Параскева Джукелова и Биляна Петринска в една легенда за любовта

Две от най-красивите лица на българското кино и театър – актрисите Биляна Петринска и Параскева Джукелова – влизат в ролите на майките в  „Гунди – Легенда за любовта“. Филмът проследява живота на големия спортист – от срещата му с Величка Маркова – Лита, до трагичния 30 юни 1971 г. Параскева е Мария, майката на Гунди, а Биляна е Марена, майката на Лита. И двете преминат през кастинг за тези роли.

Снимки: Междинна станция

В основата на сценария са неразказани истории от личния живот на Гунди и неговата най-голяма любов – съпругата му Лита, с която преминават през редица изпитания на живота, футбола и системата, но остават заедно до самия край. На екран ще оживеят и някои от легендарните мачове с участието на Гунди, благодарение на стотиците специални ефекти, използвани във филма.

Като майки и в живота, Биляна Петринска и Параскева Джукелова споделят, че приликата между всички майки е да искат най-доброто за децата си.

Премиерата на лентата е на 18 октомври.

Влизате в ролите на майките на Георги Аспарухов-Гунди и на неговата любима Величка Маркова-Лита във филма Гунди – легенда за любовта“. Какво за вас е Гунди?

Параскева: Гошето, на мама момчето! Шегувам се. Гунди е легенда, превърнал се е в икона. Заради огромния си талант, отдаденост на футбола и ранната си смърт.

Биляна: Гунди олицетворява всички онези позабравени ценности, които са най-важни в изграждането на личността, не само на истинския спортсмен, а и на човека като цяло. А именно – честност, преданост, достойнство, труд, воля, отговорност и умение да играеш за другите. Това прави човекът Георги Аспарухов легенда. И  макар да не съм била родена, когато той е живял, вярвам че тези му качества са причината той да живее и днес и да го имаме за пример. Радвам се, че се създаде този филм и младите хора ще има какво да видят и да научат.

Какво беше най-голямото предизвикателство по време на снимачния процес?

Параскева: Най-голямото презизвикателство за мен беше преди снимачния процес – да спечеля кастинга. После вече беше удоволствие да работя с любими колеги, с отлични режисьор и оператор, с отдаден екип.

Биляна: Да влезеш в духа на времето. Психофизически да изградиш достоверен образ. Героят  ти да се движи, да говори, да мисли в рисунъка на епохата. Страхотно удоволствие е тази много интересна и отговорна актьорска задача. В снимането на филм в епоха, основна помощ на актьора са и екипите от грим и костюм. И най-малкият детайл влияе на поведението на героя. Благодаря на всички хора, чиято работа е зад камера, но е основно „действащо лице“.

Интересна парабола в отношението си към Гунди има моята героиня. От тоталното отричане и пренебрежение, към приемане и гордост. Но тя си има своите причини и човешки основания за това и се надявам публиката да го усети.

Най-голямото предизвикателство е моралната отговорност, която осъзнавахме всички. Да изградиш история, която знае, чака и вълнува цяла България, е доста сериозен ангажимент. Огромна по обем работа е свършена от сценариста Емил Бонев и това е сериозна заявка за успех. Много работа е нужна преди една история да е готова за снимачен процес. Спокойна съм за достоверността на всяка дума, защото е със съгласието и сърцето на г-жа Величка Маркова – съпругата на Георги Аспарухов, която бе главен консултант на филма. Целият екип, начело с режисьора Димитър Димитров и оператора Борис Славков, допринесе за спокойствието и удоволствието от работата.

Гунди е обичал театъра. А вие футбола?

Параскева: Гледам футбол само по време на световни и европейски първенства. Гледам мачове по-скоро като спектакъл, възхищавам се на издръжливостта, техничността и бързите рефлекси на футболистите. Не съм запалянко. По принцип предпочитам индивидуалните спортове.

Биляна: Обичам спорта, но не съм запалянко. Моите момчета вкъщи гледат футбол, покрай тях виждам как по света трибуните са пълни с усмихнати хора на всякакви възрасти. Обмисляме да заведем сина си Адриан /6г/ на футболен мач. Но не в България. Той харесва този спорт, играе футбол и не искам да се разочарова от средата. Тук е пълно с агресия.

Радвам се, че се създаде този филм, за да се огледаме къде сме. Като отношение към спорта, като поведение, като отношения помежду си, като човеци. Много има какво да учим.

Какво е най-важното, което хората трябва да знаят за личността на Гунди и за любовта му с Лита?

