През юни излиза последната филмова част от поредицата за Хари Потър. Това е краят на една ера за милиони деца по света, израснали заедно с него. Аз съм едно от тези деца. Когато Хари Потър излезе, бяхме на една и съща възраст. Сега, когато си отива, аз съм малко по-голям, но това е само на години.
А Дж. К. Роулинг вече е милиардер. Официално, според списъка на “Форбс” от миналата година, макар че тя самата твърди, че не е знаела за това. Авторката на Хари Потър даде последното си интервю за друга жена милиардер – Опра Уинфри, броени предавания, преди шоуто й да падне от ефир и тя да стартира собствения си канал. Темата беше краят на една ера в живота на Роулинг и в световната културна история като цяло. Роулинг – невероятно смирена и спокойна – разказва за това как е написала последните няколко страници на книгата,
завършила я е и се е разплакала –
краят на едно съвместно съществуване, продължило повече от 20 години, е бил разтърсващ. В това интервю казва също, че и досега не се чувства финансово сигурна, макар да е по-богата от английската кралица – когато веднъж си познал бедността, тя те следва по петите като сянка през целия ти живот. 
А с какво се е променил животът й? С нищо, може би само с това, че вече може да си купува качествена храна и по-хубави дрехи. Което не е зле. И други неща са се променили, но не заради парите – Дж. К. 20 години по-рано – самотна, несигурна, отчаяно нуждаеща се от любов, току-що загубила майка си, без дори да успее да й сподели невероятната идея, която й хрумнала по време на едно пътуване с влак до Лондон и върху която от известно време работи. Смъртта на майка й оказва огромно влияние върху живота й и спомняйки си сега за тези времена, тя ги нарича „много тъмни”. Диагностицират я с клинична депресия, улавя се, че мисли за самоубийство и идеята за малкото момче магьосник с кръглите очила е единственото, което я крепи.
Хари всъщност е нейна проекция –
изгубил родителите си, захвърлен в света, който не познава, в който е принуден да оцелява. Самата тя твърди, че прилича на Хърмаяни – зубрачката, която все знае, но сама си противоречи на това със спомените си от университета, когато не е ходила на лекциите, за да пише кратки разкази и идеи за романи в кафенето отсреща.
След смъртта на майка си Джоан има нужда да се махне от Англия и заминава за Португалия, където започва работа като учителка, хвърля се в кратък брак, който определя като пълен провал, скоро отново се връща в Единбург с набъбнал ръкопис и невръстна дъщеря. Живее от социалните помощи, обикаля кафенетата и пише „като луда”. Усеща, че ако не завърши бързо първата книга, никога няма да го направи. Отнема й 5 години, като през това време пише парчета и от другите шест части, обмисля и планира маниакално всичките седем книги, изпълва купища кутии с бележки за персонажите, които никога няма да видят бял свят. Смъртта на майка й се е пропила в историята, която от детска книга постепенно се превръща в
притча за преодоляването
на най-големия човешки страх. Мрачните тонове привличат като магнит децата, макар че доста родители са разтревожени. Както между другото е и католическата църква. Тя от време на време се чувства длъжна да заклейми някого като еретик, вещер, грешник. И така да го направи още по-успешен. След като написва „Философският камък” – първата от серията – започва голямата борба, докато се стигне до издаването. Дж. К. казва, че ходела по улицата и някак знаела, сякаш някакъв глас й е нашепвал, че всичко това ще бъде много голямо, усещала също и че ще е много трудно да го направи. Била сигурна, че веднъж публикуват ли я, нещата ще потръгнат. 12 издателства отхвърлят ръкописа в период от 12 месеца. Тринайсетото се съгласява по случайност – защото
8-годишната дъщеря на шефа се зачита
в ръкописа и не може да се отлепи от него, и той решава да даде шанс на тази странна история. Подписват договор, напечатват книгата в бутиков тираж и той съветва Дж. К. да си търси работа, защото „детските книги не стават бестселъри”. Просто такива са правилата. Обаче за Джоан е огромно чудо самият факт, че книгата е в книжарницата – на рафта сред другите книги. Направо не е за вярване. После печели писателска стипендия, така че да има възможност да работи по продължението. Машината постепенно се задвижва и в един момент всичко става необратимо. От ухо на ухо Хари Потър влиза в съзнанието на хиляди хора, вестниците започват да пишат за това и не закъснява и предложението от отвъд Океана. Американското издателство Scholastic купува правата за голяма сума и така започва триумфът на Дж. К. Роулинг, в който тя многократно ще надминава самата себе си и ще бие собствените си рекорди. Тя си спомня, че при първото й турне в САЩ
истерията е била сравнявана с “Бийтълс” –
хиляди хора са чакали на опашки, за да я зърнат, за да получат автограф на първата страница на своя екземпляр. Обаче “Бийтълс” са били четирима и е можело да си кажат „Господи, това е откачено”, а Дж. К. е била сама и направо не е можела да осмисли какво се случва. Като с магическа пръчка за отрицателно време Хари Потър става световен феномен, откъсва децата от компютрите, преведен е на 67 езика, включително старогръцки и латински, отпечатан е в 400 милиона копия и я превръща в писател-милионер. Последната книга чупи всички рекорди и продава 11 милиона копия за първите 24 часа!!!
Скоро тя е по-богата от кралицата, държи реч на завършването на учебната година в Харвард (където говори за ползата от провала, повлияна от личния си опит), дарява огромни суми за благотворителност, без да го обявява и използва като PR (включително за откриване на център за лечение на множествената склероза – болестта, от която си отива майка й), печели множество награди (след три поредни години, в които взима най-голямата награда за детска литература в Англия за първите три книги от поредицата, се отказва от състезанието, за да даде път на други млади автори) и обожанието на хиляди хора по света.
И все пак остава на земята,
не се самозабравя, не се изкушава от славата, написва си книгите и се оттегля. Казва, че продължава да пише различни неща, но не знае дали ще ги публикува – има някаква идея да ги пусне под псевдоним, но после се сеща, че ще отнеме само няколко часа на по-опитните журналисти да я разкрият. Летвата е вдигната много високо. Очакванията към нея са чудовищни, нечовешки. И тя няма намерение да ги оправдава. Приключила е с нещо и е доволна от свършената работа, гледа на Хари Потър с любов и смирение, с благодарност, че е
избрал нея, за да го напише
Това е идеята, която е променила живота й, обърнала го е с главата надолу. Но няма нужда да надминава себе си, няма нужда да се подчинява на американската машина, която те кара да бълваш постоянно още и още, да се състезаваш непрестанно със себе си. Ако пише нещо друго, то ще е нещо друго и няма защо да бъде сравнявано с предишното.
Време е да се отвори нова страница. Да се продължи напред. Без очаквания.
0 Коментара