Защо Кейт Бланшет не получи „Оскар“?

Броени дни след връчването на американските кинонагради „Оскар”, продължават дискусиите как и защо „Всичко навсякъде наведнъж“ обра толкова награди във водещите категории, пише БТА. И докато хората се опитват да си отговорят на този въпрос, някак в сянка остана още един. А именно какво се случи с Лидия Тар?

Elena Ternovaja, CC BY-SA 3.0 <https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0>, via Wikimedia Commons

Допреди един месец филмът на Тод Фийлд „Тар“ с Кейт Бланшет изглеждаше като циментиран фаворит в една от водещите категории на наградите „Оскар“ – тази за най-добра главна женска роля за превъплъщението на Бланшет в персонажа на диригентката Лидия Тар.

На 24 януари продукцията всъщност получи шест номинации за „Оскар“ – за най-добър филм, най-добра режисура, най-добра актриса за Кейт Бланшет, за най-добър сценарий, най-добро операторско майсторство, най-добър монтаж.  Но докато в другите категории имаше съмнение, че „Тар“ може да победи, то в категорията на Бланшет нямаше съмнение, най-вече заради натрупаните досега от нея награди.

На Международния кинофестивал във Венеция през септември Бланшет бе удостоена с „Купа Волпи“ за персонажа на Лидия Тар. В началото на януари Бланшет получи наградата „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм. В средата на януари грабна наградата „Изборът на критиците“ за ролята на Лидия Тар, през февруари спечели и британската филмова награда БАФТА отново за същия персонаж. Ролята донесе на Бланшет и награди на редица дружества на кинокритици, сред които тези във Вашингтон, Сиатъл, Торонто, Сан Франциско, Ню Йорк, Бостън, Далас и Чикаго, както и на американското Национално дружество на филмовите критици. За същата роля актрисата спечели и наградите на кинофестивалите в Палм Спрингс и Санта Барбара. „Тар“ беше определен за най-добър филм на 2022 г. от редица филмови критици, сред които такива, пишещи за „Венити феър“, „Гардиън“, „Холивуд рипортър“, „Атлантик“, „Ентертеймънт уикли“, „Скрийн дейли“ и др. А Американският филмов институт постави филма в „Топ 10“ на филмите на 2022 г.

За родената в Австралия Бланшет номинацията за „Оскар“ за ролята на Лидия Тар бележеше личен рекорд. Бланшет се превърна в най-номинираната за тази награда австралийска актриса, с общо осем номинации за главна или второстепенна роля, две от които спечелени  – за „Син Жасмин“  и за „Авиаторът“. Останалите номинации на Бланшет, освен тази за „Тар“, бяха за „Елизабет“, „Записки по един скандал“, „Не съм там“, „Елизабет: Златната епоха“ и „Каръл“.

С такава богата предистория до средата на февруари мнозина бяха убедени, че наградата „Оскар“  е гарантирана за Бланшет. Докато не дойде церемонията по връчване на наградите на американската Гилдия на екранните актьори. Там Бланшет също беше номинирана, но в крайна сметка отличието отиде при Мишел Йео за „Всичко навсякъде наведнъж“. Което породи първо съмнение, че може би Бланшет ще се размине с третия си „Оскар“. Обикновено индикатор за получаването на „Оскар“ в актьорските категории е именно спечелването на отличието на актьорската гилдия, но също и спечелване на „Златен глобус“. Мишел Йео освен наградата на актьорската гилдия тази година получи и наградата „Златен глобус“ за главната роля във „Всичко навсякъде наведнъж“.

Това означаваше, че мачът между Бланшет срещу Йео в навечерието на наградите „Оскар“ беше с резултат 1 на 2, ако се съдеше по това при коя от двете отидоха водещите награди (един „Златен глобус“ за Бланшет срещу един „Златен глобус“ за Йео в двете водещи актьорски категории на тази награда плюс наградата на Гилдията на екранните актьори за Йео). Към този резултат обаче се добавяше цялата тежест на наградите, получени от Бланшет за ролята на Лидия Тар досега. Така мачът отново беше с резултат в полза на австралийската кинодива.

И точно тогава се появи една шумно коментирана статия в сп. „Вог“. В нея се констатираше, че повече от две десетилетия небяла актриса не е печелила „Оскар“ и се задаваше въпросът дали 2023 г. няма да промени нещата. В нея се казваше, че надпреварата между Бланшет и Йео е особено оспорвана за „Оскар“ в категорията за най-добра женска роля. „Критици биха казали, че изпълнението на Бланшет е по-силно –  безспорно ветеранката на актьорското майсторство е невероятна в ролята на проспериращата диригентка Лидия Тар“, написа изданието.

