„В живота винаги заслужаваме повече от един епитет. Например аз съм критик – литературен, светски, романов, радио-телевизионен, нарцистичен, наивен, влюбен, самотен, тъжен, богат, надут, мил, зъл, и туй е съвсем накратко казано, аз непрекъснато се променям като всички останали”. Пропуснал е: сноб, позьор, денди, блестящ, начетен, остроумен, ексцентричен, язвителен, субективен, страстен читател, непоколебим книголюб…
В „Първа равносметка след aпокалипсиса“ ще видите един Фредерик Бегбеде, различен от онзи, когото познавате от другите му книги. Защото това не е автобиография, не е роман, а е нещо различно и от двете. Това е книга за романи, пречупени през автобиографична, много лична гледна точка. Това е лична, есеистична книга за отношението към четенето. В списъка със стоте любими книги на Бегбеде фигурират много имена на прочути френски писатели и философи като Симон дьо Бовоар, Камю, Пруст и Селин, както и емблеми на световната белетристика като Стайнбек, Набоков, Габриел Гарсия Маркес и Умберто Еко. Стоте книги на XX век на Бегбеде може и да не са всичките ваши сто книги, но не e и задължително. Достатъчно е да откриете сред тях – един Хемингуей, друг Керуак, трети Амели Нотомб или Виржини Депант, четвърти Селинджър или Фицджералд. Да ги откриете в есета, написани в присъщия на Бегбеде безцеремонен стил на великолепен литературно-говорим език. Издателство „Колибри”.
0 Коментара