Жаклин Вагенщайн е дъщеря на Раймонд Вагенщайн и внучка на Анжел Вагенщайн, с две бакалавърски, една магистърска и още една докторска степен от образованието си в Париж. В момента Жаклин ръководи семейното издателство „Колибри“ – едно от най-престижните в страната, и лично е ангажирана с организирането на фестивала CineLibri. За четвърти път тази година това културно събитие събира киното и литературата, този път под мотото „Любов между редовете“. Фестивалът ще се проведе между 11 и 24 октомври, ще представи 300 прожекции и цели 40 филма с национални премиери.
Снимки: Ненчо Балкански
За всеки, който е прочел биографията ви, пътят до Cinelibri е напълно логичен – фестивал, обединяващ страстите и работата ви. Има ли аналог той сред културните събития по света?
Фестивалът е единственият в света с този профил и мащаб. Той изразява връзката между две изкуства, които са в неизменно взаимодействие. За мен тази връзка е логична, тъй като това са двете изкуства, с които пряко се занимавам. В света на киното екранизациите по книги са изключително голям процент, а адаптираният сценарий – световна практика и предизвикателство. Затова фактът, че няма друг фестивал, посветен на екранизации по книги, е учудващ, от една страна, и повод за гордост, от друга.
Какви са интересните акценти в четвъртото му издание?
Фестивалът се открива от един от най-големите живи творци Иън Макюън, несъмнено неговата визита в България е едно от най-важните събития не само на годината, но поне на петилетката. В България пристигат творци от ранга на Беноа Жако, Херман Кох, Давид Фоенкинос. Нито една от тези срещи не е за изпускане. Честването на Бергман в зала „България“ ще е величествено също, а филмът, който ще излъчим, е българска продукция със специалното участие на Лив Улман, което е безпрецедентно. Церемонията по награждаването за най-добра екранизация на годината в Зала 1 на НДК ще е много зрелищна, в присъствието на международно жури и съпроводена от новия филм на Тери Гилиъм “Човекът, който уби Дон Кихот”. Това е един от филмите с най-странната история в киното – както неизменно подхожда на тандема Гилиъм – Дон Кихот. Ще има и биографични филми, документални продукции и много силно българско участие с филми по Теодора Димова, Милен Русков, Георги Господинов, като и филм по пиеса, „най-нежният български филм“ – “Безкрайната градина”. Всеки ден между 10 и 24 октомври има поне по две специални събития, срещи с екипите на филмите, червени килими, галавечери на пет държави, съпътстващи почерпки, две фотографски изложби. Търсете програмата, която се разпространява безплатно, а също и повече информация на сайта на CineLibri, наистина е трудно да се опише с няколко думи. 45 филма са в програмата, а прожекциите са в 14 града. Мой личен фаворит е филмът “Ще се видим там горе”. Просто го гледайте!
Мотото на фестивала тази година е „Любов между редовете“. Коя е най-красивата любовна история, която знаете?
Всяка история е най-красивата, ако назовем една, ще обидим другите. Повечето филми говорят за любов – тази година и по принцип. И тук нямам предвид просто „Брулени хълмове“ или „Ана Каренина“, ами множеството любовни истории от Ромео и Жулиета до Дон Кихот и Дулсинея. В „Синелибри” ще говорим за любов между мъж и жена, жена и жена или мъж и мъж, майка и дете или баща и дете, изобщо за всички видове любов и не на последно място за любовта между киното и книгите.
От какво зависи успешната екранна адаптация на една книга? Кои са вашите любими филми по книги? А има ли филм в личната ви класация, по-впечатляващ от книгата, която го е родила?
От уменията на режисьора. От добре адаптирания сценарий. От правилното разбиране на книгата. От актьори, които добре да пресъздадат вътрешния свят на героите. Това е много тежка задача, защото писменият текст позволява да опишеш подробно именно това, а в киното е необходимо забележително актьорско и режисьорско майсторство, за да предадеш дълбочина на образа. Разбира се, това са две изкуства, които боравят с различни изразни средства и не е необходимо да ги сравняваме, затова казваме по-скоро, че те се допълват. Затова и ги оприличаваме на любовна двойка „К&K“, защото както и в любовта, двете не се съревновават, а допълват.
Смятате ли, че изкуството трябва да има мисия, например възпитателна, или е достатъчно да носи естетическа наслада?
Дали има мисия, зависи от твореца, това не е нещо, което става по поръчка, освен в тоталитарните общества. Ако творецът смята, че има мисия, изкуството му има мисия. Естетическата наслада също е мисия, тя формира вкусове и бележи отпечатъка на времето. По естетическите вкусове на дадена епоха можем да разберем изключително много за нея. Според мен във всичко има изкуство, то е пропило живота, от начина, по който се обличаме, до книгите и филмите, които четем. И да, особено вторите две имат за цел да те накарат да чувстваш, да мислиш и несъмнено с това да възпитават и ценности. Има и такова кино и такива книги, които са само зрелище и разтуха, но това не е случаят на „Синелибри”. Именно това е ценното на фестивала – подборът. Това е била нашата мисия през изминалата година – да изберем за вас най-доброто.
Ще спаси ли красотата света?
Любовта ще го спаси. Любовта към човечеството и между човеците. Движещата сила трябва да е любов.
Кои според вас са най-мощните интелектуални гласове на света в момента?
С радост казвам, че един от най-забележителни интелектуални гласове на съвремието ни ще посети България тази година– Иън Макюън. Със сигурност мога да го кажа и за други от гостите ни, например Херман Кох. Често творецът, когато е писател, може да бъде наречен интелектуалец, в най-чистата форма на понятието, което днес прие доста изкривени тълкувания.
Може ли културата да бъде успешен бизнес? Нужни ли са компромиси с качеството за сметка на пазара?
Най-доброто качество кино или литература никога няма да е масовото. За добро или за зло, културата никога не е била достояние на широките маси, затова е от особена важност да се подпомага от институции, държавата, меценати и т.н. В противен случай, в среда, в която върлува консуматорство, а културата жълтее, качествените произведения губят своята легитимност, критериите са размити, а съдникът – компрометиран. А с това и нивото на развитие на нацията.
Какви книги чете българската аудитория?
Българското общество се вълнува много от местни феномени и не чак толкова от световни. Често се случва някой автор, който е световно величие, да остане незабелязан, а някоя местна звезда, понякога и със съмнително качество на текста, да обере овациите. Извън големите издателски феномени от гледна точка на продажби, в по-ниските тиражи, можем да видим огромно разнообразие и съответно будна и широко скроена публика.
Сякаш напоследък все повече български автори издават книги. Има ли публика за тях? Харесва ли ви българската литература? Кои автори пазите в личната си библиотека?
Да, това е факт, със сигурност все повече писатели изгряват на сцената и българската литература се твори, чете и търси все повече. В българската литература, както и в световната, има добри и недобри книги. А харесването им е много субективно. В личната си библиотека пазя книги по два чисто практични критерия – твърди корици и автограф от автора. Останалите са на една ръка разстояние в офиса и книжарницата на „Колибри“.
0 Коментара