The Queen’s Gambit на Netflix разказва историята на Бет Хармън – едно наивно сираче, което се озовава в тъжно сиропиталище в средата на Кентъки, за да се превърне в брилянтна шахматистка.
В ролята на Бет е сензационната Аня Тейлър-Джой, която ни плени още във викторианския сериал “Емма”. Режисьор и на седемте епизода (да, само толкова, все пак е минисериал) на шахматната драма в периода на Студената война е Скот Франк, чиято работа познаваме от Godless. Но той не би бил възможен без Уолтър Тевис – автора на книгата The Queen’s Gambit (1983), върху която е базиран едноименният минисериал.
Самият Тевис прекарва живота си в хазарт и пиене, преди да се насочи към шаха. И преди да превърне в една bona fide попкултурна икона изгряващата актриса Тейлър-Джой. Героинята ѝ Бет не е реална личност, а е събирателен образ, вдъхновен от големите шахматисти Борис Спаски, Робърт Фишер и Анатоли Карпов, и одухотворен от Уолтър Тевис.
На пръв поглед изглежда изненадващо, че историята на млада жена, която играе шах, може да грабне феновете, особено като се има предвид не особената популярност на шаха в Съединените щати. Но още по-невероятно е това, че книгата, която прави възможен този шедьовър, е въобще написана. Защото авторът ѝ – Уолтър Тевис, въпреки че е известен и успешен писател през 60-те години на XX век, страни от обществения живот повече от 17 години преди публикуването ѝ.
Тевис е роден в Сан Франциско през 1928 г. и се учи да играе шах на 7-годишна възраст. Когато е на 9, е диагностициран с ревматично сърце и е настанен в дом за възстановяване за една година. Докато е там, родителите му се местят в Лексингтън, Кентъки, откъдето са родом.
Измисленият живот на Бет Хармън отразява живота на Тевис. Тя израства в сиропиталище, където на 8-годишна възраст се научава да играе шах от портиера. Скоро Бет се пристрастява към транквилантите, които се раздават в дома на децата, за да бъдат спокойни и покорни. Самият автор на романа, по който е заснет The Queen’s Gambit, е дрогиран с фенобарбитал три пъти на ден в дома за възстановяване: ”Харесаше ми„, казва той за лекарството. „Това може да е и една от причините, поради които станах алкохолик”.
В крайна сметка семейството на Тевис го прибира в новия си дом в Кентъки, майка му е контролираща и деспотична, баща му – алкохолик, но родителите му така и не признават публични проблема. Тевис никога не се чувства добре в училище, както и героинята му Бет, която (също като писателя) живее в Лексингтън и има проблеми с другите деца в училище. Те имат още нещо общо – въпреки че Бет се разбира добре с осиновителката си и дълбоко в себе си осъзнава, че пристрастеността ѝ към опиатите и алкохола, могат да я погубят, Бет, подобно на Тевис, подражава на родителя си и подобно на него тръгва по грешните стъпки на новата си майка.
Но докато Бет се потапя все по-дълбоко в шаха, Тевис намира утеха в друга игра – билярда. И именно оттам започва и страстта му към залаганията, турнирите и игралните зали. След като обиколя залите през деня, през нощта играе шах с приятеля си, за да се отпусне след напрежението от билярдната маса. Тевис е очарован от всички тези играчи, чиито дни минават от зала в зала, за да търсят своя звезден миг и да се борят за дългоочаквана победа, преди да потеглят към следващото предизвикателство в следващия провинциален град. И едва ли тогава е мислел, че скоро и неговата съдба може да е същата, само че не в билярда, а в шаха.
А междувременно излиза дебютният му роман The Hustler (“Мошеникът”) от поредицата “Бързият Еди Фелсън”, публикуван през 1959 г. Главният герой Еди Фелсън е талантлив играч на билярд, който заработва пари чрез измама, като се представя за аматьор. Една игра обаче променя живота му. В романа авторът умело вплита впечатленията си, получени след часове в билярдната зала.
През 1961 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Пол Нюман, Джаки Глийсън и Джордж Скот и получава награда за адаптиран сценарий. “Взех парите, които спечелих от филма, отидох да живея в Мексико и открих, че там мога да си купувам литър джин за 80 цента”. Така Тевис не спира да пие цели осем месеца, за да открие, че когато пие, не може да пише. Напомня ли ви на някого? Въпреки че героинята му Бет смята, че чрез опиатите и алкохола по-лесно визуализира ходовете на шахматната дъска (трябва да признаем, прелестно представени халюцинации), само с ясен ум тя може да се превърне в кралицата на шахмата.
