Нищо не ни пречи. Преградите са в нас самите

“Семейни реликви“ е най-новият филм на режисьора Иван Черкелов ( „Парчета любов”, „Стъклени топчета”, „Обърната елха”) , който разказва за връзките между членовете на едно семейство и същевременно за разрушеното между тях човешко общуване: съпрузи, братя, родители и деца – в три на пръв поглед независими една от друга истории, които се развиват едновременно в рамките на няколко дни.

В лентата една от водещите роли е поверена на актрисата Жана Караиванова, която се съгласява да се снима във филма на Иван Черкелов 11 години след последния им съвместен кинопроект.

Защо се съгласи да участваш в „Семейни реликви“?

Жана Караиванова: Ами това е една история, която познавам. С Иван Черкелов и с неговия екип бих работила винаги, когато имам възможност. Това са от близките ми хора в киното, защото ние сме едно поколение, завършили сме заедно, познаваме се много отдавна. Но истината е, че аз не бях предвидена да участвам във филма. Те бяха каствали за ролята друг човек, така че нямах намерение да участвам в този проект.

И как се случи, че участваш?

Жана Караиванова: Те ми се обадиха буквално в последния момент – оставаше само един месец преди да започнат снимките и ми казаха, че съм се оказала най-подходяща за ролята. Аз се съгласих, независимо от ужасно късия предварителен период да се включа във филма и независимо, че трябваше да си прекроя цялото ежедневие, да бъда в България, да се настроя психически, че ще снимам филм след 10 години прекъсване, а това изисква известна адаптация. И така се случиха „Семейни реликви“.

Знам, че кастингът е дело на Касиел Ноа Ашер. Можете ли да разкажете  повече за този интересен избор на актьорите?

Иван Черкелов: Работата с изпълнителите в този филм беше много сложна, защото става дума за един групов портрет – няма един или двама главни герои, а има 6 души. И Касиел подходи много сериозно и много ентусиазирано към цялото това нещо, на моменти истерично даже. Но в крайна сметка мисля , че свърши готина работа. Беше трудно да се намерят точните хора, защото освен присъствие и личните им възможности да се справят с работата, много важно беше съчетанието помежду им, за да се получи тази сила на груповия портрет. Затова и сравниетлно късно се появи Жана в цялата картина, защото актрисата, която бях избрал първоначално – Венелина Гяурова почти в последния момент реших, че не се вписва в цялото така, както ми се иска.  Нещата в киното са малко като в казармата – всяка заповед е предпоследна. И това е нормално за този процес, който протича по истински начин, а не просто да натиснем копчето на камерата и да заснемем там, каквото има.

За какво е историята в „Семейни реликви“ – за семейството, за изгубените хора или за нещо друго?

Иван Черкелов: Много ми е трудно да кажа за какво става въпрос в един филм, който все пак трае два часа. Но във филма става въпрос за много неща и едно от тях е семейството, семейните връзки, семейната близост, стойноста на семейстовото.

Всички ли герои във филма са изгубени и объркани? Защото изглеждат така сякаш търсят нещо, но не знаят как да стигнат до него?

Иван Черкелов: Повече или по-малко героите във филма са объркани, дотолкова, доколкото хората около нас, пък и ние самите сме объркани. Живеем във време, което е изгубило до много голяма степен, не казвам напълно, но до много голяма степен изначалните си, изконните си устои, принципи. Конструкцията на съществуването, тази сграда на човешкия живот е много силно нарушена, замъглена и изкривена.

