„Аскетика“ на Никос Казандзакис – молитвата, която гръцката църква забранява, е кратка творба на великия гръцки писател, която се оказва най-продаваната му книга в родината му въпреки осъждането й от църквата.
Никос Казандзакис – писателят, станал известен с „Алексис Зорбас“, „Капитан Михалис“ и „Последното изкушение” и др., оставя на наследниците си творба-загадка, която и до ден-днешен подлежи на тълкуване.
Пречупваща света през мита за Сизиф и повлияна от школата на немския философ Фридрих Ницше и френския мислител Анри Бергсон, „Спасители на Бога (Аскетика)” е перлата в короната на цялото творчество на Никос Казандзакис. Загадката около нея започва от жанровата ѝ неопределност и съчетанието на философия, лирична проза и митология.
„Аскетика” повежда читателя към едно метафизично пътешествие, в което личният маршрут на твореца е маркиран от разнопосочни и труднопреведими философски и мистически ориентири. В нея хората са онези, които могат да спасят Бога, а посланията на Христос, Ницше, Бергсон, Буда, Ленин, Одисей са пречупени през духа на времето, което оформя Казандзакис като писател.
В уводната си бележка към първото издание от 1927 г. Казандзакис настоява: „Нека тази Аскетика бъде смятана за първия лирически опит, за първия вик на посткомунистическото ВЕРУЮ“, а след публикуването на творбата, автор и издател са извикани от гръцките църковни архиереи, за да поднесат официално „извинение” – Никос Казандзакис, защото е написал тази „непочтителна” книга, а Димитрис Глинос, затова че е публикувал в списанието си „този атеистичен парцал” – „Аскетика”. На 10 юни е насрочен съдебен процес по обвинение в „присмех към религията.” В крайна сметка, той бива отменен, но това дава началото на едно безмилостно и дългогодишно гонение от страна на държавата и на църквата спрямо Никос Казандзакис. В следствие на това той не успява да спечели Нобеловата награда през 1975 г., когато е номиниран заедно с Албер Камю.
Въпреки разрива с духовенството „Аскетика” се оказва най-продаваната негова творба в Гърция. Тя предлага субективен релативизъм, чрез който читателят да спаси себе си и Бог. Защото Богът на Казандзакис не е жесток или суров. Той е Утешителят. Бог НЕ просто Е. Бог СЕ СЛУЧВА. И все пак остава една дълбока и неразрешима загадка.
0 Коментара