„Чувствителната съветничка“ – нов женски наръчник

Продала над 500 000 екземпляра само в Полша и преведенa на десетки езици по света, книгата „Чувствителната съветничка“ от популярната полска психоложка и създателка на семинарите за женска психология „Собствена стая“ – Наталия де Барбаро  – се превърна в най-коментирания наръчник за развитие в Полша, а вече може да бъде открита и на българския пазар.

Сравнимо по размах с емблематичната „Бягащата с вълци“ изданието е честен, но поетичен и понякога брутално откровен разказ за пътя на една жена и завръщането към самата себе си.

Но коя е „Чувствителната съветничка“

и можем ли да разчитаме на нея?

Според Наталия де Барбаро това е онази дремеща у всяка жена сила, с чиято помощ преодоляваме страховете си и ги преобразуваме в доброта така, както  както ледът на повърхността на реката се преобразява под влияние на слънцето в жива, буйна вода. Само трябва да затворим очи и да се запознаем с онази личност, дремеща у всеки един от нас.

Наталия де Барбаро

Изпълнена с множество попкултурни и литературни препратки към книгите на Олга Токарчук, д-р Габор Мате, Майкъл Кънингам и др., „Чувствителната съветничка“ е плод на дългогодишната работа на авторката със стотици жени, чиито вътрешен глас е заглушен от какофонията на ежедневието и опитите да угодят на чужди очаквания.

Изданието съумява да даде отговор

на редица въпроси като например:

• Защо жените играят роли, които изобщо не им подхождат?
• Защо се осъждат толкова сурово за всеки малък провал – било то в личен или професионален план?
• Как да направим така, че да чуваме по-ясно вътрешния си глас, който говори за нашите собствени нужди и мечти?

Освен това, в изданието са разгледани особеностите на всеки един от основните архетипи на женското поведение, с които психоложката се е сблъсквала, както и какъв трябва да бъде подходът на всеки един от тях към откриването на вътрешния си глас.

Де Барбаро предлага и различни механизми, които могат да помогнат на всяка жена да премине през трудни периоди, да открие вътрешните си сили и да изгради по-здравословни навици и самосъзнание.

Написана с нежен, но мъдър и уверен глас, допълнена с красивите и смислени колажи на полската художничка Анета Клейновска, „Чувствителната съветничка“ е книга разговор, в края на който сякаш се завръщаш у дома.

„Умна, мъдра, полезна и интересна книга, сравнима с най-доброто в популярната психология, но със свой собствен, чудесен глас.“ Веселина Седларска

Откъс

– Защо всичко е не както трябва? – попита ме тя и сълзите потекоха, размазвайки спиралата, която удължаваше миглите ѝ. – Имам добър мъж, деца, работа, апартамент. Защо не искам да ставам сутрин? – и веднага след това тревожно добави: – Размазах ли си грима?

Въпросната жена, участничка в моя коучинг програма, заключи, че е живяла в състояние на хронично подчинение. Беше завършила право, защото родителите ѝ искали това. Постъпила на работа в голяма компания, защото там се печелели разумни пари. Боядисала стените на всекидневната си в цвят, смятан от стилистите за актуален и модерен.

– Защо всичко е не както трябва? – беше първият въпрос, който ми зададе. А две срещи по-късно: – Как да съм щастлива, след като всъщност никога не съм присъствала духом в нищо от това?

При работата ми с жените в семинарите „Собствена стая“, както и в индивидуалните сесии, често забелязвам колко много от тях се отдалечават от самите себе си. Колко от тях организират дните си, водени от това, което (според тях ) другите очакват.

На мен също ми се е случвало. Когато започнах да размишлявам какво се крие зад всичко това, се оказа, че причината е страх. Страхът ми подсказваше, че ако говоря и изкажа мнението и желанията си, мога да бъда отхвърлена. Че ако спра да тичам от среща на среща, от обучение на обучение, от задача на задача, ще загубя правото си да крача по Майката Земя. Че ако си поръчам борш на Бъдни вечер в някой ресторант, вместо да си го приготвя сама, ще си навлека срама и презрението на околните.

Всичко това се оказа далеч от истината.

Това, което правим от страх, ни отдалечава от самите нас. Прехвърля режисурата на собствения ни живот на Строгата комисия, която ни гледа със студени очи. Всичко, което е живо и топло в нас, се вледенява под нейния поглед.

В работата над себе си открих, че в мен живее и друга личност. Една вътрешна фигура, която, ако я помоля, споделя с мен своята мъдрост и зрелост. Наричам я Чувствителната съветничка. Може би и ти, когато затвориш очи и си поемеш дъх няколко пъти, ще видиш нейния образ зад клепачите си. Направи го още сега, дори ако в момента си в някоя книжарница и просто прелистваш тази книга. Помисли си за

Чувствителната съветничка.

Как е възможно Тя да чака този момент? Какво ме кара да мисля, че може би ти също си я видяла? Това е загадка и за мен. Но имам усещането, че тя живее вътре и в теб.

Ето, сега го правя заедно с теб и затварям очи, за да я видя. Моята Чувствителна съветничка не ми показва ли цето си, но съзирам крайче от палтото ѝ и я виждам как върви по пътеката. Усещам в сърцето си, че трябва да я последвам.

Ако го направя,

страхът ми ще се преобрази

и ще се превърне в доброта към мен самата: както ледът на повърхността на реката се преобразява под влияние на слънцето в жива, буйна вода. Вдишването и издишването ще заменят бездиханието; в мен ще се освободи пространство за моето „да“ и моето „не“, за собствените ми решения, за забавления, за сърдечност към хората, които обичам. И ще се появи вярата, че аз самата мога да бъда обичана от тях безрезервно и безусловно.

Според моя опит това действие – превръщането на страха в някакъв вид любов към мен самата – не е еднократно. Без фанфари, без финална черта, без ясен хепиенд. Подобно действие изисква практика, внимание, подхранване на връзката със самата себе си всеки ден. Но с всяко повторение то ни доближава – ден след ден – към нас самите и животът ни става все по наш.

Настоящата книга е посветена на това, че макар да сме се отдалечили от нашата вътрешна същност, можем отново да намерим обратния път към нея. А той води през неравности, дупки, отклонения. Но този път чака нас. А в края му ние чакаме самите себе си. Като някой, който е прекрачил прага на дома си и е запалил лампата на верандата за задаващия се странник.