Да присъстваш на „Шоуто на Илън“

Верните последователи започват да се редят часо­ве преди началото на шоуто. Първите пристигат на малки групички в конферентната зала в Гуадалахара, Мексико. Приличат на фенове на „Star Wars“, които провеждат ритуала „Нека-силата-бъде-с-теб“, с десетки щурмоваци, хансоловци и бобафетовци.

Зад заключените врати техният Йода се подготвя. Илън Мъск иска всеки детайл да е на мястото си. Това е важен мо­мент и той няма намерение да го претупва. Месеци наред на­меква за речта, която ще изнесе днес, на 27 септември 2016 г., на Международния конгрес на астронавтите. Напрежението е до точката на кипене, Мъск ще засенчи всичко дру­го, свързано със събитието, и ще превърне няколкодневния конгрес в „Шоуто на Илън“.

Залата за пресконференции е препълнена с журналисти, които са дошли от целия свят за тази дългоочак­вана реч, озаглавена „Превръщането на човека в междуплане­тен вид“, в която Мъск най-накрая ще изложи плановете си за колонизиране на Марс.

През месеците преди мероприятието в Гуадалахара той разкрива някои от подробностите, например заявява пред ре­портер на Washington Post, че възнамерява да построи транс­портна система до Червената планета досущ железопътните линии, които пресичат САЩ, а целта е първият човек да кацне на Марс през 2025 година. От NASA вече са съобщили, че ще си партнират със SpaceX за безпилотните полети на Dragon до Марс. Всеки две години след това, когато орбитите на Земята и Марс се намират в най-близките си точки, SpaceX ще изпра­ща допълнителни припаси за нуждите на бъдещото човешко поселение там.

– В общи линии заявяваме, че отваряме товарна линия до Марс – казва той на Washington Post. – Редовна товарна линия. Можете да разчитате на това. Ще се случва на всеки 26 месеца. Точно като влак, който тръгва от перона.

Марс е цел на SpaceX още от основаването на компани­ята, дори причината за нейното появяване на бял свят. Един от първите служители на компанията, Стив Дейвис, си спом­ня бележка с въпрос, която получил от Мъск в началото на 2004 г.: „Колко гориво ни трябва за кацане на Марс?“. По време на първото интервю за работа изобщо не ставало дума за качествата на Дейвис, а: „Говорихме за Марс. През цялото време. Как да стигнем до Марс“.

Сега целта се приближава – поне в представите на Мъск. Той е толкова въодушевен от перспективите, че едва се сдържа.

– Изкушавам се да говоря още повече за подробностите – казва той пред Post, но след това се усеща, че не иска да проваля речта в Гуадалахара. – Трябва обаче да се ограничавам.“

За първите си мисии SpaceX имат намерение да използ­ват три Falcon 9, свързани заедно. За човешката колония обаче ще построят колонизаторска ракета, известна помежду им под името ШГР: „Шибано голяма ракета“[1].

– ШГР е идеалното име за целта, защото ракетата наисти­на ще е много голяма – казва той пред вестника. – Очевидно повече за нея ще научите през септември, но това наистина ще ви отнесе главите.“

Моментът най-накрая настъпва. Вратите на конферентната зала се отварят и тълпата се втурва към предните места, близо до подиума. За няколко минути настъпва невероятен хаос, хора­та със запазени места снимат рояците новодошли около себе си.

Най-сетне, когато всичко се успокоява, влиза Мъск, обле­чен в тъмен пуловер, бяла риза и няколкодневна брада, качва се на сцената и застава на фона на огромна снимка на Черве­ната планета.

– Е, дайте да видим как можем да ви откараме до Марс – пита Мъск в началото на речта си.

Отговорът е: с голяма ракета. За да покаже точно колко го­ляма, презентацията на Мъск започва с човешка фигура, която стои до него. Когато гледната точка се отдалечава от нея, за да обхване размера на ракетата, човекът се смалява все повече и повече, докато накрая става почти незабележим.

– Доста голяма – отбелязва очевидното Мъск.

Тъй като би могло да лети и отвъд Марс, някои вече нари­чали Колониалния транспорт до Марс Междупланетна транс­портна система.