Все пак Тевис остава достатъчно дълго трезвен, за да успее да публикува фантастичния си роман The Man Who Fell to Earth (“Човекът, който падна на земята”, 1963 г.), чиято едноименна екранизация е с участието на Дейвид Боуи и Канди Кларк.
И изведнъж става любимец на литературата, като светът с нетърпение очаква следващата му книга. Но едва ли феновете му са предполагали, че ще трябва да чакат наистина дълго.
В периода 1965 – 1977 г. Тевис е преподавател по английска литература и творческо писане в Университета на Охайо. Всеки ден преподава, а всяка нощ пие, подобно на героинята си Бет. И докато талантливата шахматистка след тежка загуба на партия шах срещу недостоен противник, успява да се изправи, докато се пита дали не е похабила дарбата си, като системно я дави в опияти и алкохол, създателят ѝ почти две десетилетия пие и играе шах без да напише нито ред.
Тевис се посвещава на шаха, като започва от същата книга, която Бет Хармън чете в сиропиталището и която запалва любовта ѝ към играта – Modern Chess Openings. Започва да участва в турнири по шах и да ги отразява в пресата, и въпреки че в началото много често излиза победен от играта, той е омагьосан от нея. Именно докато обикаля Америка в търсене на съвършената партия шах, той трупа впечатления и знания, които много по-късно ще му помогнат за написването на The Queen’s Gambit. A всъщност името на романа означава термин от шаха – дамски гамбит, който е и един от най-старите шахматни дебюти, записан в историята на шаха. Гамбитът търгува фигура срещу контрол на центъра на дъската, доста рискован ход в шахмата, който обаче може да доведе и до победа.
The Queen’s Gambit (1983 г.) се справя доста умело с шаха, като основната заслуга е именно на писателя му. Тевис обича шаха толкова много, че да не допуска шахматните сцени в книгата да не са точни, независимо от факта, че автентичността им не е от водещо значение за оценката на книгата или минисериала. Освен това, не е за подценяване и фактът, че Гари Каспаров – един от най-великите шахматисти в историята, и Брус Пандолфини, прочутият треньор по шахмат, който съветва Тевис по романа, консултират и поредицата на Netflix.
Читателите (а сега и зрителите) са в състояние да съчувстват на Хармън, въпреки че повечето от нас не знаят почти нищо за шаха или за пристрастяването към различните субстанции. Защото нейната история е толкова искрена и истинска, че може да се усети привързаността на Тевис към нея. В крайна сметка толкова много него е намерило място в героинята му.
През 1974 г. шахът е на върха на популярността си в САЩ, благодарение на младия и пробивен Боби Фишер, спечелил Световното първенство две години преди това. Фишер прави невероятно впечатление на Тевис, който винаги е обичал играта на шах като интелигентно занимание, но до онзи момент не е оценил напълно състезателния и бунтарския и потенциал. В една статия писателят споделя впечатленията си от Фишер: ‘“Никога не съм виждал по-фрапантна проява на инстинкта на убиеца, изписан върху лицето на млад мъж …“
И макар че през 1983 г. изглежда доста странен избор да се пише за шах, тъй като треската по играта, обхванала Америка през 70-те години, е утихнала, Тевис обаче смята The Queen’s Gambit като подходящо допълнение към творчеството си: “Много играчи – както на шах, така и на билярд, са самотници, които се опитват да избягат от личните си проблеми“, казва той пред списание Chess Life. “Харесва ми да пиша за хора, които са един вид отритнати от обществото … Силно интелигентни, но някак не на мястото си. Обичам да пиша за отчуждението.“
Queen’s Gambit е портрет на един от тези отчуждени. Бет Хармън е разкъсана на парчета още от ранно детство и шахът ѝ помага да се събере отново. “Мисля, че повечето хора приемат шахматната игра наистина сериозно, особено ако имат личностни проблеми. И се се опитват да стоят настрана от нещо друго в живота”, казва Тевис пред Book Beat. Като добавя, че те се опитват се да се отърват от част от това тревожността, като я изместят с нещо, което е относително безопасно.
Днес, 34 години след смъртта на Уолтър Тевис, историята на едно малко момиченце без родители, което успява да пробие в големия свят на шахмата, доминиран от мъже (и то най-вече от противниковия съветски лагер), е отново на върха. Всички любители на шаха са още по-запалени по играта, а тези, които се надяват The Queen’s Gambit да е базиран на истинската история на малка голяма шахматистка може и да са малко разочаровани, макар и да не трябва. Защото както кинематографичният свят на минисериала на Netflix загатва, животът никога не е само загуби или само победи, само бели или само черни фигури. Той е като шахматната игра – ситуации, правилни ходове, грешни избори. Ето защо и в известна степен Бет Хармън не е само една измислица.
0 Коментара