Thore Siebrands from Germany, CC BY 2.0 <https://creativecommons.org/licenses/by/2.0>, via Wikimedia Commons

Но допълни: „Трябва да се отбележи, че Бланшет вече спечели две награди „Оскар“. Трета награда би потвърдила статута й на великан в индустрията, но предвид нейното обширно и несравнимо творчество, има ли нужда от още едно потвърждение“. След което „Вог“ добави, че за Мишел Йео спечелването на „Оскар“ би било промяна в живота й, защото оттук насетне името й винаги ще бъде предшествано от уточнението „Носителката на наградата на Американската киноакадемия“ и за нея това ще доведе до получаване на по-съдържателни роли след десетилетие, през което тя е била малко ангажирана в продукции в Холивуд, което изданието определяше като „престъпно“ пренебрежение към нея.

Тази статия породи доста размисъл за недооценяването на актьорите от азиатско потекло в американското кино, обикновено асоциирани с роли, свързани с азиатски бойни изкуства, с азиатски исторически филми, с азиатските традиции. Равносметката за подобно недооценяване на Азия в американското кино дойде в момент, в който САЩ се стремят да утвърдят влиянието си именно в Азиатско-тихоокеанския регион и да уверят такива свой съюзници там, като Япония, Южна Корея, Индонезия или пък Малайзия, че няма да ги изоставят пред глобалните заплахи. А Мишел Йео е родена именно в Малайзия.

Статията на „Вог“ напомни на мнозина и за скандала, породен от неочакваната поява сред номинираните за „Оскар“ на бялата актриса Андреа Райзбъро вместо очакваното „небяло“ присъствие там на чернокожата Вайола Дейвис.

Тези две събития, взети заедно, подхраниха съмнението и у най-заклетите фенове на Кейт Бланшет, че тя може би ще бъде пожертвана в името на политическата коректност, на гузната съвест и на актуалната геополитика.

След което самата Мишел Йео допусна лека грешка, като публикува в профила си в „Инстаграм“ снимка с откъса от статията на „Вог“, в който се анализираше защо Бланшет е по-добре да не получава трета награда „Оскар“, припомня в. „Ню Йорк пост“. Така Йео потенциално допусна нарушение на правилото на Американската киноакадемия номинираните да не споменават на публично място имената на други претенденти за „Оскар“ преди церемонията. Йео очевидно си даде сметка за това и бързо изтри поста си в социалната мрежа. Но за този гаф се говори също дълго време. И той наля също масло в огъня на реваншистките виждания, че небяла жена трябва тази година да спечели наградата в категорията за най-добра женска роля.

Но да се твърди, че Лидия Тар е станала жертва на расизма, би било прекалено опростено тълкуване на нещата. Защото не „небялата“ Мишел Йео, а самата Лидия Тар лиши от „Оскар“ Кейт Бланшет.

Лидия Тар е измислена жена диригент на прочут оркестър – една труднодостъпна за жените и до днес професия. Тя е на върха на кариерата  и славата, тя е богата и прочута, тя поражда възхищение и страхопочитание.  Лидия Тар е творецът в непрестанно търсене на съвършенството в изкуството. Във филма тя се готви за знаково изпълнение под нейното диригентство на прочутата „Пета симфония“ на Малер, за която едно време диригентът Херберт фон Караян заявява, че „да изпълниш страхотно „Петата симфония“ на Малер това е едно трансформиращо човека преживяване“. Ролята на Лидия Тар  – една успяла жена на изкуството –  има всичко необходимо за спечелване на „Оскар“. В допълнение на това Лидия Тар е и лесбийка, което пък препраща към темите за многообразието, правата на ЛГБТ общността и толерантността в изкуството.

За филма на Тод Фийлд, посветен на Лидия Тар, прочутият режисьор Мартин Скорсезе заяви, че съзира в него „светлина на надеждата в един мрачен период, през който преминава киното“. А самото превъплъщение на Бланшет бе дефинирано като „перфектно и като по ноти“ („Ротън томатоус“) или като „нов пик в кариерата на Бланшет“ („Холивуд рипортър“). Редица издания и критици нарекоха изпълнението на Бланшет „блестящо“, „невероятно“, „разтърсващо“, „шедьовър“ и „майскорски клас на екрана“. Не бива да се забравя, че Тод Фийлд е създал ролята на Лидия Тар специално за Бланшет и на няколко пъти той сподели, че ако тя не беше харесала персонажа, то филм изобщо нямаше да има. А самата Бланшет пък сподели пред „Обзървър“ преди месец, че когато първо се е докоснала до ролята на Лидия Тар, веднага е осъзнала, че досега не се е сблъсквала с подобен персонаж.

