„Земя“- една история за трудния път на надеждата

„Земя“ е филм за изолацията, за усещането за нея, за желанието за изолация и суровата реалност от срещата с изолацията.

Режисьорският дебют на Робин Райт „Земя“ отвежда зрителите по пътя на изцелението. Дълбоката скръб е нещо толкова лично, нещо, което може да отчужди скърбящия. Точно това се случва с Иди (Робин Райт) след трагедия в живота й, която я кара да се премести в средата на нищото в самотна хижа, някъде в Скалистите планини на щата Уайоминг и да остави предишния си живот. Иди търси спокойствие и най-вече тишина, но колкото и романтична и велика да е привлекателността и усамотението на това място – не намира нито мир, нито тишина.

Иди се оказва абсолютно сама на това място, след като изхвърля мобилния си телефон на километри от хижата и моли мъжа, от когото е купила имота да върне колата й в града. Тя трябва да се посрещне ежедневните си нужди за оцеляване, да общува с животните и дърветата наоколо, за да разсее тъгата, която я е покорила. В нейните мигове далеч от тези гледки и притеснения има само спомени за хората, които е загубила – още по-болезнени поради щастието, с което са изпълнени тези мигове.

В режисьорския си дебют Робин Райт представя на зрителите всяка следваща сцена с особено търпение и сдържаност. Виждаме я как се

учи да живее сред природата

в движение: има само консервирана храна и бутилирана вода, която е донесла със себе си. И как се налага да се научи да лови риба в ледената река, да отглежда зеленчуци в замръзналата почва, да ловува – всичко това, за да остане жива!

Зрителят гледа как се проваля отново и отново във всеки един опит да оцелее в изолацията. Появяват се видения и спомени за мъж и дете – нейните съпруг и син, но филмът не казва нищо за тях, освен че Иди не иска да си спомня, че не може да понесе да гледа дори осезаеми напомняния за тези двама, защото е дошла на това място, за да забрави всички отминали моменти.

Робин Райт споделя: Във филмите и във всекидневния ни живот има толкова много истории за загуба и болка, като често възниква фундаменталният въпрос: как да продължим напред?

Това пътуване никога не е едно и също за хората

и въпреки това често, ние и близките ни, имаме очаквания за това как трябва да понесем скръбта и кога ще се „оправим“. Времето и пространството, което ни е необходимо, не е индивидуализирано. „Земя“ е личната история на човек, изправен пред екстремна ситуация. Надявам се филмът да вдъхнови зрителите да повярват в собствената си издръжливост и в способността на хората да правят добро.“

Атмосферата в „Земя“ е напълно завладяваща, допълнена от звуците заедно със зашеметяващата природа; почти усещате как свежият вятър докосва лицето ви. Но за съжаление тази величествена красота не променя болката, която Иди изпитва.

Всичките й опити

да оцелее в основните ежедневни дейности

се провалят. Зимата пристига и една гладна мечка слага край на хранителните запаси, с които е пристигнала. Изглежда, че това наистина е краят. И в известен смисъл е точни така. С въвеждането на двойка случайни спасители историята придобива съвсем различен тон и ново чувство за цел. Един от спасителите на Иди е Мигел (Демиан Бичир), добросърдечен човек, който намира Иди почти на края на силите и живота й. Другата е Алава ( Сара Даун Пледж), приятелка на Мигел и медицинска сестра в болницата в града. Двамата връщат Иди към живота, „позволяват“ й да запази поверителност относно причината, довела я на това място.

Останалата част от филма проследява нарастващото приятелство – и само приятелство, което идва като освежаващ шок – между Идеи и Мигел, който предлага да я учи

как да оцелее в суровата природа на Уайоминг.

„Земя“ е нежен, романтичен и човечен разказ за надеждата, която човек е способен да открие, дори и в най-дълбоката скръб, стига да преодолее пречките по пътя към нея.

Режисьор на „Земя“ е Робин Райт, по сценарий на Ерин Дигнам и Джеси Чатам. Продуценти са Алин Стюърт, Лора Кенеди, Лий Холзър, Питър Сараф, а в ролите влизат Робин Райт, Деймиън Бичир, Ким Дикенс и Сара Доун Пледж.