„Детето и неговите комплекси“ от Жан-Мари Бес и Марк Фереро e едно изключително ценно и задълбочено изследване, посветено на физическото развитие на децата, езика, училището, екраните и отношението на родителите.
Книгата е предназначена за широк спектър от читатели – психиатри и психолози, учители и възпитатели, родители с „проблемни“ деца или просто любители на психологията. Всеки от нас е чувал, че еди-кой си е „комплексиран“ или сам го е казвал за някого. Но имат ли и децата комплекси и какви са те? Авторите разглеждат най-често срещаните несъзнавани емоционални състояния и тяхното влияние върху характера и поведението на децата и юношите. Спират се и на реакциите на родителите и възпитателите, подкрепяйки анализа си с реални свидетелства от собствената си практика. Засягат теми като
Едипов комплекс, кастрационен комплекс,
комплекси за малоценност и превъзходство, ролята на несъзнаваното, на Аз-а и Свръхаз-а; позовават се на Фройд, Адлер, Юнг, Долто.
По думите на д-р Владимир Бостанджиев, психиатър-психотерапевт, авторите се въздържат от нови обяснения и ползват понятието „комплекс“ в контекста на естествения прагматизъм при общуването с децата. В традицията на първоучителя те описват „комплексите“ като разрешими проблеми вместо като фатална увреда. Примерите са подредени според периодите на растеж: изграждането на тялото; привикването към хигиенните навици; половата идентификация; затрудненията при учене;
физическите комплекси; екранната зависимост.
Несъмнено някои от темите в книгата са твърде чувствителни, защото засягат отблизо семейния живот и неговите интимни страни. Но авторите са убедени, че е по-разумно родителите да са наясно с емоционалните динамики и да предугаждат етапите, през които преминава детето им, за да нагаждат към тях възпитателната си дейност.
- Жан-Мари Бес
е професор по когнитивна психология, почетен университетски преподавател, специалист по психология на развитието и бивш директор на Института по психология в университета Лион 2.
- Марк Фереро
е клиничен психолог. Преподавал е детска и юношеска психология в университетите Лион 1 и Лион 2. В продължение на двайсет години ръководи медико-социален център.
„Детето и неговите комплекси“ е незаменимо четиво за всички, които общуват с деца и юноши и желаят да им помогнат да изживеят спокойно и пълноценно основните етапи в развитието си. Книгата се издава по идея и с любезното съдействие на Милена Кръстева, клиничен психолог и консултант. Научната редакция дължим на д-р Светлозар Василев.
Откъс
„Комплекс“ ли казахте?
Ние, възрастните, не долавяме веднага интензивния психически живот на нашите деца: комплексите изразяват неговото богатство от афекти и представи. Но нека най-напред направим необходимите терминологични уточнения, за да сме сигурни, че говорим за едно и също нещо. Вече уточнихме, че терминът „комплекс“ е въведен от психоанализата в края на ХIХ век. И тъй, започваме отначало:
„Речник на психоанализата“ от Лапланш и Понталис предлага следното определение на „комплекс“: „Организирана съвкупност от представи и спомени със силна афективна стойност, които са отчасти или изцяло несъзнавани. Един комплекс се образува въз основа на междуличностни отношения от раннодетската история; той е в състояние да структурира всяко едно психологическо равнище:
емоциите, нагласите, адаптираното поведение“.
Нека разтълкуваме значението на определението, като доразвием някои негови аспекти. Като начало, то е взето от първата лекция по психоанализа на Зигмунд
Фройд (1856–1939), лекар във Виена, изучавал скритите движещи сили на несъзнаваното и психологическите затруднения, разширил полето на психологията и допринесъл за създаването на психоанализата. Дотогава семейните връзки се разглеждат единствено от биологичната, социологичната и моралната им страна. Детската психология е в зародиш и се състои в грижливо съставяне на таблици, описващи поведението на децата в различна възраст: кога детето прави еди-какво си, кога разпознава еди-кой си предмет,
кога развива моториката, говора си и т.н.
Фройд поставя ударението върху афективния живот на детето, като отбелязва, че то също като възрастния има своите чувства и страсти.
Емоционалният живот на всеки от нас се определя от оригинални структури: ние не ги осъзнаваме пряко, но щом възникнат нови, непредвидени ситуации, реагираме както някога – в ранното си детство, – когато първите ни връзки с околните са оформели нашата личност. Различните ни реакции са продиктувани до известна степен от някогашния ни опит, спотаил дълбоко в паметта ни елементите, които са ни изградили.