Но тук свършва светлата страна на Лидия Тар. С развитието на действието в психологическия трилър на Тод Фийлд Лидия Тар се разкрива като нарцистичен и тираничен характер, с поведение на сексуален и интелектуален хищник, отбелязва Франс прес. Тя използва доминиращата си роля в дадена сфера, за да си играе със съдбите на хората, възприемащи я като вдъхновител и учител, тя егоистично смазва другите, за да не развият те таланта си. Лидия Тар е майстор в един занаят, но тя е главозамаяният от властта майстор, който не иска да сподели тънкостите на този занаят с  другите, който използва другите за лични цели и удовлетворение, а после ги захвърля. „Тар“, и по-специално персонажът на Лидия Тар, това е освен въплъщение на стремежа към съвършенство, и въплъщение на желанието и на злоупотребата с властта, коментира швейцарското издание „Тан“. „Тар“ е съвременна аутопсия на механизмите на властта“, отбелязва специализираното френско издание „Пеперню“. Лидия Тар това е човекът с властта, злоупотребяващ с нея, манипулиращ и унижаващ другите, егоцентричен, самовлюбен, смятащ се за незаменим. Лидия Тар е един автократичен персонаж, появил се на екрана в момент, в който светът се сблъсква с действията на автократи.

Персонажът напомня в частност за движението #Аз също и за скандалите, разтърсили света на шоубизнеса, започнали с разкритията относно хищническото поведение на прочутия американски продуцент Харви Уайнстийн, излежаващ сега присъда именно за тези свои престъпления. Скандали, свързани с хищническото поведение от страна на властимащи над подчинени, опетниха и света на класическата музика, по-специално имената на диригентите Джеймс Левин, обвинен от редица мъже в сексуално насилие и починал през 2021 г., и Шарл Дютоа, обвинен от няколко жени в сексуални издевателства. Обвиненията за сексуален тормоз не задминаха и прочутия оперен певец Пласидо Доминго, припомня Франс прес.

Персонажът на Лидия Тар въвлича зрителя в бездната на скандалите, на падението, на унижението, но и на културата на отхвърлянето. Последната от тези теми също е много актуална сега. В периода на разкритията на движението #Аз също редица творци, обвинени в сексуални посегателства, станаха обект именно на културата на отхвърлянето и заличаването. След тях бяха и Роман Полански, и Уди Алън. А когато някой от колегите им откажеше да се присъедини към това колективно отхвърляне, то той също беше охулван, както се случи например с актрисата Фани Ардан, говорила положително за Полански през 2020 г., когато неговият филм „Офицер и шпионин“ беше големият победител на френските кинонагради „Сезар“. Културата на отхвърлянето и заличаването и тези дни е актуална покрай руската инвазия в Украйна. Днес има тенденция за отхвърляне на съвременни руски творци, които не се разграничиха от действията на руските власти, но се заговори и за отхвърляне на руски композитори и писатели от по-далечното минало, като Достоевски, Толстой Пушкин, Чехов, Чайковски, Мусоргски  и др.

Персонаж като този на Лидия Тар, който заради негативното си поведение препраща към комплексни полемични темиq трудно би спечелил „Оскар“ независимо от бляскавото изпълнение на Бланшет. Защото възнаграждаването с престижна награда на един характер, въплъщаващ токсичната власт, би означавало, че токсичността се поощрява, колкото й измислен да е персонажът на Лидия Тар.

Що се касае до фиктивността на персонажа, според „Ню Йорк таймс“ Лидия Тар е била отчасти вдъхновена от американската диригентка Марин Алсоп. Тя е възприемана като един от пионерите в женското диригентско изкуство. Алсоп е първата жена диригент на прочут оркестър в САЩ, този в Балтимор. Сега тя е начело и на Симфоничния оркестър на Виенското радио, припомня Франс прес. Пред „Сънди таймс“ 66-годишната Алсоп коментира, че ролята на Лидия Тар е обидна за жените, че това още веднъж е един мъжемразки портрет на овластената жена. Алсоп допълни, че нейното мнение за персонажа няма нищо общо с мнението й за самата Бланшет, която, по думите й, е впечатляваща актриса. Но за филма „Тар“ Алсоп заяви, че той е „антиженски“. Според Алсоп в историята на човечеството има много примери за жени, достигнали до върха, по-специално на големите сценични подиуми и именно върху това трябва да се акцентира. Докато персонаж на диригентка, злоупотребяваща с властта си и влиянието си, само вреди на каузата на жените. „Надявах се, че един филм, в който главната роля е на диригентка, ръководеща голям международен оркестър, ще отвори вратите за повече жени към тази професия“, подчерта Алсоп и допълни, че сред мъжете има толкова примери за злоупотреба с властта, че не е било необходимо да се избира женски персонаж, за да се илюстрира тази тема.