Параскева: Всеки има своя представа за Гунди. На мен винаги ми е била интересна личността зад идола. Георги Аспарухов, според мен, е бил едно много трудолюбиво, обичливо и скромно момче. Славата не го е променила. Искал е да е на терена, да се раздава за отбора, да вкрава голове, и някой ден да стане учител по физическо възпитание.

Биляна: Любовта ги е водила през целия им живот. А когато те води любовта във всичко, което правиш, сърцето ти знае кои са приемливите компромиси, които са нужни, за да се случат нещата. Човек става по-силен, по-устойчив, по- мъдър, когато обича. И тук на помощ идват всички качества, които е имал той, но и съпругата му. И двамата с Лита са имали умна душа, за да извървят този път заедно. Никога не е лесно, винаги има трудности, но трябва да има диалог и доверие. Човек прави избори и носи отговорност за тях. Със сигурност, да делиш любим човек с цяла България е огромна тежест. И изисква характер и сърце, за да издържиш. Това се случва само ако има обич и доверие.

А какво ви се иска да остане като послание след като зрителите напуснат киносалоните?

Параскева: Не обичам да формулирам послания. Това би могъл да каже режисьора. Най-хубавото на изкуството е, че дава свобода на зрителя сам да извлече есенция от преживяването. Знам само, че всички работихме с огромен респект към личността на Георги Аспарухов.

Биляна: За чистотата на отношенията между хората. За честта, за силата на духа, за силата на характера. За значението на истинското спортсменство. За това какво значи да си до някого, да си с него, да даваш. И в личните си отношения, и в спорта. И да вярваш в един отбор, да мислиш за другия, за България. Да обичаш и цениш човека до себе си, семейството си. Тогава хората са нямали много неща, избор също. Всичко, което са имали във всякакъв аспект, са пазили или „поправяли“. Сега ние заменяме, не ценим, не пазим. Това са връзки, които можем и да не забелязваме, но влияят на начина на живот и на отношенията ни.

Майки сте във филма. Майки сте и в реалния живот. Каква е най-голямата прилика между майките Параскева Джукелова и Биляна Петринска и майките на Гунди и Лита? А разлика?

Параскева: Като всяка майка – и аз, и майката на Гунди подкрепяме децата си, искаме за тях най-доброто. Открих, че Мария, майката на Аспарухов е била много весела, добронамерена и с чудесно чувство за хумор. Използвала е популярността на сина си, за да помага на свои съседи и приятели. Нещо, което аз бих се притеснявала да правя.

 Биляна: Приликата между всички майки е, че искат най- доброто за децата си. А разликите – в нивото на осъзнатост за това „как“. Понякога прекалено искам да предпазя детето си от грешки, а зная, че нито е възможно, нито е най-доброто отношение. Опитвам се да не съм контролираща и много държа да има диалог. Винаги се интересувам от това как се чувства детето ми и говорим, че е хубаво да е откровен с мен. Това се постига с търпение. Старая се да говорим открито и да ми споделя без страх. Това е най-голямата свобода, която му давам, защото така няма да крие от мен. Аз също съм открита с него. Може да си авторитет за детето си, но не трябва да си авторитарен.

Времето, в което моята героиня е живяла предполага съвсем други норми и правила на поведение, което обуславя и настройката към децата, изискванията, строгостта, страховете, чувствата. Времето и политическата обстановка са предполагали прикриване във всичко, в несподеляне на чувства, което предизвиква спотаен гняв, а това води само към лоши неща. Контролът и забраните са прехвърляли границите на здравословното обгрижване. Не се говори открито за любовта, обичта, защото винаги „е рано“, а и „срамно“. Така неусетно става „забранено“. Това отчитам като огромни грешки.

Както в история на Гунди и Лита, която е много специална и романтична, така и в живота, има неща, които натъжават, но и такива, които ни карат да се усмихнем. Вас какво ви кара да се усмихвате?

Параскева: Усмивките по време на снимките бяха много. За мен хубавото в тази история е фактът, че семейство Аспарухови са били много задружни, добри хора. Едно много подкрепящо се семейство. Въпреки, че  това може би ще остане зад кадър, Гунди е толкова голям именно благодарение на възпитанието, родителите си и средата, в която е отраснал. Това важи за всеки човек.

Биляна: Да се усмихваш е избор. Да си щастлив е избор. И се учи. Смея се все повече. Често и над себе си. Здравословно е човек да има автоирония.

Остава ли нещо от образите, в които влизате, след като е приключила ролята?

Параскева: От всяка роля остава нещо в мен. Но не съм се замисляла какво точно. Важен е крайният резултат. Какво се вижда на екрана.