Жана Караиванова: Всъщност сега си дадох сметка, че единствният, който може да се нарече объркан във филма е момичето, така прекрасно изиграно от Глория Петкова. Докато другите герои по-скоро знаят какво искат или те така си мислят, но ние като зрители, виждайки ги в контекста на цялото и на фона на тази наистина мощна визия, в контекста на по-голямата истина, в която те като едни малки точки съществуват, разбираме, че всеки от тях мислейки си, че знае къде отива, отива точно в обратната посока. Тоест, ние виждаме, че те са объркани и можем да си дадем сметка за капаните, които пред нас самите като зрители животът поставя. Но самозаблудата е, че страхотно контролираме желанията си и живота си, а на практика изобщо не знаем къде отиваме. На мен лично това страшно ми харесва – моята героиня – Жената, моят партньор във филма – Мъжът така наречен ( Андрей Андреев) – те в никакъв случай не са объркани, те знаят добре какво правят. Но като ги гледаш отстрани, разбираш колко далече са от това, което дълбоко е важно за тях и как отиват в съвсем друга посока. Това е и баналният проблем на всяко човешко същество.

А за кого е тогава „Семейни реликви“ – кои са неговите зрители? 

Иван Черкелов: Филмът не е за специлна,  конктрена или строго определна аудитория. Филмът е за интелигентни и чувствителни хора – хора, които си задават въпроси; за хора, които не са престанали да се питат кой съм аз, защо е всичко това наоколо, къде съм, къде отивам.

Жана Караиванова: Този филм, както и такъв тип филми от новото българско кино, са едно прекрасно и луксозно забавление за абсолютно всеки. Защото животът на всички ни е изтъкан от неща от рода на: какво трябва да правя в 2 часа, от къде да купя хляб, дали съм нахранил кучето, кога ще си видя детето и всъщност ние нямаме време да се занимаваме сами със себе си, както повечето от нас нямат време да се занимават с телата си в някакъв фитнес салон, повечето от нас нямат време да седнат и да се замислят – Боже мой, какво правя аз с живота си, какво наистина искам?! Такива филми като „Семейни реликви“ дават възможност на всеки, който влезне в салона, да се занимава само със себе си, тоест това е някаква изключителна възможност.

Откъде идва заглваието на филма  „Семейни реликви“? Кои са семейните реликви?

Иван Черкелов: Самата дума реликва е малко архаична, забравена дума, излязла от употреба. Тя означава някакви предмети с особена стойност, свързани с паметта било на даден човек или на отделно семейство или на отделна нация. Парадоксално във филма тези реликви не са общоприетите, не става въпрос за сабията на пра-дядо ми от Първата световна война или детската кукла на баба ми или за  някакви такива работи. Става въпрос за дреболии от ежедневието ни, които всъщност спорд филма и се надявам зрителите, гледайки го да усетят това – са  ярките белези на нашето ежедневие. За онези неща, които остават от нашето ежедневие. От много, много години, ние живеем ( специлано ние, тук в България) без някакви драматични, да не говоря за трагични национални събития. Живеем сред събития, които не заслужават, не предполагат  да им се издига паметник и същевременно мнозина от нас усещат някаква трагика в това живеене. Във филма „Семейни реликви“ става въпрос за елементарните реликви на ежедневието, за елементарните паметници на  нашето ежедневие.

На финала филма съзирам някакъв оптимизъм. Има ли надежда за нашия объркан живот?

Иван Черкелов:  Има нещо по-важно от оптимизъм на финала и то е нещата да бъдат истински. Това, което се случва на финала във филма е просто едно напомняне, че нещата, които действително искаме, биха могли да се случат и пречките тези неща да се случват са само в нас самите. Нищо отвън не ни пречи да случат нещата, които искаме. И това е просто една констатация.

Жана Караиванова: Аз лично имам усещането за някаква светлина и оптимизъм и когато свърши филмът, той ме остави с едно чувство за лекота, този енигматичен епизод на финала, носи едно специфично усещане и леко медитативно ми подейства. Затова, аз като зрител, на финала на „Семейни реликви“, останах с усещане за някакъв подарък.

Филмът „Семейни реликви“ е продукция на Гала Филм с подкрепата на програма Медиа и НФЦ. 

Режисьор и сценарист: Иван Черкелов 

Оператор: Рали Ралчев

В главните роли: Жана Караиванова, Андрей Андреев, Блаже Димитров, Александър Бенев, Венци Занков, Глория Петкова