Каквото и име да ѝ остане, ракетата си е чудовищно голя­ма, висока над 120 метра, с 42 двигателя и космически кораб, който може да превозва над 100 души, да презарежда в орбита, след което да отпътува към Марс със скорост над 100 000 км/час. На сцената Мъск очертава оптимистично бъдеще, по вре­ме на което „самозадоволяващият се марсиански град“ с насе­ление 1 милион души може да бъде реалност между 40 и 100 години от извършването на първия полет до планетата, след което говори за „Марсиански колониален флот“, който може да осигури една далеч по-мащабна колонизация на Червената планета.

Пътуването „трябва да е забавно и вдъхновяващо“, казва Мъск.

– Хората не трябва да бъдат натясно или да им е скучно. Жилищните помещения трябва да са устроени така, че там да могат да се провеждат игри при нулева гравитация, хората да плуват във въздуха. Трябва да има киносалони, лекционни зали, ресторант. В общи линии, трябва да е весело. Ще си пре­карвате чудесно.

Апогеят на презентацията му е фантастичното четирими­нутно видео, което демонстрира изстрелването на огромната ракета, полета на космическия кораб през пустошта, докато през огромния му илюминатор не се вижда Марс в подканящо червено и златно, обетованата земя с атмосфера, блещукаща около планетата като тънък ореол.

Видеото приключва с високоскоростна трансформация на една пуста и мъртва планета, на която учените смятат, че в миналото е имало живот, в подобна на Земята синя и зелена планета с огромни океани, заместващи обширните червени пустини на Марс.

Мъск е прав. Това наистина отнася главите на присъст­ващите. Всичко. Огромната ракета. Космическият кораб с огромен панорамен прозорец, през който изгряла Червената планета. Идеята, че Марс може да бъде затоплен и превърнат в обитаема планета като Земята.

Седмици наред Мъск и ударният му екип от служители на SpaceX прекарват съботите в работа върху структурата на Марс и презентацията. Всички обаче явно пренебрегват един много важен момент – сесията въпроси и отговори, която ще се проведе след това.

Организаторите оставят микрофони за всеки в публиката, а това скоро се оказва абсурдна идея, защото всеки започва да пита Мъск за всичко. Някой си Алдо, който звучи като напушен с марихуана, казва, че току-що се връщал от годишния поход в пустинята Невада, наричан Burning Man – „Горящият човек“, където е студено, прашно и дискомфортно, а освен това и с преливаща канализация.

– На Марс също ли ще е така, като прашен безводен кенеф? – пита Алдо.

Друг казва на Мъск, че иска да му подари един комикс за „първия човек на Марс, точно като теб“, но охраната пред сцената не го допуска да се качи, затова той пита:

– А мога ли да ти го хвърля на сцената?

След това една жена се обажда:

– Мога ли, от името на всички жени, да се кача при теб и да те целуна за късмет?

Мъск се размърдва неудобно, когато тълпата започва да подсвирква и дюдюка, все едно е пред публичен дом.

– Благодаря – казва той смутено. – Оценявам идеята.

Някои може да не го приемат на сериозно, но много други са въодушевени. Дългите опашки го доказват. Както и блъсканицата пред залата, възроденият ентусиазъм към Космоса, науката и изследванията, теми, които не са вълнували американския народ от много, много дълго време.

Може би мисията на Мъск до Марс е илюзия, чиста фантазия от комикса, който откачалката в конферентната зала се опитал да му метне на сцената. Може пък всъщност да няма значение. Ами ако целта на цялото упражнение е да го накара да изглежда реално, все едно наистина може да се направи?

В крайна сметка SpaceX е мястото, където мотото е: „Поставяй си почти невъзможни цели и не се отказвай. С рогата напред. Прокарвай свой път. В SpaceX правим така“.

Обаче е и прекалено имагинерно, преминава границите на реалността като добър научнофантастичен роман: „възможно, но не много вероятно“, както отбелязва по-късно един известен експерт. Особено за момента, когато полигонът за из­стрелване на SpaceX е осеян с отломки, а на ракетите ѝ им е забранено да летят. Да не говорим, че компанията до момента е извеждала в околоземна орбита само товари, без нито един-единствен космонавт дори на ниска околоземна орбита, камо ли пък до Марс.

