоотношения и това е в основата на всичко в изкуството генерално“, смята Ники.