По-трудно е да намериш истинска любов, отколкото да спечелиш „Оскар“

Кристина Николова дебютира с филма си „Вяра, любов и уиски”, който вече се завъртя по кината у нас. Лентата е с участието на Валери Йорданов, Ана Стояновска, Явор Бахаров, Лидия Инджова и американския актьор Джон Кийблър. „Вяра, любов и уиски”, който вече спечели няколко международни награди, разказва за млада жена, която се колебае между американския си годеник, с когото може да има придвидимо бъдеще, и непредсказуемия си български приятел.

Младата режисьорка е дъщеря на кинаджии и живее в САЩ. Има детенце, което ражда в последния снимачен ден на последния си филм. Освен като режисьор е работила и като оператор.

Защо бихте препоръчали този филм на зрителите?

Препоръчвам го на жените, тъй като филмът е правен от жена, с главна героиня жена и мисля, че зрителките могат да се индентифицират с преживяванията на героинята. Препоръчвам го на мъжете, тъй като действа като афродизиак на жените (по сведения на приятели мъже). Любовна история е и зрителите могат да се почувстват „влюбени за една вечер“.

Има ли биографичен елемент в историята ви?

Както в повечето дебютни филми и моя има биографичен елемент. Живея от 15 години в Америка и всяко лято си идвам до България и всяко лято е трудно да си тръгна, тъй като съм влюбена. Но моя Вал го срещнах в Америка, така ми е било писано.

България или Америка?

Когато си живял половината си живот на едно място, а другата половина на друго, не мисля, че можеш да знаеш със сигурност къде си по-щастлив. Много причини има да съм щастлива в Америка – имам възможност за реализация; чувствам по-малко дискриминация за това, че съм жена в мъжка професия; хората са отвсякъде и са много толерантни. А в България съм щастлива по един друг начин, по-неуловим и необясним.

Постижима ли е американската мечта?

И може ли да пребори носталгията? Американската мечта е постижима и затова мисля е толкова известна. Страната е изградена от хора, които вярват, че могат да надскочат социалния си слой и да постигнат най-високото ниво в сферата си чрез много работа. От малка вярвам в това. Както от малка вярвам, че е много по-трудно да намериш щастие и истинска любов, отколкото да спечелиш „Оскар”.

Виждате ли специфика в българското кино и каква е тя?

Труден въпрос. Не съм гледала достатъчно.

Ако имате неограничен бюджет, какъв филм бихте искали да направите? И кой ще играе в него?

Не мисля по този начин. Започвам винаги с това „Какъв филм искам да правя“, и после вярвам, че ще се наредят нещата, ако е писано. Следващият ми филм ще е научна фантастика, така че бюджетът ще е по-голям. С еднакво удоволствие бих работила отново с Валери, Явор, Ана, Лидия, както със звезди от Америка; там бих искала да работя с Майкъл Фасбендер.

Кои са „вашите“ режисьори?

Уонг Кар Уай, Кшиштоф Кишлофски, Анг Лий, София Копола, Спайк Лий, Ким Ки Дук, Джейн Кемпион.

Какво още имате да учите?

Искам да уча испански, да се науча да се гмуркам, да свиря на пиано и да не се притеснявам за мнението на другите толкова много.