Освен това датата да се случи гореописаното е смехотвор­но неправдоподобна – през 2018 г. с помощта на Falcon Heavy, ракета, която е претърпяла многократни отлагания, страда от технически проблеми и още не е летяла във възду­ха. Марс си остава недостижима мисия. Средното разстояние между него и Земята е 225 милиона километра, макар на всеки 26 месеца двете планети да се доближават значително повече. Освен това от всички 43 роботизирани мисии, включително обикновени прелитания покрай Марс, осъществени от четири различни държави, а не компании, само 18 се считат за напълно успешни.

Ако Мъск възнамерява наистина да реализира плановете си, това „би било гигантско инженерно начинание, далеч по-мащабно и скъпо от проекта Manhattan“, казва Джентри Лий, главният инженер по изследването на Слънчевата система към ракетната лаборатория на NASA.

За успешна човешка колония на Марс в рамките на срока, заложен от Мъск, „това би изисквало разработката и внедряването на нови технологии с темпове, далеч надскачащи при­лаганите досега в който и да било друг проект“.

Не само експертите се отнасят скептично към мечтите на Мъск. Лорън Гръш, елитна журналистка в сферата на космонавтиката, работеща за технологичния сайт The Verge, притис­ка Мъск относно един ключов момент, който той не споменал в презентацията си.

– Не говорихме много за начините, по които ще опазвате хората от радиацията на открития Космос или как ще живеят на планетата – започва тя. – Бихте ли ни осветлили относно живо­топоддържащите системи, средата за живот, такива неща?

За човек като Мъск, посветен толкова на подробностите, светкавичният отговор е буквално избягване на въпроса, защо­то той простичко отговаря, че „радиацията не е кой знае какъв проблем“.

Друг сериозен проблем, на който в презентацията не се дава отговор, е: „Кой ще плати за всичко това?“. Мъск отго­варя, че той ще „даде най-голямата възможна сума, която може да си позволи“ от личното си състояние. След това оба­че се пошегувал, че на SpaceX може да се наложи да ползва Kickstarter, онлайн платформата за набиране на средства за осъществяване на частни проекти.

– Когато покажем, че тази мечта е реалност… Мисля, че подкрепата ще дойде лавинообразно – казва той без повече подробности.

Това си остава по-скоро желание, а не конкретен бизнес план. Идеята му за смесено „държавно-частно партньорство“ също звучи крайно невероятно. NASA имат свой собствен план за достигане до Марс, като конструира своя ракета и кос­мически кораб за целта.

Макар Обама да прекратява програмата Constellation на Буш, пилотираната капсула Orion на Lockheed Martin оцеля­ва. През 2014 година тя се издига на височина близо 6000 км, което е далеч повече, отколкото който и да било апарат, предназначен за превоз на човешки същества, се е отдалечавал от Земята за повече от 40 години. Макар на борда ѝ да няма космонавти, първият полет на капсулата е обявен от NASA за „нова ера“ в човешкото изследване на Космоса.

Скоро след това обаче правителствените контролни ор­гани предупреждават, че същите надхвърляния на бюдже­та и забавяния на графиците, които тежали на програмата Constellation, хвърлят сянка и върху плановете на администрацията на Обама. Новата ракета, която заменя Ares V от манда­тите на Буш, е известна под името КСИ: „Космическа система за изстрелване“ (или SLS)*. Тя обаче още не се е издигала във въздуха и критиците ѝ се присмиват, като ѝ дават името „Кон­гресна система за изстрелване“**, защото целта ѝ явно е да съз­дава работни места в изборните райони на конгресмените, а не да се стигне до реален полет до Марс.

Струващата 23 милиарда долара програма SLSSLS/Orion се появява, когато NASA започва, „да се препъва в лошото управление на бюджета, слабия надзор и подценяване на риска“, както гласи буквалният цитат от заключението на Сметната палата на САЩ. Мисията на NASA за достигане до Марс,

[1] Абревиатурата на английски е BFR, или Big Falcon Rocket, съгласно официалното съобщение („Голяма Falcon ракета“) на компанията. Популярно в медиите се твърди, че абревиатурата значи и Big Fucking Rocket, или „Шибано голяма ракета“, както цитира и авторът.