По време на премиерата на „Тар“ на кинофестивала във Венеция Бланшет заяви, че изобщо не се е замислила за пола на персонажа си и подчерта, че тук не става дума за филм за жените, а за филм за човешките същества. Неотдавна пред радио Би Би Си 4 Бланшет реагира на думите на Алсоп, като заяви, че „Тар“ е медитация върху властта и допълни, че властта няма пол. Бланшет освен това увери, че персонажът на Тар е напълно измислен.

За подготовката на Бланшет за персонажа на Лидия Тар голяма роля е изиграла Натали Мъри Бийл. Родената през 1977 г. в Австралия и живееща в Лондон маестра през годините е дирижирала Бетовенския оркестър в Бон и Оркестъра на Би Би Си. През 2020 г. тя става и деветата жена диригент на представление на Кралската опера в Лондон. Именно тя е прекарала с Бланшет седмици наред, за да я подготви за персонажа на Лидия Тар. А после е била и консултант на самия филм „Тар“.  На критиците на персонажа на Лидия Тар Натали Мъри Бийл казва, че е важно да бъдат представени и жени в авторитарни роли, както и да се привлече вниманието върху неуместното поведение и злоупотребите на властимащите в културната сфера. Натали Мъри Бийл споделя, че самата тя се е сблъскала с подобно поведение, по времето когато е учила за диригент в консерваторията, пише британското издание „Татлър“.

Дали Кейт Бланшет е разочарована, че не е спечелила „Оскар“ за ролята на Лидия Тар? Засега тя не е коментирала това. Привърженици на Бланшет казват, че Американската киноакадемия е изгубила възможността да възнагради филм, в който чрез персонажа на Лидия Тар се разобличава злоупотребата на властимащите. Но критици на персонажа акцентират върху факта, че той може и да представя опасното главозамайване на властимащите, но не съдържа елемента на изкуплението, на осъзнаването на прегрешението, за да бъде възнаграден. Пред „Обзървър“ на 12 февруари самата Кейт Бланшет заяви: „Едно от опасните и обезпокояващи неща във връзка с този филм е, че той не подтиква към симпатия или не предлага лесни решения. Никой не е изцяло добър и никой не е изцяло невинен. Това е едно много нюансирано изследване на покварената природа на институционалната власт, но това е също и един много човешки филм, защото в центъра на него има един човек в екзистенциална криза“.

Дали ако историята на Лидия Тар не беше драма, а комедия, шансовете на Бланшет да вземе „Оскар“ щяха да бъдат по-големи? Едва ли, казват критици и като пример посочват филма „Дяволът носи Прада“ от 2006 г. В продукцията, базирана по едноименния роман на писателката Лорън Уайзбъргър, Мерил Стрийп се превъплъщаваше в персонажа на Миранда Пристли –  жена на върха на властта в модната индустрия, която също като Лидия Тар е егоцентрична, главозамаяна от успеха, принизяваща всеки, у когото съзре признаци на оригиналност  и широкоскроено мислене. За ролята Мерил Стрийп получи много награди, сред които и „Златен глобус“ за главен персонаж в комедия. Но наградата „Оскар“ тогава също й се изплъзна. За разлика от персонажа на Лидия Тар, този на Миранда Пристли, колкото и противен да беше в своята същност, на моменти именно заради комедийния талант на Мерил Стрийп успяваше да стане симпатичен. За сравнение сега зрителят трудно би симпатизирал на Лидия Тар. Но висша степен на изкуството, достойно за награда, не е ли именно това да си актьор, пораждащ възхищение за изпълнението си на роля, която до края на филма си остава недостойна за възхищение? Явно авторитетното  сп. „Тайм“ също си е задало този въпрос, защото неотдавна то обяви Кейт Бланшет за една от 12-те жени на годината – едно признание, което вероятно сега ще утеши актрисата заради „изгубения „Оскар“.