Биляна: Мисля, че взаимно се обогатяваме. Актьорът влага „от себе си“ онова, което ролята изисква. Той трябва да „изтиска“ своите чувства, емоционална памет, да се провокира и „подлъже“, за да извади нужната емоция и да я дозира. Откъде иначе да черпи? Тази сложна амалгама от вътрешни действия допълва и обогатява ролята. Дори да копираш външно действие на героя, ще го преведеш през твоята емоционалност, иначе ще стои изкуствено. В този ред на мисли – откривам повече неща в себе си чрез своя герой. Или ги валидирам. В човек има всичко. Важно е на какво ще дадеш превес. На това уча и детето си.

Кого бихте нарекли ваш учител?

Параскева: Имам много учители, на които съм благодарна. Името, което се откроява е на Стефан Данаилов – талантлив, харизматичен, широко скроен човек!

Биляна: Синът ми. Но и всеки срещнат по пътя, а и всяка роля. Човек се учи винаги и от всичко.

За кои хора сте най-благодарни, че сте срещнали по пътя си?

Параскева: Благодарна съм за всяка среща по пътя си – и хубавите, и лошите. Те са уроци.

Биляна: Щастлива съм, че се осмелих да се занимавам с професията си. Че едва на 17 г. срещнах изключителни професионалисти и личности, които бяха мои преподаватели, начело с моята театрална майка проф. Елена Баева. Те направиха моята „закалка“, те ме въвеждат в мъдростта на професията и до ден днешен. Да разбереш какво изисква сцената, да разбереш колко важно е да изградиш характер за нея, да работиш самоотвержено за партньора си там, да надграждаш уменията си, да трупаш духовно познание, да развиваш ума си и

да се себеоткриваш непрекъснато са основополагащи нужди за това да вървиш напред.

Да можеш да разпознаваш и отминаваш дребнодушието в отношенията, защото това цеди от психичната ти енергия, която е нужна за работата ти. Но преди това трябва да си открил кой си, да си натрупал качества. Същото се отнася и за слабостите. Именно това познание е бронята, която те пази. Да се опознаваш и да умееш да „носиш характера си“ е твоят гръбнак.

Каква е цената, която плаща една жена, за да е успешен актьор?

Параскева: Така зададен въпросът води до това да определя какви жертви съм правила. Моята гледна точка е друга. Обичам актьорството и съм готова да се гмурна дълбоко в процеса на създаване на всеки спектакъл или филм. Тази отдадентост е доброволна и желана. Мисля, че за всяка дейност важи правилото – ако обичаш това, което правиш, ако му посвещаваш времето и страстта си, успех неминуемо ще дойде.

 

Биляна: О, това зависи от аршина, с който мериш и какво разбираш под успешен. Човек ако иска да постигне нещо със себе си, трябва труд и постоянство.. Непрекъснатият стремеж да научава, опитва и открива. Нужен характер и воля. Това преборва и предразсъдъците в обществото. Нужен е и късмет, но трябва да си готов, когато „се срещнете“.

Разбира се, аз съм критична към себе си.

От личните ми пропадания ме е вадило изкуството във всичките му форми, работата. Заплащаш с времето, което не даваш на близките си. За мен истинският успех е да си щастлив – с изборите си, със срещите, със себе си.

А кои са уроците, които ви даде тази кариера?

Параскева: Уроците ги дава самият живот. А те са – че няма нищо сигурно, че всичко се променя, че трябва да сме гъвкави и адаптивни, че трябва търпение и характер!

Биляна: Всичко е „на заем“. И красотата, и талантът. Затова работи върху себе си. Възпитавай характера си и вътрешните си устои. Не разчитай само на красива външност – има опасност да си останеш “само хубавка“. Но и не очаквай да ти кажат, че си талантлива, или поне преди бръчиците на 40 г. Нямай никакви очаквания. Бъди готова да предъвкват повече пикантни подробности около теб, отколкото да запомнят добри дела и интересни роли. Малцина ще имат търпението да надникнат в това „кой си“. Дано срещнеш такъв режисьор. Не унивай.

Като антидот на токсичната среда, пълна с възпалено его и себичност, препоръчвам повече фокус навътре – развиване на духа и ума. Това винаги се отплаща. А и подмладява. Грижи се за духа и физиката си. Пътувай и съзерцавай природата. Това балансира и осмисля, успешно те вади от порочния кръг на човешките илюзии. Съхранява. И помни, че животът е гениалният режисьор. Този сезон е моят 30-ти творчески. Чувствам се богата, зная какво мога, какво не, коя съм и къде съм. И сбъдвам.