Великият Гетсби 3D

След легендарния филм с Робърт Редфорд и Миа Фароу, е трудно да си представим един от най-големите романи на XX век по-изненадващо направен. Може би, защото очакванията след „Ромео и Жулиета” и „Мулен Руж” са за нещо по-вихрено и крилато, въпреки че Ню Йорк от 20-те години на миналия век определено е мястото, което винаги ще вдъхновява. А в красивия филм на Лурман Ню Йорк от златната ера на джаза е представен като отделен персонаж. И въпреки всичко – версията на Баз Лурман (тук той е режисьор, сценарист и продуцент) „блести” повече с дигиталните технологии (филмът е 3 D), отколкото с мощен размах на режисурата, шеметни образи, знакови сцени, които ще се цитират и т.н. Решението му да вземе доста преситения от мощни образи Леонардо ди Каприо и да го превърне в един понатежал, уморен от сложни сюжети и комбинации Гетсби, разбира се, е повече от интересно. Но не му се е получило докрай. Идеята за краха на американската мечта я има и… това е всичко. Въпросът е, че освен Гетсби във филма няма толкова ярки характери, за които да си спомняме след години. А самият той изглежда е загубил малко от предишната си енергия. Дори магнетичният образ на Дейзи Бюкенън (красивата, но някак флегматична Кери Мълигън) изглежда по-скоро плосък и предсказуем, отколкото драматичен, любовен и романтичен. Безспорно филмът на Лурман има атмосфера и стил. Но не е събитието, което очаквахме. Въпреки че е идея, която го е осенила още през далечната 1974-а, в транссибирския експрес на път от Пекин за Париж (през Северна Русия), докато слуша аудиокнигата по романа на Скот Фитцджералд. Какво ли би казал самият Фитцджералд за всичко това? Сигурно би казал:ok.