Първите връзки с обкръжението ни датират от ранното детство. С други думи, начинът, по който навремето сме се освободили от
вътрешното си напрежение,
предопределя до голяма степен съзнаваното ни настоящо поведение, било то „нормално“ или не.
Ако се задълбочим в определението по-горе и по-специално в психоаналитичния му аспект, разбираме, че:
1. Комплексът не е нещо ненормално или „патологично“, както гласи широко разпространеното мнение. Когато кажем, че едно дете е във фазата на едиповия комплекс, това ще рече, че то е в определен стадий от своето развитие и
в това няма нищо тревожно.
2. Назоваването на един комплекс не изяснява напълно нечие поведение, което не означава, че го прави неразбираемо. То признава и приема като психическа реалност съществуването на емоционални динамики, останали скрити дълго време дори в собственото ни несъзнавано.
3. Мнозина психолози твърдят, че са в състояние да „обяснят“ с понятието комплекс много типични ситуации, като им правят почти изчерпателен списък, който не успяваме да схванем с точност. Когато искат да докажат нещо на всяка цена, те не доказват нищо… Самият Фройд проумява опасността и пръв се отказва да използва термина във всички случаи, а само в определени структури: предимно в
едиповия и кастрационния комплекс.
4. В настоящата книга ние използваме термина комплекс – в курсив – само за едиповия и кастрационния. С обикновен шрифт терминът препраща към други комплекси с друга история и друга теоретична и клинична рамка.
5. Всяко човешко същество попада в ситуации, подхранващи комплексите, описани от Фройд. Затова започваме с тези комплекси, защото до известна степен те са основополагащи, след което разширяваме размислите си и теоретичните си постановки в други психологични ситуации, изразяващи
вътрешнопсихически конфликти.
6. Комплексът, не само във фройдисткия смисъл, се заражда у детето в семейната среда, в многобройни ситуации и атмосферата в тях. След раждането детската психика се формира и променя в съответствие с преживяното най-вече в семейството. Животът на детето се състои от последователни етапи, като преминаването в по-горен етап означава отказ от удоволствията, изпитвани на по-долния, и втурване в неизвестното.
7. Интересите, мислите и афективните ориентации на детето се променят, за да се пригодят и проявят под различни форми, някои от които са комплекси. Бъдещето на някои неприятни промени се определя частично от детето, но и от психологическата история на родителите му, на семейството, от съзнаваната история, която му се разказва, но – най-вече – от несъзнаваната, онази, която е изтласкана в неговото несъзнавано.
8. Използваме термина „семейство“, но как да го определим?
До преди няколко десетилетия мъж и жена се женеха, за да имат дете: днес обаче, ако използваме театралната метафора, пиесата се изпълнява от актьори с най-различен статут (хетеросексуални или хомосексуални двойки, мъже и жени, които живеят постоянно или временно заедно, сурогатни майки, които износват детето за други мъже или жени, двойки, които избират зачеването ин витро, и какво ли не още).
9. В този контекст, за да не утежняваме повествованието, ще приемем, че под думата „майка“ не разбираме непременно „жената родила детето“, а
„майчината фигура“,
в чиято роля може да бъде мъж, сиреч бащата, или спътникът в живота на майката или на бащата…, а под „баща“, „човекът, който не е майката“. В психологията използваме често термина „третият“. Театърът на живота е в стихията си и бавният процес на развитие от раждането на детето може да започне…
Известна е ролята на възрастните, в частност на родителите, в психологическото развитие на детето: не се плашете и не се чувствайте виновни предварително,
а се вслушвайте внимателно, за да отговорите възможно най-адекватно на проблемите, възникващи при израстването на едно дете. Ще ви представим различните фази на детското развитие и различните гледни точки, за да разберете кога се образуват комплексите. Ще разгледаме най-напред едиповия комплекс, или „комплексът на комплексите“ според Фройд. Той е основополагащ и ще се опитаме да опишем различните му проявления. Това ще стане в първата част, озаглавена „Произходът на комплекса“.
Във втората част:
„Във властта на комплексите“,
ще направим по-систематичен анализ на начините, по които детето се сдобива с различни комплекси: ще представим многобройните блокажи и техните рамки, за да ги разберете по-добре.
В третата част: „Какво да правим?“, ще разгледаме как трудните за детето ситуации се „обработват“ в различната среда, в която то живее: в семейната, разбира се, но и в училищната, където прекарва голяма част от времето си и която може да го предпази или да му помогне да преодолее трудностите, но също така, уви, да ги породи или да ги усили. По време на съвместното ни пътуване ще ви съветваме към какви „специалисти“, предимно психолози и психотерапевти, да се обърнете за помощ.
0 Коментара